Точката, след която връщане назад няма

Вчера прекарах 17 часа на протеста - от 8 сутринта до 1 през нощта. Бях на всички горещи точки. Треперех за репортерите и семейството си. Обгазиха ни.

Знам, че сега ще се води битка за разказа какво се случи вчера и всякакви гьобелсовци ще пишат врели-некипели, без да са били там. Аз бях. Затова съм длъжен да напиша този текст.

Ако разказът се изкриви и ако не осмислим какво се случи вчера, има голяма опасност да се стигне до точка, след която връщане назад няма, а последствията за обществото ни ще са ужасяващи.

Ще започна отзад-напред.

Половин час преди полунощ. Полицията вече се е врязала в протеста. Гони, пребива и завлича млади момчета и момичета. Те допреди малко са били с нас. Умни, красиви деца на възрастта на моите деца. Аз, жена ми и синът ми, който стриймва протеста, сме обгазени. Тичаме от фонтана към БНБ, а стотици полицаи в кордон ни гонят. В този момент усещам, че жена ми не е до мен.

Обръщам се и я виждам седнала пред кордона с още едно момиче. Кордонът внезапно е спрял на метър пред тях.

Отивам до нея, дърпам я и казвам: Ставай, няма смисъл да ни бият!

Отговаря ми: Ако сега си тръгнем, всичко свършва. И всички тия хора зад нас ще бъдат пребити.

Сядам до нея, синът ми също. Още хора сядат на земята.

Полицаите правят втори ред в кордона, изглеждат още по-заплашителни.

Идва брат ми и почва да ни дърпа: Ставайте, виж, че ви дават време да избягате, не се правете на герои!

Жена ми, достатъчно силно, за да я чуят полицаите, се провиква: Искам да видя, как ще пребият майка на две деца.

Няколко минути, може би десет, се гледаме очи в очи с полицаите.

Момичето до нас ги пита: Вие имате ли деца?

Под шлема забелязвам, че един от полицаите е с очила. Не помня да съм виждал полицай с очила. Изглежда много интелигентен човек. Казвам си, че сигурно този човек е учил за нещо, но в града, в който живее, единствената работа, която можеш да си намериш, е в полицията.

Малко по-късно полицаите свалят шлемовете. Напълно нормални хора. С нос, с очи, с уморени лица. А само допреди малко приличаха на робокопи. Един от робокопите сред тях е жена. Не бях забелязал. Даже не ми хрумна, че жена може да гони децата по площада, за да ги бие.

Два часа по-рано

Три редици полицаи са строени във формация "римска костенурка" на стълбите на Партийния дом. Първият ред държат щитовете пред гърдите си, вторият ред по диагонал, а третият над главите.

Срещу тях летят сигнални ракети, пиратки и бомби. Не бомбички, а бомби. Правил съм такива като дете - миниум, бронз, завиват се в изолирбанд. На съседското дете една му гръмна в ръката и загуби три пръста. Правехме ги колкото орех. Тези вчера бяха колкото топка за тенис. Младежът зад мен имаше цяла торба от тях, а съвсем не беше единствен.

На влизане към площада ми провериха чантата. Имаше два кордона полицаи, които пребъркваха чантите на всички. Една жена ми разказа, че ѝ поискали лична карта и понеже била пукната, я глобили.

Как е прекарано такова количество бомби, пиратки и сигнални ракети през проверките? Как тези младежи от агитките, които за 50 дни протести ние вече разпознаваме по лице, не са направили впечатление?

Гледах ги внимателно какво правят цяла вечер. Отвреме-навреме някой от агитката се промъкваше напред до щитовете на полицаите и хвърляше пиратка към протестиращите - да изглежда, че полицаите са я хвърлили.

До всяка групичка такива младежи имаше добре изглеждащ човек на възраст. Обикновено с риза. Цивилни полицаи. Научил съм се да ги разпознавам, толкова много се отличават от останалите хора.

Голямата разлика

И в предишните дни, особено тези с много хора, пак имаше агитки. Случваше се някой да не ги разпознае и да се увлече по тях, но общо взето до десетина минути ставаха ясни и протестът някак си от само себе си ги изолираше и оставащото време минаваше в опити агитките пак да се инфилтрират, кога по-успешно, кога не.

Голямата разлика вчера беше, че протестът вече не искаше да ги изолира.

Да, имаше кордон от протестиращи, които се опитваха да предпазят полицаите с телата си и да направят нещо като неутрална полоса пред агитката.

Да, 7-8 момичета дойдоха с голямо българско знаме и се опитаха да го опънат като щит пред полицаите. Но ги освиркаха - не само тези от агитките, а и останалите.

Хората не искаха да протестират мирно, умно и красиво. Искаха да се бият.

По едно време бях застанал до много симпатични младежи, двайсет и няколко годишни. Слушах им разговора. Студенти в Холандия, образовани и интелигентни, типичните деца на така наречената градска десница. Не бяха въоръжени с подръчни материали и бомбички. Но всеки път, когато агитките започваха атака, и те се втурваха на щурм.

Най-големият митинг досега

Понеже в пика на протеста всички камерите бяха разположени около стълбите на Партийния дом, където беше най-интересно, зрителите така и не разбраха колко голям беше вчерашният митинг. А той беше един от най-големите, които съм виждал през живота си. Пред президентството беше нагъчкано човек до човек. Множеството, толкова плътно, че игла да хвърлиш няма къде да падне, продължаваше по площада пред БНБ, заемаше целия паркинг пред бившия мавзолей, самото място, на което беше мавзолеят и стеничките около него, разливаше се по Градската градина пред Народния театър, продължаваше по "Цар Освободител" към Природонаучния музей и се разреждаше чак около Руската църква, а не малки групи хора имаше чак до Ректората.

По-рехаво беше само на самото Ларго, но и там плътните редици стигаха до входа на МОН, а по-редките опираха до "Мария Луиза".

Не знам колко десетки хиляди души са това, но по-голям митинг съм виждал само през 1990 г., дори тези през 1997 г. не бяха толкова.

Заради разчупеното пространство обаче сякаш имаше 3 отделни, а не един митинг. Няколко човека с тъпани думкаха между фонтана и стълбите на Партийния дом, така че да заглушават колоните на говорещите. Каквото и да са говорили от Отровното трио на фонтана, на островчето пред Партийния дом, където се разиграваха бойните сцени, не се чуваше.

От площада пред БНБ, а още повече от паркинга пред двореца, пък изобщо не се и виждаше какво става на стълбите. Много от хората разбраха за бомбичките от интернет, въпреки че бяха на стотина метра от случващото се.

Сутринта

Имам дълъг опит с протести и съм развил добра интуиция. Още в 10 часа сутринта знаех какво ще се случи вечерта и каква ще бъде нощта. Предвиждах всяка една от сценките и точно това ставаше.

Както през 1997 г. хората искаха да пуснат депутатите в парламента, но да не ги пуснат да излязат или поне да ги унижат като Дариткова пред БНТ.

Властта сложи между себе си и хората полицаите като жертвени агнета. Управляващите докараха толкова много полиция, че можеха да разчистят периметър от километър, ако целта им беше да няма сблъсъци. Но направиха точно обратното - вкараха протестиращите в тясна арена, обградена с полиция, за да се бият като гладиатори.

Със сълзотворния газ, с който полицаите пръскаха хората, с арестите, със самото безсилие да направиш каквото искаш и да си затворен като звяр в клетка, се събра тази критична стойност гняв, която доведе до благоприятната среда за безредиците вечерта.

За нея управляващите поканиха агитките, с добре познатата тактика да опорочат протеста и да представят десетките хиляди протестиращи за "криминален контингент".

Гроздовете на гнева

Обяснението, че провокатори са обсипвали с бомби полицията, а накрая тя смля от бой и арестува невинни момчета и момичета вместо провокаторите, е вярно, но повърхностно.

Случва се нещо много по-голямо, което може да взриви обществото ни за години напред. Ако управляващите не го разбират, е лошо, но ако го предизвикват съзнателно, за да се изкарат жертви, е престъпление.

Идеалът за мирни протести е детрониран. Хората видяха, че с тях нищо не се постига. Порасналите ни деца ни се подиграват, че през 2013 г. 400 дни сме протестирали умно и красиво, а накрая Доган, а не протестите, е свалил властта. И сега настояват да вземат нещата в свои ръце, защото провалените им родители очевидно не знаят как се прави.

Ние, провалените родители, стоим на няколко метра зад тях и сме готови да разкъсаме всеки полицай, който им посегне. И понеже вече сме на години, знаем, че не полицаите, а тези, които ги пращат, са виновни.

Дали това е реваншизъм? Дали искаме отмъщение?

Не, тези думи са слаби. Бедна ви е фантазията какво си мисли за Бойко Борисов и свитата му една майка или един баща, чието дете е пръскано със сълзотворен газ, бито и влачено по паветата и захвърлено, вързано като чувал между Министерския съвет и мракобесната сграда на Партийния дом.

Не е заплаха и не е за хвалене. Гроздовете на гнева отключват толкова деструктивни чувства у толкова критична маса хора, че могат да сринат леко мърлявата, но обживяна и почти уютна къщичка, която от 30 години заедно правим и ремонтираме.

Когато демократичните инструменти за връзка между управляващи и управлявани са взривени, има градация във формите, с които народът принуждава властта да чуе гласа му.

Доскоро спорът беше дали протестите трябва да са "умни и красиви" или просто "мирни". Като зловеща заплаха се очертаваше те да са "социални" - т.е. на гладни и бедни хора.

Но само за няколко дни със старателното инженерство на управляващите, протестите прераснаха в безредици. Заговори се за "въстание". Пост, който предупреждава за опасността от гражданска война, днес е най-"вайръл" във фейса.

Представяте ли си колко е страшно това? Представяте ли си колко е страшно да си го помислим, а камо ли да го коментираме и обсъждаме като реална алтернатива?

А знаете ли, че вчера след побоищата си говорехме дали в Беларус бият по-гадно или у нас? Дали Бойко е по-симпатичен от Лукашенко или не? И мненията бяха разделени.

И знаете ли - на тези хора, които протестират, им е все едно кой ще ги управлява. Дали ГЕРБ или БСП, или Слави Трифонов, или Мая Манолова, или Христо Иванов, каквато възможност, дори теоретично, никой не вижда. На никого от тях не вярват, нагледали са се на месии. Важно им е да уволнят икономът на къщичката, когато са го хванали в издънка. Може после пак него да назначат, защото изборът от икономи не е много голям. Но е въпрос на чест да се знае, кой е собственикът на къщичката и кой е икономът.

А не икономът да насъсква кучетата срещу стопанина им.

Следете новините ни в GoogleNews