Tѐsla-та срещу Тесла̀та

Или една година оценка на въздействието на регулирането в България

Тони Димов Последна промяна на 08 ноември 2017 в 10:45 7849 0

Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 15-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема «Оценка на въздействието» в Института за държавата и правото при БАН.

На 4 ноември 2017 г. се навърши точно 1 година откакто влезе в сила Законът за нормативните актове (ЗНА), който след измененията си от 2016 г. предвиди задължителната, интегрирана и всеобхватна оценка на въздействието в българския нормотворчески процес. Израз на това нововъведение е принципното изискване, заложено в закона, според което при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Тази промяна беше наречена от хората работещи в сферата и запознати с материята революционна, нещо нечувано и непознато, което преобръща нормотворческия процес, прави го високотехнологичен, прозрачен, експертен и базиран на доказателствата. Ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството нарекохме първата година от действието на оценката на въздействието (ОВ), битката „Tѐsla-та vs. Тесла̀та”, Първи сезон.

Знаете, че днес моделът автомобили Tѐsla е символ на иновации, на новото, различното и високотехнологичното, което ще промени мисленето и живота на хората по света. Затова ОВ оприличаваме на него, като се надяваме тя да промени нашия живот към по-добро. Тесла̀та е един много хубав „мултифункционален” дърводелски или строителен инструмент, с който едновременно можеш да дялаш, ковеш, вадиш пирони и много други неща, но за съжаление е отживелица от времената преди 1989 г., когато народните представители са били предимно трудещи се от селото и града. Точно по правилата действали преди 89-та година обаче се развиваше българският нормотворчески процес преди промените от 2016 година. Всеки който имаше необходимата воля и политико-партийна, управленска или парламентарна подкрепа можеше да дялка, кове и разковава нормативни актове, както намери за добре, без да му се налага да дава обяснения защо го прави и как по този начин защитава публичния интерес.

Оценката на въздействието бе и е призвана да промени този манталитет. Тя е обратното на субективизма, на необосноваността, на скритостта и конюнктурността при вземането на решения по регулиране. Преди промените в ЗНА от 2016 г., органите с право на законодателна инициатива бяха длъжни да дават единствено своите доводи „за” приемането на предлагания от тях нормативен акт. Вярно е, че мотивите към законопроектите трябваше да съдържат описание на причини, цели, необходими средства и очаквани резултати от предложенията. Никога и никъде, обаче не се изискваше лицата, които ги предлагат да са докрай честни, да представят обективно и всеобхватно и пълно фактите, проблемите и нуждите, да навеждат аргументи, както „за”, така и „против” своите предложения, още по-малко да основават своите мотиви на данни и доказателства. Това означава, че тези лица можеха да си служат с нещо като „фалшиви новини” в мотивите или имаха правото на лъжа в рамките на законодателния процес. Народният представител можеше да бъде пристрастен и субективен и да подвежда аудиторията като в мотивите привежда аргументи единствено в полза на своето предложение и „пропуска” умишлено или не тези от тях, които са „против”, което означава да затаява истината. Всичко това беше възможно заради ясното съзнание, че няма хипотеза, че все още историята не познава дори един случай, при който той би носил някакъв вид персонална отговорност, скривайки се винаги зад колективната „отговорност” на партията, групата, комисията или събранието.

Оценката на въздействието е призвана да заличи завинаги тези явления. Тя извежда на преден план обосноваването на необходимостта от регулирането, на проблема, чието решаване се преследва с него, целите и резултатите, които трябва да се постигнат, публичното комуникиране на предложението и най-важното - обективното, прозрачно и експертно аргументиране на предложенията чрез позоваването на данни и доказателства.

Първо и преди всичко, днес законодателят чрез ОВ трябва да докаже защо и кому е нужно предлаганото от него регулиране като се има предвид, че обемът на съвременното българско законодателство е достигнал до непознати в историята ни върхове, като ясно дефинира решаваните проблеми, поставяните цели и преследваните резултати. След това той е длъжен в рамките на самото извършване на ОВ, а и по силата на закона да се обърне към засегнатите и заинтересованите от предложението страни и към обществото като цяло, за да получи техните виждания по него. Своите окончателни доводи „за” предлаганата промяна той следва да извлече от представените ползи, положителни въздействия и целената най-добра защита на обществения интерес, които надвишават разходите, негативите и рисковете за адресатите на регулирането и обществото. Тази обосновка следва да бъде направена на база проучването на данни и доказателства, отнасящи се до материята, която би попаднала в обхвата на регулирането, изследването на сравнителен опит, получаването на научни доказателства, допитването до най-добрите експерти в сферата. Прозрачността в регулирането означава всеки довод при обосноваването на предлаганата регулаторна интервенция да реферира към статистика, официална информация, проучвания, анализи или становища, което да позволява тяхната лесна проверяемост и проследяемост.

От първия ден на действие на промените в ЗНА от 2016 г. Центърът за оценка на въздействието на законодателството провежда мониторинг върху прилагането на задължителната оценка на въздействието в България, докладът от който е публикуван на сайта на организацията. Резултатите от него показват, че общият брой на изготвените ОВ в рамките на МС и НС е около 365, което означава една оценка на всеки ден от годината и което ни дава увереността да твърдим, че регулаторната реформа в България, чийто основен двигател е задължителната оценка на въздействието, е започнала.

Разбира се предварителните очаквания, които се появиха веднага след еуфорията около стартирането на тази реформа, се оправдаха напълно. Промяната в мисленето и действията на властимащите, в чиято компетентност влиза предлагането и приемането на закони е много трудна, бавна и непостоянна. Налице са както скрити, така и абсолютно явни опити за пълно или частично заобикаляне на въведената със закона задължителна ОВ.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 010203
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови