Спасяването на либералната демокрация не е работа на десните партии

Евгений Дайнов 16 юни 2024 в 18:14 8056 8

Евгений Дайнов

Снимка Архив

Евгений Дайнов

Доколкото разбирам, тропането на хорце завладява все по-големи територии в страната. Но ми прави впечатление нещо важно. Още докато беше заключено пред Народния театър, хорцето не се тропаше, защото не беше радостно. Хора с каменни физиономии мрачно се люшкат в нишка, излъчвайки някаква упорита обреченост. И, пак доколкото разбирам, явлението, докато се разпространява из страната, остава същото. Липсва онази радост и истинско „тропане“, което беше излъчването на хорото допреди – да речем – 15 години. Танцът на радостта, колкото повече разширява своя географски обхват, толкова повече се превръща в някакъв погребален ритуал.

Защо го правят, след като са убили радостта? Каква е тяхната мотивация? Когато някой репортер ги попита, обикновено чуваме декларация, заявена с крайно намръщена физиономия, в стил: „Пазим българщината…“

Пазим – от кое? Естествено – от ония там, дето искат тая българщина да ни я вземат. Кои са ония там? Е, как кои – европейците и американците. Как ще ни я вземат тая българщина? Като махнат „Аз съм българче“ от читанките, чипират ни с ваксините си, дадат българските деца на норвежците. И пр.

Мутирането на радостния танц в мрачно полюшване ни казва най-важното, което искаме да знаем за надигането на сегашния, тъмен и озлобен, национал-популизъм из Европа и Америка.

Когато обърнем взор назад виждаме, че национализмът на 19-ти век е бил светъл, възвисен и екзалтиран. Из цяла Европа прилично облечени и добре образовани хора са се борили да изведат страните си от съответните овехтели империи. Не са искали повече да бъдат управлявани от някакъв далечен човек, който нито им говори езика, нито го интересуват техните проблеми. При това положение искането е: да си направим наша си държава и да се оправяме без господар. Погледнете будните погледи на Петьофи, Гарибалди, Мацини, Косцюшко, Ботев, Левски – и ще видите, за какво дело и за какви хора е ставало дума.

Крайната цел на тези будители и революционери не е била – нововъзникващите национални държави да се мразят една друга. Напротив. Програмата е била тези държави, веднъж вкусили сладостта на свободата и самоуправлението, да влезнат в братски отношения една с друга и заедно да градят нов свят на светлина и радост.

Мракът, който се спуска над Европа през 1930-те години все още не е националистически оцветен. Прекалено пресен е споменът за онзи радостен национализъм, който подрежда новата Европа. Затова нацистите бълнуват за расата, комунистите – за класата, фашистите – за държавата, франкистите – за църквата.
От Гарибалди и Ботев насам, обаче, вече е минал век и половина. Онзи заряд е забравен. Днес мракът отново се надига, този път – оцветен в националистически багри. Този път програмата не е накрая всички нации да станат братя. Този път програмата е всеки да се окопае в бункер и да търси, с кого от комшиите да се сбие. Затова този път национализмът не идва в пакет с човешки права, еманципация и демокрация – а с намерението да срути либералната демокрация, която именно е носител на всичко това. По тази причина в крайна сметка всички сегашни националисти се подреждат до върналата се в средновековието Русия; и подкрепят нейния опит да унищожи светлината в Украйна.

У нас мракът засега се стеле предимно по линия на мрачното хоро, без сериозно да засегне демократичните основи на страната: все пак нашите копейки и величия не са нито Льо Пен, нито Фицу. Но дори у нас – да не говорим за Европа и Америка – трябва да бъде зададен въпроса „Кой е виновен?“. Трябва, защото човешките дела не са като природните. При нас нещата не се случват поради действието на физически закони, а поради действието или бездействието на хора и групи хора.

От десетилетие и половина всички сериозни изследвания в Европа и Америка показват, че след дълго прекъсване масата хора отново се вълнува предимно от социални и икономически въпроси: заетост, заплати, перспективи. Именно тези вълнения породиха фрустрацията, която в момента се излива на терена на политиката като национал-популизъм и фашизъм. А се излива по този начин, тъй като не намери нито съчувствие, нито решения сред установените политически субекти.

Кой политически субект даде фира? Кой обърна гръб на проблемите на обикновените хора, с което да ги запокити по онова нанадолнище, в дъното на което чака Путин?

Така поставен, въпросът не е труден. Кои политически сили по традиция и по призвание би трябвало да откликват на теми като обедняване, несигурност, дискриминация, експлоатация? Левите партии, разбира се – онези, които се родиха в средата на 19-ти век като съюзници на тогавашните националисти. Докато националистите се бореха да освободят народите си от чуждо господство, левите се бореха да освободят обикновените хора от господството на глада и мизерията.

Че социо-икономическите проблеми отново са най-важни за хората – това стана ясно още в старта на финансовата криза от 2008 година. Още тогава политическите ветрове рязко завиха наляво. Какво направиха социалистите в Европа и Демократите в САЩ? Те опънаха ли платната, та да хванат тези ветрове? Не направиха нищо. И така – вече 15 години. Смайваща, изумителна гледка: съдбата ти вдига топката, а ти не помръдваш да я отиграеш…
И обезпокоените хора, оставени сами, се озлобиха. И потърсиха злобни алтернативи.

Изводът е очевиден. Спасяването на либералната демокрация не е работа на традиционните десни партии. Не с прегръщането с фашисти може, да речем, християн-демокрацията да спаси Европа. Спасението се намира вляво, тъй като проблемът се появи поради лявото бездействие.

Разбира се, една съкрушителна загуба на руснаците в Украйна рязко ще отслаби крайната десница в Европа и в Америка. Но за да бъде това постижение трайно е необходимо левите партии да разберат своята отговорност. Да започнат да предлагат решения, които да са отвъд обречения кръг на мрачните физиономии, безнадеждно полюшващи хоро из България, кряскащи за гибелта на френската култура във Франция или заплашващи да направят Америка „отново велика“.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    60

    8

    Far Rider

    17.06 2024 в 13:02

    Другаря Дайнов си го тегли наляво и това е! Лявото трябва да спасява демокрацията??! Че, нали според идеологът на лявото - Мордехай , те ще правят "диктатура на пролетарията"?! Каква демокрация при диктатура, другарю! Самият Дайнов не е на ясно кое е ляво и кое е дясно. Такива определения са типични за нео-социалистическата вълна! Решенията от социалистите ги знаем: еднакво бедни всички с изключение на партийния елит! Другарю Дайнов, вземай куфарите и заминавай за Москва. Чакат те!

    22553

    7

    dolivo

    17.06 2024 в 07:57

    За хорцето съм съгласен!

    Имам една малка или немалка забележка.

    Така наречените крайно десни партии не са изобщо десни, а са някакъв шантав микс пт групови идеологии на национализма с леви пазарни убеждения.

    Хитлер го е играл това доста умело, ама дебелите ни глави не умират.

    Не напразно "мирише" Путин на фюрер.

    875

    6

    Constanza

    17.06 2024 в 02:15

    "онова нанадолнище, в дъното на което чака Путин"

    1273

    5

    Johnny B Goode

    16.06 2024 в 22:51

    Няма какво толкова да се добави след След Самуел Джонсън и неговото убийствено точно "Patriotism is the last refuge of the scoundrel".

    BLS, ако хорото те определя като българин, много жалко.

    145

    4

    Джендо Джедев

    16.06 2024 в 22:03

    bls,

    Това, което се тропа сега, наистина е хорце. И заслужава презрение. Което презрение не е насочено към самият красив народен танц, а именно към опошляването му. Това, че се смеем на Ботев и Левски, татуирани по балдърите и джоланите на говедата не значи, че се смеем на самите Ботев и Левски. Или ти е трудно да обхванеш тая концепция?

    11421

    3

    bls

    16.06 2024 в 20:37

    Винаги се впечатлявам колко яростно агент Дойнов мрази България и всичко българско. Ако се танцуваше валс сигурно нямаше да го нарича с подигравателното "валсче"

    210

    2

    Telluris Malus

    16.06 2024 в 19:10

    Путинизма не е десен. Путинизма е нео - евразийство. В основата му стоят идеите на Дугин, които в икономически план имат много общо с корпоративната държава на Мусолини. В това няма нищо дясно. В политически аспект е същото. Менторът на Хитлер и Хес, Карл Хаусхофер е поддръжник на евразийството, а учениците му от НДСАП са си националСОЦИАЛИСТИ. Това, че Путин се опитва да използва популистки партии, претендиращи за десни политически позиции е отделна тема, но нито Льо Пен, нито Фицо, нито Орбан са десни. Настоящото положение в Европа и САЩ е резултат от поредица ЛЕВИ управления, които се намесиха в пазарните отношения с политически инструменти, започнаха да събират ограмни средства в бюджетите, без идея за какво са нужни те и въобще нужни ли са. И родиха корупция. Пазарните отношения трябва да бъдат възстановени, както през 60-те и 70-те години. Парите отново трябва да се върнат у хората, а не да бъдат изпомпване от правителствата, посредством налози. Но това изисква десни политики.

    8053

    1

    DARTH VADER

    16.06 2024 в 18:46

    Не съм почитател на Дайнов,но не мога да отрека,че тук е убийствено точен!
    Убийствено!!!
     
    X

    Ивелин Михайлов: Запознах се с Николай Марков 3 месеца преди изборите