За правото да гласуват

Иван Табаков,

политолог, магистър по Digital Studies и “Културна дипломация”

Последните седмици се води странен политически дебат - до колко право на глас имат българите в чужбина? Иницииран от “Патриотичния фронт” този въпрос успя да раздели парламента на две - едните, странна коалиция от управляващи и опозиция воглаве с Патриотите и ГЕРБ (за гласуваха: ГЕРБ - 80 гласа ПФ - 17, БДЦ - 14, голяма част от РБ - 12, Атака - 11 и добилата печална известност независима народна представителка Ана Баракова) за ограничаване на възможностите за гласуване на българите в чужбина, а другите - странна коалиция от опозиционни партии, включващи ДПС, доскорошните им съпартийци около Лютви Местан, близката до Радан Кънев част на “Реформаторския блок”, и Георги Кадиев - против. Въздържали гласуваха трима деуптати от РБ, а БСП и АБВ не участваха в гласуването. Толкова важен проблем ли е това наистина или отново сме свидетели на чиста доза политиканстване, дребни парламентарни игри и надцаквания?

Едните казват: Как така, човек, който не живее в България, не си плаща данъците тук и не е част от местния социален, културен и икономически живот тук, ще има право да участва в избирането на тези, които ще определят бъдещето на държавните ни дела. Откъде на къде? Другите пък ще им отговорят, че всъщност българските емигранти са чуждестранен инвеститор номер едно, изпращайки редовно голяма част от дохода си на роднините си в родината. Освен това никой не напуска страната просто ей-така. Напускат я защото, търсят другаде място, където трудът и усилията им се ценят, личните качества и компетенции се оценяват, и възнаграждението им е адекватно и достойно. Няма много рационални и прагматични причини, които биха задържали тук един млад и образован човек, който иска да се развива, а и не само – защо някой да работи за малко пари и мизерни условия в България, като може да си пробва късмета другаде? Не трябва да се забравя и че съгражданите ни в странство, често се редят в дълги опашки, при това в почивен ден, за да упражнят правото си на глас. Защо? Защото им пука, какво ще се случва в България, надявайки се някой светъл ден, да се завърнат в една по-европейски и по-модерно изглеждаща страна.

Тук идва и проблемът с „уседналостта”. Съвременният начин на живот, предполага и предпоставя съвременният гражданин да е мобилен. Днешните поколения са новите номади на ХХI век, търсещи щастието си в един високотехнологичен свят с отворени граници и много възможности и е добре този факт да бъде осъзнат. Както е хубаво да бъде осъзнато, че следва да бъдат създавани и традиции в изборните практики. Всеки път когато следва да се проведат избори, правилата биват променяни, което създава объркване и недоумение сред избирателите. Освен това гласуваните правила следва да бъдат базирани на някаква логика, например: предложението да има отворени до 50 или 100 секции в чужбина, следва да бъде обосновано – защо точно 50 или 100? Защо не, например 17 – число също толкова произволно. Ако пък поддържането на n-брой секции наистина излиза скъпо, то това е още един повод да се замислим, необходимо ли е въвеждането на електронно гласуване, което да елиминира този проблем.

В позицията за намаляването на възможностите за гласуване на българите в чужбина отсъстват няколко основни елемента на здравия разум:

- Явно не се разбира, че светът и особено Европа е глобален. Българите имат правото и свободата на движение, което не противоречи на правото им да изразяват политическата си воля чрез гласуване;

- Възможно, но не задължително е, да се направи ясно отграничение между българите, намиращи се в ЕС и тези извън. Все пак основен постулат на идеята за Европейския съюз е свободата на движението и е немислимо политическите права на българите в Европа да бъдат приравнявани с такива на “избягали от страната си”;

- В съвременна Европа е не просто нормално, но окуражимо, човек да пътува, да се образова, да работи навсякъде в континента, а заедно с това да участва в политическия живот на страната си. Ако това да работиш в чужбина би следвало да намали възможността ти да гласуваш, тогава и българските евродепутати трябва да бъдат затруднени да гласуват.

Гласовете от Турция ли са проблемът?

Безспорно основната цел на “Патриотичния фронт” с предложените промени във възможностите за откриване на избирателни секции, е да се намали влиянието на вота от Турция. Право на глас имат всички български граждани, независимо от техния произход, етнос, вяра и т.н. Българските турци не са „по-малко българи”, нито по права нито по какъвто и да е друг признак, а маргинализирането им, както нежелан електорален елемент не води до нищо друго освен, създаването на чувство за изолираност, нежеланост и неприемане от българска страна на всеки, който не отговаря на общата представата за „истински” българин.

Тук грешката е изцяло в “нашия телевизор”. Българите в Турция гласуват масово за ДПС не заради силното си желание и убеденост в лидерските качества на Ахмед Доган, а защото никой друг не им обръща внимание. В действителност ДПС получава добри резултати в Турция не заради волята на турската държава, а изцяло против нея. От поне едно десетилетиe, ако не и повече, отношенията между Доган и Ердоган са студени и обтегнати. Това ясно се видя, когато Местан пое поне на хартия лидерството на “Движението за права и свободи” и имаше известно стопляне. Още по-ясно стана, когато Доган изхвърли Местан, когато вторият предпочете Турция пред Русия. Или поне, така изглежда на повърхността на отношенията между двамата бивши лидери. А българските граждани в Турция тъгуват и страдат за България и за родните си места, толкова колкото всеки друг напуснал бащиния си дом. Вместо да се ограничават правата им за гласуване партиите, които искат да ограничат влиянието на ДПС, могат да направят кампания, с която да направят напълно незначително влиянието на вота от Турция за баланса в българския парламент.

Нещо повече: Необходим е отделен мандат “Чужбина”

Това също е важен въпрос, тъй като в момента гласовете от чужбина биват разпределяни по сложна формула в някой от районите в страната – там където остатъците от подадените гласове не достигат за да се вземат цели мандати (случаят с Бат Сали) и тъй като няма обособен отделен избирателен район.

Тук решението е ясно. Вместо да повтаряме “Бат Сали”, значително по-добре е гласовете от чужбина да бъдат агрегирани в легитимно парламентарно представителство. Така още по-ясно ще се види дали гласовете от Турция дават силата на ДПС, или всъщност накланят везните в друга посока - например към ГЕРБ или към РБ.

Идеята за създаването на район "Чужбина" първоначално беше приета на второ четене от правната комисия, но в пленарната зала бе отхвърлена. Въпреки това Радан Кънев и Георги Кадиев внесоха предложения за промени в изборния кодекс отново предвиждащи появата на такъв отделен район.

В интерес на обективността, обособяването му може да не е толкова лесно, защото Канада например не допуска нейната територия да бъде отделен избирателен район или част от избирателен район в избори на друга държава. За провеждането на избори в чужда държава се изисква разрешение от тамошните институции за провеждане на такива на нейна територия. Това би било невъзможно провеждане на избори по този начин на територията на Канада.

Решение и тук съществува - в случаи като канадският, може да остане старото разпределение, а навсякъде където това не е незаконно, да се използва новата методология с отделния мандат.

Правото да гласуват и желанието да политиканстват

За пореден път в парламента беше заложено на това да се защитават тесните партийни интереси вместо да се свърши полезна работа за обществото. Проблемът е, че по този начин се дискредитира цялата политическа система. Онзи ден се срещнах с бившите си съученици от началното училище - от 25 човека, 15 са в чужбина. Първият въпрос, който ми зададоха беше: “Защо ни пречат да гласуваме?”. Нямах добър отговор. А от 15-те ми съученици никой не живее и работи в Турция.

Покрай евтината пиар кампания на Патриотите, която трябваше да каже на нововъзникващите националисти сред обществото, че има политическа партия, която защитава българите от турците, се получи нещо друго. Българите в чужбина бяха обидени и огорчени от отношението на собствената им държава спрямо тях. А другите политически партии все още не са направили достатъчно за да изтрият срама. Можем само да очакваме, че докато битката за финалните правила продължава, ще се намерят достатъчно силни гласове за това българите във и извън Европа, да не бъдат ограничавани допълнително да гласуват.