В началния период на войната в Украйна руските войски използваха бронетанковата техника в състава на батальонно-тактически групи за удар в оперативната дълбочина на отбраната на противника. Но тази тактика, без надеждно и своевременно снабдяване, особено с гориво и боеприпаси, без пълноценна свръзка и управление и без непрекъснато и ефективно разузнаване доведе до огромни загуби.

Танковете на бойното поле в Украйна

По данни от независимия портал ORYX, който поддържа база данни за загубите на руската страна, но на основата на обективни фото и видеоматериали, към 29-ти май тази година на фронта в Украйна са били унищожени 2002 руски танка. При стандартна численост на руските танкови батальони от 31 танка, това означава загубата на 64 танкови батальона или на около 75% от наличните преди мащабната агресия срещу Украйна боеготови 2700 танка в състава на сухопътните войски на Русия.

Поради тези причини понастоящем руските войски използват танковете основно за огнева поддръжка и то при стрелба от закрити огневи позиции, като екипажът не наблюдава целта пряко. Като правило танкове се придават на отделни метострелкови или стрелкови подразделения в качеството на добре бронирани и мобилни артилерийски установки, на второстепенни направления, където не е осигурено превъзходство на собствената артилерия.

Тази тактика води до неефективното изразходване ресурса на танковете и особено до преждевременното износване на цевите на танковите оръдия. (Гладкостволните танкови оръдия имат двукратно по-малък ресурс от класическата нарезна артилерия).

Данните за руските загуби на бронетехника са впечатляващи не само като количество, но и като характер на пораженията, които търпят руските танкове.

В обширен анализ независимата платформа WarSpotting community изнася данни за случаите, при които унищожаването на руски танкове води до взривяване на боекомплекта и до изкъртване и изхвърляне на купола на танка.

Според собствени обективни данни на основата на филмов и снимков материал WarSpotting community изнася данни, че от регистрирани към първи юни тази година 1087 унищожени руски танка, такъв характер на поражения са констатирани при 54.3% от унищожените Т-72, при 51.6% от унищожените Т-80 и при 42.4% от унищожените Т-90. Танковете от тези типове имат автомат за зареждане на оръдието и тричленен екипаж.

В този контекст едва при 16.7% от унищожените Т-62 се наблюдават подобни поражения. В този тип танк липсва автомат за зареждане на танковото оръдия и екипажът е четиричленен – по класическата схема с наличието на зареждач на оръдието.

Тази статистика е важна не от гледна точка дали автоматът за зареждане на танковото оръдие спомага за неуязвимостта на танка на бойното поле, а преди всичко защото в случаите на взривяване на боекомплекта на танковото оръдие и изкъртване на купола на танка, шансовете за оцеляване на екипажа отсъстват на 100%.

Как и защо се появи автоматът за зареждане на танковото оръдие

В края на 40-те години на миналия век световното танкостроене отчете, че основните бойни танкове от епохата на Втората световна война са изчерпали своя потенциал.
На фона на изострящото се противоборство между НАТО и Варшавския договор започна експериментирането на принципно нови решения за запазване на господството на танковете на бойното поле и в интерес на воденето на масови маневрени бойни действия с решителни цели.

Важно в това отношение беше разработването на механизми и на автомати за зареждане на танковите оръдия. С това се целеше повишаване на скорострелността и намаляване на членовете на танковия екипаж от четирима: командир, мерач, механик-водач и зареждач, на само трима души.

Автоматизацията на този процес беше реализирана за пръв път във френския танк АМХ 13, чието серийно производство започна през 1950 г. По-късно, през 1971 г. идеята получи развитие и в австрийския Stаyer SK 105.

При тези два модела обаче автоматът за зареждане се оказа с редица недостатъци: захранваше се от два стелажа барабанен тип с по само шест снаряда; по време на целия цикъл на зареждане оръдието трябваше да е фиксирано в изходно положение и неподвижно спрямо автомата, което влияеше крайно неблагоприятно върху контрола на бойното поле от командира и от мерача.

Практическите изпитания не показаха и решително преимущество по отношение на темповете за стрелба при използването на автомат за зареждане. Парадоксално, но се оказа, че при ръчното подаване на снарядите първоначалната скорострелност е по-висока, а това е много важен показател при скоротечния характер на съвременния танков бой.

През 70-те години на миналия век в САЩ и в Западна Европа идеята за въвеждането на автомати за зареждане беше изоставена поради комплекс от причини: значителното нарастване на натовареността за останалите трима членове на екипажа, намаляването на боекомплекта, ограниченията по отношение калибъра на танковото оръдия и налагащия се отказ от използване на унитарни танкови снаряди, свързано с необходимостта да се въведе разделно пълнене на оръдието.

Това тласна западното танкостроене към непрекъснатото повишаване на бойната ефективност на танковете чрез въвеждането на нови типове подкалибрени и управляеми боеприпаси; чрез разработването на комплексни системи за бойно управление на основата на топлповизиори и автоматизирана подготовка на данните за стрелба; чрез обвързването на отделния танк в единна мрежоцентрична система за управление на бойните действия и чрез постоянното усъвършенстване на бронираната защита на корпуса.

В отличие от тези схващания, в краят на 50-те години на миналия век конструкторската мисъл в СССР възприе окончателно собствен път чрез разработката и внедряването на автомат за зареждане на танковото оръдие и чрез преминаването към тричленен екипаж. И именно това остава главната отличителна особеност на целия арсенал на съветските и по-късно на руските танкове, които са на въоръжение в момента.

Тази концепция привидно съдържаше редица преимущества:

Тя изхождаше от базовото ограничение теглото на съветските и по-късно на руските танкове да не надвишава 50 тона, колкото е стандартната товароподемност на мостовете, на железопътните платформи и на основните пътни съоръжения в Русия.

С отпадането на пълнача от танковия екипаж общото тегло на танка беше намалено с около седем тона. Защото съществено беше ограничен обемът на бойното отделение и по-малка площ на корпуса се нуждаеше от специална бронева защита. Като общ резултат неуязвимостта на руските танкове нарасна защото тяхната височина и челна проекция станаха по-компактни в сравнение със западните аналози.

Намаленото общо тегло способстваше за повишаване на маневреността на танковете и за вграждането на допълнителна защита на корпуса.

Освен тези преимущества, чрез въвеждането на автомат за зареждане руската конструктивна мисъл търсеше и възможности за увеличаване на огневата мощ на танка. Но тук възникна противоречие: нарастването на калибъра на танковото оръдие налагаше използването на снаряди с по-голямо тегло и височина, а особеностите на автомата за зареждане имаха определени ограничения по отношение габаритите на танковия снаряд.

Това наложи отказа от използване на унитарни танкови снаряди с метални гилзи и преминаването към разделно пълнене на танковото оръдие. Отново поради особеностите на автомата за зареждане и за съкращаване на цикъла на стрелба бяха разработени „неметалически гилзи“ за метателния заряд, които при стрелба изгарят в затворната камера на цевта и след изстрела затворът изхвърля извън купола само металното дъно на метателния заряд.

В съветския арсенал първият пълноценен автомат за зареждане се появи преди половин век със серийния танк Т-64.

От тогава до днес в съветските и в руските танкове се използва автомат за зареждане тип „въртележка“. Той представлява въртящо се устройство с касети отделно за снарядите и за метателните заряди, които са разположени на дъното на бойното отделение на танка. С помощта на специални хидравлични или на електромеханични приводи в затворния блок на танковото оръдие се подава снарядът и метателният заряд и след изстрел дънната част на метателния заряд се изхвърля извън корпуса на танка през специална щора.

Считаше се, че именно този тип автомат за зареждане позволява бързият избор на желания тип танков боеприпас и има оптимални размери и тегло.

Отказът на водещи танкостроители в Западна Европа и в САЩ от използването на автомат за зареждане в полза на класическия вариант за пълнене на оръдието на танка от зареждач имаше сериозна обосновка:

Скорострелността при ръчно зареждане на първите 10-12, но унитарни боеприпаси е почти същата, както и при използването на автомат за зареждане. Тя възлиза на 8-10 изстрела в минута и се колебае в зависимост от сръчността, от натренираността и от умората на зареждача.

Ръчното пълнене има редица преимущества що се отнася до безопасността в работата с боеприпасите. Всички изстрели са разположени отделно от екипажа в брониран отсек в кърмата на купола на танка. Наличието на четвърти член на екипажа съкращава времето за товарене и разполагане на боекомплекта в танка и съществено облекчава обслужването на въоръжението.

В случая с ръчното зареждане особено важно е отсъствието на ограничения по отношение на габаритите и на дължината на унитарните танкови боеприпаси. А е известно, че съвременните танкови снаряди увеличават своята ефективност не само в резултат на нарастване на калибъра на оръдието, но и в следствие на използването на подкалибрени боеприпаси с голяма дължина.

Особен случай възниква, когато в руските танкове са изразходвани всичките 22 снаряди, предварително заложени в автомата за зареждане. Останалите 20 снаряди в боекомплекта на танка са разположени по такъв начин, че поставянето им в автомата за зареждане е възможно само ако танкът „напусне“ бойното поле. И главното е, че липсата на зареждач налага командирът и мерачът да се ангажират с тази дейност. Без екипажът да е в състояние в този момент да води бой.

Освен това при танковете с автомат за зареждане при всички случаи, когато възникне засечка в танковото оръдие или при подаването на снарядите и метателните заряди, танкът автоматически се превръща в беззащитна цел.

Но фатален за екипажите конструктивен недъг на руските танкове с автомат за зареждане е преди всичко неговото разполагане в бойното отделение. При което работните места на командира на танка и на мерача са „инсталирани“ върху автомата. А „изгарящите“ гилзи на метателните заряди са не само пожароопасни, но и лесно взривоопасни. Те се изработват от картон и от дребни дървесни стърготини напоени с нитроцелулоза, магнезии и свързващи вещества.

Именно поради тези причини всяко поражение на танка, особено от кумулативни заряди крие опасността от взривяване на боекомплекта. А това най-често е свързано с мощно „изкъртване“ на купола на танка и с пълното разрушаване на останалата част от корпуса, без никакъв шанс за оцеляване на екипажа.

Изтръгването на купола в резултат на взривяване на боекомплекта може да възникне и без пробив на бронята на танка. Когато корпусът или куполът е поразен от бронебоен снаряд, който с висока кинетична енергия откъртва елементи от вътрешната обшивката на бойното отделение или предизвиква късо съединения сред кабелните трасета или в многобройните контакти и превключватели вътре в танка.

В единственият западен сериен танк с автомат за зареждане AMX 55 Leclerc се използва принципно различна схема. Той е разположен в специален отсек, но в кормовата част на купола на танка. И представлява лентъчен механизъм, който се зарежда през люк в купола. Екипажът е отделен от механизма със специална бронирана преграда, а в случай на попадение и взривяване на боекомплекта, в тилната част на купола са монтирани саморазрушаващи се щори, които извеждат взривната вълна извън купола.

За мощността на взрива при „сваряване“ на боекомплекта (термин от руския военен жаргон) свидетелства не само „разчленяването“ на танка и пълното унищожаване на корпуса, но особено изкъртването и изхвърлянето на танковия купол. Той е с тегло от над 12 тона. Заснет от монитора на украинския преносим противотанков комплекс „Стугна“ случай показва, как куполът на поразен от „Джевелин“ танк лети 7 секунди преди да се забие в почвата, което означава, че е бил изхвърлен на височина повече от 60 метра.

Танковете с автомати за зареждане са опасни не само за танковите екипажи. При стрелба отстреляните дънни части на метателния заряд се изхвърлят през щора в задната част на купола и поради високата температура, която имат след изстрела на танковото оръдие, представляват определена опасност за пехотата, която настъпва прикривайки се зад танка.

Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!