19 клиники и отделения в УМБАЛ ,,Света Марина” са трансформирани в структури за лечение на пациенти с COVID-19. В обособените сектори са разкрити 467 легла, 74 са интензивните. В лечението на ковид болните са заети 641 лекари, медицински сестри и санитари. Останалите екипи обезпечават спешната и неотложна помощ, включително диагностиката и лечението на деца, онкологично и хематологично болни и пациенти с психиатрични заболявания. Ситуацията се усложнява от увеличените режийни разходи, които достигат над 400 000 хиляди лв. месечно. Как оцелява и от какво има нужда болницата с най-много интензивни легла за пациенти с коронавирус разказва изпълнителният ѝ директор проф. д-р Силва Андонова.

Проф. Андонова, 19 отделения и клиники при Вас са трансформирани в ковид структури, това е сериозен ресурс, как се справяте?

Абсолютно сте права, това е сериозен ресурс. Всички вътрешни клиники и дори някои хирургични – Неврохирургия, Втора хирургия, УНГ клиника, Лицево-челюстна хирургия, Гръдна хирургия и Съдова хирургия са обособени като сектори за ковид. Това ангажира много медицински специалисти за обслужване на пациенти с коронавирус. Ние сме разкрили най-много интензивни легла, защото няма физическа възможност в другите лечебни заведения във Варна да се обособят такива. Като университетска болница поемаме най-голямата тежест. При тази вълна пациентите идват в тежко състояние, с необходимост от интензивни реанимационни грижи или ако са на кислородотерапия от висок дебит кислород.

Какво е потреблението на кислород за денонощие?

4,700 тона. Това е много. Значително оскъпява лечението на пациентите, които в момента са в тези 19 ковид структури. Ние сме болницата с най-много преминали пациенти от началото на пандемията в България. Направихме справка колко реално струва един пациент в средно тежко състояние. Цифрите са от порядъка на 2200 лв. Това означава, че клиничната пътека е недофинансирана. От януари се наблюдава увеличаване на тока, газта, кислорода. Предвид това, че консумацията е два пъти по-голяма, при толкова тежко болни, за съжаление, се увеличава разходът на болницата. Това, което е договорено по Национален рамков договор като цени на клиничните пътеки, е недостатъчно. Повишават се и цените на лекарствата, въпреки че ги купуваме на най-ниските възможни цени. Същото е и с консумативите.

Преговорите между Българския лекарски съюз и НЗОК се провалиха, очаква се нова среща между съсловната организация и здравния фонд. Увеличението на COVID пътеките ли е най-неотложният проблем?

Не е само за ковид пътеките. Сега сме пред подписване на новия Рамков договор, редно е да се увеличат всички пътеки. Според нашите разчети, с тези завишени цени на тока, водата, газта, кислорода и др., разходите ни са над 400 000 лв. месечно само за консумативи. Това означава, че трябва да имаме увеличение на всички клинични пътеки с около 25-26%, а ако трябва да съм точна, дори с 33%, за да не генеририраме загуби. В крайна сметка, освен основните заплати, допълнителното възнаграждение, което нашите служители получават, тази свръхнатовареност на часове трябва да бъде платена. Не говоря за парите за първа линия – тези 1000-1200 лв., които получаваме последните два месеца, защото има висока заболеваемост. Не говоря за процентите, които получаваме от НЗОК, говоря за допълнителните часове на нашите служители, защото те работят безотказно. Не сме върнали пациенти, не сме върнали линейка. Това е голям натиск върху болницата.

Интензивните легла при вас са над 70, ако не се лъжа. На какъв график работят колегите Ви? Имат ли възможност за почивка?

Успяваме да осигурим графика и почивките на служителите, благодарение и на това, че командироваме колеги лекари, сестри, санитари от другите отделения. Спряхме си плановия прием, с изключение на някои дейности и спешните и неотложни случаи, за да може част от персонала да се прехвърли в ковид сектори иначе няма как да се случи.

От колко области имате пациенти?

Болните при нас са от над 50 населени места. Говорим за самонасочили се пациенти. Най-много са от Добрич, Шумен, Търговище, Разград, Силистра. Имаме пациенти и от Велико Търново, от Русе и пациенти от София, които са заварено положение, тук са се разболели, защото все пак сме курортен град. Никого не връщаме, но това е за сметка на хората, които работят в тази обстановка. Много е напрегнато.

От какво имате нужда в момента, най-сериозната потребност на болницата?

Гражданите да спазват мерките, да има по-позитивно отношение не само към персонала при нас, а във всички болници. Тези хора се трудят на ръба на възможностите си и го правят със сърце. Нека да се разбере от обществеността. Имаме нужда от подкрепата на преговарящите по Националния рамков договор страни. Трябва да се остойностят клиничните пътеки, амбулаторните и клиничните процедури, съобразно разходите. Когато беше сключен предходният рамков договор разходите бяха едни, сега са различни. Нека това да се има предвид. Нашата мисия е да се грижим за пациентите, да отговаряме на изискванията за качествено лечение, а това означава безпроблемно осигуряване на медикаменти, консумативи и най-вече осигуряване на работни заплати на персонала. Без хора, която и да е болница не може да издържи. Хората са ценността.

Идва ли моментът, в който ще стигнете предела, при тази вълна с повече тежко болни?

Ние изпълняваме дълга си, независимо в каква ситуация сме поставени. Срещаме разбиране и от местното ръководство. Ръководството на университета също ни оказва голяма подкрепа. Правим всичко възможно да осигурим на хората, които работят, спокойствие, усещането, че са защитени, а от друга страна, да осигурим на пациентите, които търсят нашата помощ, добро лечение. Докога ще издържим не мога да кажа, но като общество трябва да сме достатъчно отговорни към себе си, към хората с които живеем и общуваме, спазвайки противоепидемичните мерки.
Сега е моментът да разберем, че няма нищо по-добро от една блага дума и нека това да е водещо, да не тръгваме с лошото напред.

Проф. д-р Силва Андонова е завършила МУ - Варна през 1996 г. Специалност Неврология придобива 2004 г. През 2010 г. защитава дисертация за образователна и научна степен „доктор“, а през 2012 г. защитава академична длъжност „доцент“. От 2012 г. заема длъжността Началник на Втора клиника по нервни болести с отделение за интензивно лечение на неврологичните болести и отделение за лечение на остри мозъчни инсулти, МБАЛ „Св. Марина”–Варна. През 2016 г. придобива академична длъжност „професор“ по неврология. От 2017 г. е Директор лечебно диагностична дейност, УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна.

Проф. Андонова е член на Български лекарски съюз, Българското дружество по неврология, Българско дружество по главоболие, Европейското дружество по невросонология и мозъчна Хемодинамика, Европейско дружество по инсулти, Балканското медицинско дружество, Редакционната колегия на списание "Невросонография и мозъчна хемодинамика”, УС на Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, УС на COST Акция CA18118 „Implementation Research Network in Stroke Care Quality“. Тя е Национален координатор на Международния регистър за инсулти SITS и Национален координатор на Европейски проект на Европейската организация по инсулт ESO: ESO EAST.