За Мария и Иван, но не онези от вица

Искра Ангелова Последна промяна на 23 февруари 2021 в 12:52 21190 0

Искра Ангелова

Навън е мрачен делничен ден, а фейсбук бълбука – една среда, в която смело и безочливо се раздават присъди от последна инстанция, сипят се обиди и се правят квалификации на гърба на едно талантливо момиче, което по чудо е успяло да прескочи Желязната завеса с таланта си и най-вече на гърба на нейния учител – тя е ученичка на един известен с откровеността си и много добър театрален режисьор-легенда.

И двамата „го отнесоха“, защото диванният революционер не спи – той е готов да се изкаже по всички теми и по всички въпроси, независимо дали е компетентен или пък не е, стига темата да не е опасна (разбирай – политическа) и да не му коства нищо, нали.
Но едва вчера, след като гледах „Борат 2“, аз най-накрая разбрах какъв е проблемът – наистина никой не го е ГЛЕДАЛ! Моля ви, гледайте го! До края го изгледайте.

След целия скандал, който българското фейсбук общество успя да самопроизведе... и то не по повод самия адски скандален филм, а по повод думите на един много уважаван режисьор за него…, ми се върти из главата следното:

Мария Бакалова е много талантлива и истински органична (на театрален език), както и адски смела (да танцуваш по... „лунен цикъл“ на бал пред група смаяни американци си е..., как да кажа, пълна лудост, както и да ходиш като куче на каишка по улиците в Америка и т.н.). Саша Барън Коен прави политическа скрита камера и е безразсъдно безумен, като довежда клишета и предразсъдъци до пълната им крайност, за да ги разобличи, но лично на мен дори вече не ми е смешен, а скандалът с Руди Джулиани, който едва ли не бутнал Тръмп, е напълно изфабрикуван – героинята на Мария го води в спалнята, пак тя му вади микрофона и ризата, и той само си я загащва, а Иван Добчев просто е имал неблагоразумието да си каже какво мисли за такъв тип филми и без да иска е паднал в същия капан малко – като Джулиани – капана на медиите и скритите им камери. Нищо чудно самият Добчев да е станал неволно част от това мокументари, както го наричат.

(Понятието „мокументари” произлиза от сливането на две английски думи – mock (присмивам, подигравам, имитирам) и documentary (документален).) Не знам, впрочем, дали скритата камера с невинни хора, върху която се изграждат филмите на Коен, издържа моралния императив. То си е гавра. И макар целият филм да е озвучен с музиката на Брегович, това не го прави автоматично магически и смешен като филм на Костурица...

Обаче... Има нещо, върху което искам да обърна вниманието ви, уважаеми читатели – Мария Бакалова засенчва Саша Барън Коен в неговия филм. Дано нашето момиче получи и Златен глобус, и Оскар, това ще е наистина невероятно! И то не само за нея, а за всички – защото тя ще отвори вратата за още много талантливи хора от нашите страни, от нашата част на света – непознати, недопускани, подценявани досега. Но това ще се случи, за жалост, поради политическия контекст. Понеже филмът е открито против Тръмп.

Струва ми се обаче, че е нужен и друг контекст… в разрез с общия тон, ще се опитам да разкажа малко за контекста на този изкуствено създаден от нас конфликт. Защото всички се изказаха вече за нашата млада актриса Мария Бакалова и за един от най-добрите ни театрални режисьори Иван Добчев – нищо, че някой не догледал филма, друг пък не дочел интервюто, някой не бил гледал никога постановка на Добчев, друг пък не бил фен на Тръмп – абе, цари една такава „руска“ салата, че ми иска да напиша няколко факта, пък ако ще да ме разпънат на кръст после.

„Това момиче мина през стената и това е благодарение на качествата ѝ, на нейния характер, на способността ѝ да рискува и тя в момента пребивава в приказката си, която не е само нейна. И ние трябва да ѝ се радваме“, каза в предаването „120 минути“ по бТВ проф. Маргарита Младенова, която създава театъра и системата "Сфумато" заедно с проф. Добчев. Безкомпромисни театър и система, между впрочем, които те преподават и реализират от повече от 20 години не само у нас, но и по света.

„Когато става дума за Мария, която е негова ученичка… той би искал тя да не остава само в комерса, само в комедията… Идеята е като стигне дотам – да може да избира. А Мария цени и уважава нейния професор. И съм сигурна, че тя разбира какво ѝ казва той. И че го уважава именно заради тези високи изисквания, които той винаги е имал,“ допълва проф. Младенова.

Целият скандал беше произведен изкуствено, след като самият проф. Добчев, след поощрителни интервюта за своята студентка, казва едно изречение пред "Площад Славейков", което, извадено от контекста, извади от обувките една голяма група заклеймяващи начина му на говорене хора, правозащитници и феминистки организации. Аз наистина бих посъветвала тези хора първо да изгледат филма „Борат 2“ – ако говорим за права, там има много нарушени и то не само тези на актрисата – правата на невинните, нищо неподозиращи участници в експериментите на Саша Коен и на Мария са определено нарушени сериозно, както и тези на бившия кмет на Ню Йорк и дясна ръка на Доналд Тръмп Руди Джулиани. Но там явно може, защото е просто част от… жанра?

А ето ги фактите, които винаги са по-солидна основа за съждения от интерпретациите. Първо:

НИКОГА досега българска актриса или български актьор не е бил номиниран за наградата Златен глобус за главна роля.

Да, може би е тъжно, че това се случва точно след представянето на такъв хиперболизирано-сатиричен образ на представата на останалия свят за нас – ние сме, според сатирата на Коен, неандерталци, пещерни хора, чиито жени още не умеят да четат и да пишат, нито да носят дамски превръзки, докато живеят в клетки и обори, а бащите им ги продават на богати американци, след като им сложат изкуствени гърди… Но… извън подобен тип скечове, познати на българския зрител от филмите на Монти Пайтън, спектаклите на Теди Москов и движението на Ларс фон Триер Догма95, фактът остава и стои с цялата си тежест: никога досега български актьор не е бил номиниран за тази най-престижна награда. Мисля, че това вече е достатъчен повод да забравим колко точно сме комплексирани и недоволни, и само да кажем: Евала! Стискаме палци! Браво!

Трудно е да го кажем, СЛЕД като сме гледали филма, но трябва да успеем да провидим отвъд очевидното и да разберем, че светът тотално се обърка и вече не е същият. Т.е. да опитаме да схванем, че в този нов свят вече всичко Е политическо. И че, ако продължаваме да развиваме киното си, а не да допускаме лобистки закони да го обрекат отново на бедност и невъзможност да се случва на ниво, скоро може и друг наш актьор или актриса да бъде номиниран за големите награди в САЩ – както се случи например с актрисата Ирини Жамбонас и нейните престижни европейски награди за филма „В кръг“ на Стефан Командарев.

Вторият факт е, че творчеството на Саша Барън Коен е нарочно и изключително провокативно, че той е безразсъдно смел и че не тачи НИКАКВА политическа коректност и точно затова довежда до неописуеми крайности и така „качва“ една елементарна на пръв поглед смешка на друго ниво и тя става сатира, защото той непрекъснато се подиграва с предразсъдъците и политкоректностите, и развива хиперболистично всички клишета – както онези, които ние имаме за американците, така и другите, които те имат за чужденците… но че винаги преминава добрия тон и всяка мярка – и така, освен с острата сатира, понякога онова, което прави, започва да граничи с кич, пошлост и безвкусица, да намязва на халтура и да отблъсква почитателите на високото изкуство – май и това е целта, нали? То е като да пееш чалга на шега и най-големи фенове да ти станат точно чалгаджиите.

Ама… ако ще сме толкова докачливи на тема мръснички шеги… та това прекрачване на добрия вкус, драги културтрегери, тук се случва баш в праймтайма по националните телевизии, ежедневно, докато именити поп-фолк певци и певици по бельо пеят „Хвани ме за пакета“ и „Дънките шти цепна“, актьорите винаги се обличат като травестити и правят постни сексистки смешки, а най-големите критици на властта са шоумените и при това – случва се всяка вечер… толкова напоително, че вече си имаме трета политическа сила – тази на почитателите на лошия вкус, политически-некоректната сатира, мръсничките шеги и поп-фолка. Т.е. ако Саша Коен дойде у нас – вероятно ще бъде избран за президент. Въпреки че - надали. Той е образован в Кеймбридж и има синя кръв, а това ние хич не го харесваме… Изобщо – той е образован, интелигентен и интересен, макар че е скандален. За мен той е своеобразен феномен. Не съм му почитател, но ми е много любопитен. Защото е безразсъден и не му пука. То е като да гледате тайно порнографски филм – усещането е горе-долу същото. Вина, примесена с воайорско удоволствие. И мисля, че той го съзнава и манипулира, заигравайки се точно с тези човешки нагони.

Друг факт е, че в изкуството няма „правилно“ и „грешно“, така че няма нужда да искаме всички да харесват Саша Барън Коен, както няма нужда и да искаме всички да харесват Ларс фон Триер (гонен неколкократно от фестивала Кан заради политически некоректните си филми и изказвания). А мисля, че и на двамата не им пука особено дали ние ги харесваме или не. Истината е, че големите в изкуството, в плакатното изкуство, в киното, в естрадата, в клоунадата, в комедията, че и в политпропагандата – правят точно каквото си поискат и изобщо не се вълнуват чак толкова много дали някой ги харесал или не. Идеята е да скандализират, да разбъркат супата, да разрошат прическата, да доведат една или друга тенденция, предразсъдък или клише до край. И мисля, че смелостта на Мария се състои тъкмо в това – да обърне гръб на псевдо-патриархалния, загрижил се за добрите маниери свят на българските си колеги и да действа според „моментума“ – да се отпусне и да не се притеснява… и така да полети. Но че тази нейна свобода е отгледана и е била толерирана именно от нейните учители – мисля, няма спор.

Да кажем още нещо – за онези, които смятат, че заниманията с театър или кино, с музика или с изкуство изобщо са си нещо лесничко и веселко – извън работата – и че то „всеки може така“! “Артистчетата“, както ни наричат от политическия ни „елит“ напоследък, са едни от най-отдадените и жертвоготовни идеалисти и войници, които аз познавам, готови да снимат по 20 часа на ден, като започнат от 5 сутринта при минусови температури, без да се оплакват или да репетират своя „откъс“ по коридорите на Академията до късно през нощта… Нека само уточня, че това момиче не само е завършило НАТФИЗ, тя е била и в Театрална академия в Бургас. Нещо, което в САЩ нямат да речем – те нямат Академия за професионално театрално и кино актьорско майсторство. Т.е. тя има поне петгодишна желязна професионална подготовка, нищо че на зрителите им изглежда все едно някой се чеплези – както казва самият Саша Коен, тя може да стои в образ абсолютно автентично по 10 часа на ден! И да импровизира. И да не излиза от образа. Като воин на поста си.

Ако си бил само на едно ателие в "Сфумато", ти вече знаеш, прескъпи читателю, че там е като една нежна казарма. Може да не ги учат точно на комедиен improv, но ги учат как да отдадат живота си на театъра, как да стоят завинаги в образа – концентрирани и внимателни – като хирурзи на операционната маса, работейки с личните си преживявания и с литературни и драматургични текстове от най-високите, това мога да ви го кажа от личен опит, и е прекрасно, и трудно, и строго. Там се анализират големите книги и пиеси, големите филми, задават се въпросите, които всеки млад човек си задава – „Кой съм аз? Накъде отивам? Какъв искам да бъда? Какво изкуство искам да правя?“… Въпрос на естетика e какви представления правят там и дали те, от "Сфумато", харесват филма „Борат 2“ и струва ми се, точно това се е опитал да каже нейният учител, който не си е приписал заслугите за нейния успех и се е постарал да бъде максимално откровен, когато са го попитали.

Естествено, че няма да харесват „Борат 2“. Вие гледали ли сте го? А гледали ли сте представление на "Сфумато"?

Че бил проявил авторитаризъм – ами това е той, всички у нас го познават, защо очакваме той да бъде политически коректен? – той си е такъв. Некоректен. Доста по-грозно би било да си припише заслугите за успеха на „Борат 2“, нали – той просто е откровен.

Още един факт, който е убягнал на будната фейсбук-общественост – нашата актьорска школа е изцяло по модел на руската и е доста строга и сериозна. С всичките изморителни денонощни репетиции, с цялото това себеотдаване, със загърбването на личния живот и материалното благосъстояние, включително със системата на Станиславски – с целия ѝ наивизъм, с тоталното навлизане, до тракане със зъби, в ледените води на образа, с пропадането, със сливането с него, с мачкането на актьора от режисьора, който го третира като пластилин. Сега, крайна или не – на Запад много ценят нашата професионална подготовка по „руската школа“ в изкуството – те, разбира се, не знаят, че Достоевски, Булгаков, Тарковски, Кончаловски, Плисецкая, Хармс, Висоцки и Василиев не са точно от България – за тях тази традиция в изкуството има значение и те са респектирани от нея. И тя Е гигантска традиция. Да сравняваме „Борат 2“ с естестиката на "Сфумато" е като да сравним „Мистър Бийн“ с „Идиот“ – несравними са, а и няма смисъл да се опитваме да ги съпоставяме. Изобщо откога на света не могат да съжителстват мирно ниското и високото, комедията и трагедията, сатирата и философията?! Що за абсурден спор въобще.

Защо тогава, след като имаме такава страхотна подготовка, няма други пробили на Запад български актьори? Освен Санчо Финци? И Наталия Дончева, но да кажем – тя е половин французойка? Ами заради акцента, заради езика. Досега той беше спънка за нашите актьори в САЩ или по света. Не защото не са достатъчно талантливи или подготвени – смея да кажа, гледала съм много театър навсякъде, че ние все още имаме истински добър театър и страхотни театрални актьори и че ако тази мъчителна липса на културна политика у нас не го досъсипе, той е на такова високо професионално ниво, именно защото е бил дотиран от държавата. Не случайно нашите най-добри режисьори се реализират много успешно по света, а напоследък и нашите филми започнаха да печелят най-големите и престижни международни награди. Ние имаме страхотен потенциал и – явно – много добра школа.

Но успехът на Мария не е успех на България, нито в него има някакъв повод за национална гордост. Защото Мария е успяла в този филм въпреки България и упоритите ѝ опити напоследък да откаже и последните заблудени идеалисти да се занимават с театър или кино, с класическа музика или със сериозно изкуство изобщо. (Повод за този извод ми дава лобисткият закон за кино, който току-що беше приет в парламента, и театралната реформа, така успешно сдобрила театъра ни с халтурата…) Успехът на Мария си е успех на Мария и дори нейният учител казва така. Няма нужда да ѝ го отровим, като стоварим отгоре му всички наши неудовлетворености и комплекси, мечти и вкусове, претенции и очаквания.

Между другото – още малко факти – коя е Мария? Извън вайба около нея сега? Знаете ли, че тя печели награда за главна женска роля на фестивал за алтернативно кино в Торонто? За друг филм с нейно участие – за ролята ѝ в "Трансгресия" на режисьора Валентин Тодоров. Тя играе и в "Бащата" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, и в новия филм на Ивайло Пенчев "Като за последно". Участвала е и в телевизионния сериал "Типично", както и в няколко късометражни филма.

За ролята си в „Борат 2“ тя е номинирана за главна женска роля Златен глобус редом с Мишел Пфайфър, Аня Тейлър-Джой, Кейт Хъдсън и Розамунд Пайк. Очаквало се сред номинираните в тази категория да бъде и легендата Мерил Стрийп за ролята си в „Балът“, но тя остава извън петорката. Критиката твърди, че Мария Бакалова ще бъде номинирана и за Оскар и най-вероятно ще го вземе! Представяте ли си?

Много е показателно как се разви този сюжет на българска почва. С две думи мога да определя реакциите спрямо успеха на Мария и спрямо интервюто на нейния учител Иван Добчев така: Много болка. Това е болката от нереализираните мечти – едни я изразяват като подкрепа (браво!), други – като разочарование от “прекрасния“ нов свят. (Пак казвам, гледайте „Борат 2“ и бая ще се замислите! Искате ли да сте на мястото на Мария? Бихте ли могли да бъдете? И защо майка ѝ по думите на самата Мария много е плакала, след като е гледала филма?) А болката изригна така, защото тук вече нищо не вирее. България се усеща като изгоряла нива, която вече не е в състояние да дава плод. Въпреки страхотните театър, кино, музика, изкуство, които все още имаме – на доизживяване. И Теди Москов, и Иван Добчев, и Маргарита Младенова, и Сашо Морфов, и Явор Гърдев, и Леон Даниел нямат своите достойни последователи сред по-младото поколение, а кандидатите за актьори в НАТФИЗ от над 3000 души през 1990-те г. са вече под 300 през 2021 г.… Никой нормален човек вече не иска да се обрече на доживотна бедност, унижения и липса на перспектива, занимавайки се с изкуство у нас – никой не иска да взима заплата от 600 лв., за да мръзне в неотоплен театър и да репетира по цели дни, да играе всяка вечер като войн на сцената и да се прибира в бедната си стаичка с една-едничка мечта – да бъде поканен някога да играе в доста съмнителен сериал по някоя българска телевизия… Не защото всичко в този свят се измерва чрез парите и материалния успех, не… Но защото нашите професии загубиха достойнството си. Тук не само си беден, но и всички те мразят, ако се отличаваш от останалите, ако блестиш, ако си талантлив… Всички деца отиват да учат по света, а малцината, които не са приети никъде… поемат по тежкия път на театъра. За жалост това е истината. Боли, но е истина.

Защо се стигна дотук? Всички да се хванат за гушите по повод успеха на Мария и интервюто на Добчев. Според мен – заради завистта между хората и заради посредствеността на политическия “елит” – защото тук вече няма хоризонт и бъдеще. Няма и елементарни човешки условия на работа и живот – особено пък в областта на изкуството. Няма героизъм, няма бунт, затова вече няма и мечти.

Школата ни е много добра... И Теди Москов. И Сашо Морфов. И Маргарита Младенова, и Иван Добчев, и техният ученик Явор Гърдев. И Мария. Митко Гочев, Иван Станев, Галин Стоев и Иван Пантелеев успяха да избягат… И Тео Ушев. И да станат имена на Запад, без да се обръщат назад. Просто тук хората... са много, много, много наранени... Не заради школата, не – не заради Теди Москов или Добчев (две страни на монетата), а заради липсата на каквато и да било надежда, и на… оценка на качествата им.

Тук ни унищожават един по един. И ние тихо чакаме. Единствените теми, по които смеем да се изкажем категорично вече са такива – какво казал тоз или онзи. Никой не смее да извърши истински героизъм. И никой не може да се радва на другите по тази причина.

А истината е, че едно момиче успя да прескочи Желязната завеса. И няма нужда да се обиждаме, че някой си казал открито мнението за филма, в който тя е участвала и не го харесал! А вие гледахте ли го? И нали уж имаме свобода на словото?!

Най-важното, според мен, е че това момиче ще отвори широко вратата и за други свои талантливи колеги. Както го правят филми като Сляпата Вайша, Посоки, Урок, Каръци, Ага, В кръг и т.н. И Мария си е за гордост – само че нейният успех не е наш, той си е неин. Хайде да не ѝ разваляме радостта и заслужения кеф, че изживява мечтата! А всеки има право да каже какво мисли, като го попитат. Но не той или тя, а НИЕ направихме от това... огромен скандал.

Свободата, Санчо! Това не е мач. И Господ не е българин.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !