Силата на волята: Грейси Голд отново на леда след 3 г. депресия и хранително разстройство

Бронзовата медалистка по фигурно пързаляне от зимната Олимпиада в Сочи през 2014 година и лице на кънките в САЩ Грейси Голд удиви света. Тя се завръща на голямата сцена след почти 3-годишна борба с депресия и хранително разстройство.

Преди две години и половина обещаващата звезда на САЩ окончателно загърбва любимия си спорт. Красивите и елегантни костюми, с които тя печели националните шампионати и олимпийското отличие, са опаковани и изпратени в родния й дом, а кънките й заровени дълбоко в шкафа. Тогава Голд смята, че никога повече няма да ги обуе на леда.

При ожесточената конкуренция в кънките на лед, две години и половина пауза е сякаш цяла вечност. 24-годишното момиче обаче опровергава тези твърдения още тази година, след като се завръща с участие на националното първенство по фигурно пързаляне на САЩ, което се проведе наскоро. Голд се класира на 12-та позиция. Тя не е перфектна, но сякаш се пързаля така, както никога – с цялата си душа. Завършвайки програмата си, през сълзи момичето вижда публиката, която е на крака. Една от най-запомнящите се овации в кариерата й.

Вижте тази публикация в Instagram.

Sometimes you have to get knocked down lower than you have ever been, to stand up taller than you ever were ???????? Feb 1st is National #GetUp day. Let's go @usfigureskating

Публикация, споделена от Gracie Gold (@graciegold95) на Фев 1, 2017 в 10:18 PST

Две години и половина преди този момент Грейси преминава през множество от травматични събития и решава да прекрати кариерата си. На 22 години тя стартира 45-дневна програма в клиника, която да й помогне да се справи с хранително разстройство, депресия и безпокойството.

Пред „Гардиън“ момичето казва, че това е било само едно от нещата, които е преживяла. В едно и също време животът й се обръща наопаки, а тя не успява да преодолее трудностите в личния и професионалния живот.

През 2012 година Голд печели националния шампионат за юноши. Предстои й кратка почивка, след която тя се завръща малко по-тежка. Когато стъпва на кантара, той показва 56 килограма.

Треньорът й казва, че е изключително тежка и трябва да отслабне. Това обаче е нещо, което през следващите години ще бъде един от най-големите й проблеми. Оттогава тя получава неистова нужда постоянно да контролира теглото си. Започва с глад и често ляга с празен стомах след строг 6-часов тренировъчен ден.

Грейси прибягва и до по-различни техники, за да отслабне и насилствено да премахне храната от тялото си. Завършва със силно разхлабително, за което дори признава, че пие, когато попълва формулярите си за участия в различни състезания. Никой не й казва нищо.

„В този спорт трябва да бъдеш много лек. Когато свалях килограми, всички се оправяше. Успявах да правя упражнения, които никога преди не бях правила“, разказва тя.

Методите й са били успешни няколко години подред. Тя печели националния шампионат и през 2016-а година, когато се пързаля удивително. Тогава обаче се чувства психически най-зле. Манията по фигурното пързаляне, която преди й е помагала в кариерата, тогава започва да й пречи.

Голд признава, че често е имала мисли за самоубийство, въпреки, че никога не е правила опити да отнеме живота си. „Когато нещо не се подобряваше или ставаше по-зле, съм си мислила, че самоубийството е опция. Сякаш винаги беше вариант“, споделя фигуристката.

През 2017-а година на националните шампионати Грейс се класира на шеста позиция и за пръв път от пет години тя отпада от челната тройка. На следващия ден известният треньор в средите Франк Карол й казва, че не желае повече да работи с нея. С действията си той дава сигнал на общността в кънките, че кариерата на Голд върви стремглаво надолу.

Вижте тази публикация в Instagram.

The first Grand Prix I ever medaled at was Cup of Russia in 2012. I’m proud to be competing again on the international circuit and I can’t wait to go back to Moscow. Thanks for the love and endless support ????

Публикация, споделена от Gracie Gold (@graciegold95) на Юли 3, 2018 в 11:53 PDT

Следват депресивни състояния за Голд, която напълнява в следствие на тъгата си. По време на тренировките тя отказва да скача и започва да се упражнява все по-малко. Емоциите в нея се менят бързо, правейки работата с нея още по-трудна.

По време на годишен лагер през август, с който участват всички олимпийски надежди, Голд пропуска всички свои задължения. Тя прекарва в стаята си 36 часа в компанията единствено на леглото и на мивката в банята.

Треньорският и лекарският екип успяват да я накарат да излезе. Тогава тя проговаря и разказва всичко за живота си.

„Разказах всичко от 2014 г. до тогава, как се справях и лекарят наистина се изуми от качеството ми на живот и от случилото се в него“, споделя Голд. Тогава тя дава съгласието си да започне лечение, тъй като знае, че животът й се намира с много ниска точка. Съмнява се, че програмата ще помогне, но някак се вкопчва в надеждата, че нещата могат да се подобрят.

През месеците лечение Голд всяка сутрин закусва сред природата, взима часове при психотерапевт, прави гимнастика и присъства на часове по изкуство.

“Целият ми живот беше контролиран от майка ми и треньора ми. Имаше много неща, с които не ми се налагаше да се справям. Когато това приключи, аз започнах да се боря. Трябваше да се науча как сама да се оправям с трудностите”, разказва шампионката.

С нови сили, Голд се връща при семейството си без да има никакво намерение да се пързаля професионално отново. Тя наблюдава националните шампионати от публиката, скрита в тълпата, с около 18 килограма по-тежка от дните, през които се състезава. Боядисала е косите си в кафяво, за да не могат да я разпознаят.

Случайно тя получава възможност да стъпи на леда отново, когато е поканена да преподава на детски лагер. Впоследствие се появява нов треньор в живота й, което увеличава шансовете за триумфално завръщане.

Мисълта за класиране за Олимпиадата в Пекин през 2022 година е много висока топка за Голд, но е факт, че никой не е вярвал, че тя ще се появи на националния шампионат. Момичето обаче го прави. Самата тя израства много за две години и половина, а с всяка изминала секунда днес се учи да бъде по-спокойна.

„Красотата в това, което правя сега е, че връщайки се, не знаех къде ще отида и как ще свърши всичко това. Нямам нужда и да знам“, казва Грейси за своето завръщане. „Аз просто трябваше да грабна този втори шанс, а някой ден ще видя къде ме е отвел“.

Още по темата

20/01/2020

Зимни

Лари Луполоувър ще ни представя на световното по фигурно пързаляне

Следете новините ни в GoogleNews