Микробиолог: При болничен епидемичен взрив с резистентна бактерия отделението може да се затвори

Когато една полирезистентна бактерия, каквато е Klebsiella pneumoniae , не може да бъде унищожена с правилни хигиенни мерки и има болничен епидемичен взрив, в някои случаи заразеното отделение трябва да се затвори и да се направи основен ремонт. Това ликвидира напълно присъствието на бактериалната култура.

Според проф. д-р Емма Кьолеян това е правилната реакция при наличие на упорита вътреболнична инфекция. Проф. Кьолеян бе лектор на проведения в столицата обучителен форум „Превенция и контрол на инфекциите в обществото през призмата на единно здраве/one health”. Инициативата е част от информационната кампания на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и асоциация "Единно здраве". Проф. Кьолеян е микробиолог, началник на Лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ "Лозенец".

В коментар по разследването на OFFNews за смъртта на трансплантиран пациент, заразен с Klebsiella pneumoniae, проф. Кьолеян обясни още, че предаването на резистентността от една бактериална клетка на друга е въпрос на минути. Когато този процес протича в болнична среда, понякога са достатъчни методите на изолация на пациентите и тяхното обслужване от нарочен персонал и въвеждане на сериозни хигиенни мерки.

"В конкретния случай става дума за трансплантиран пациент с голям имунен дефицит и най-активният антибиотик може да е безсилен, защото в основата си, имунитетът на пациента е силно компрометиран от самата процедура по трансплантация и не всичко зависи от антибиотиците", каза експертът.

За строг контрол

Проф. Кьолеян подчерта, че резистентността към карбапенемите (широкоспектърни, резервни антибиотици) е голям проблем, възникнал от честото и нецелесъобразното им изписване, без да има разумно основание.

Затова са важни мерките, които се предприемат в контрола на инфекциите и в антибиотичната политика. В болниците в България най-често се използва стратегия на предоторизация. Това означава, че има разпределение на антибиотиците на три нива – такива, които могат да бъдат предписани от всеки лекар – тясноспектърни, които са и най-безвредни; на следващо ниво са антибиотиците, които се предписват само с разрешение на микробиолога и началника на отделение; на най-високо ниво са резервните антибиотици, за чието изписване е необходимо разрешение на клиничния микробиолог и директора на болницата. Тези правила са разписани, но не намират практическо приложение навсякъде. Затова призивът ни е за по-строг контрол, за да се запази активността на тези антибиотици, каза проф. Кьолеян.

По думите ѝ вече има животозастрашаващи инфекции заради резистентността към широкоспектърните антибиотици.

"Тези щамове не могат да се лекуват с традиционните антибиотици и за тях съществуват нови препарати, но те са много по-скъпи. Трябва да има държавна подкрепа за тяхното използване и много по-строг контрол по тяхното предписване. Да бъдат предписвани само за случаи, при които няма друга възможност," уточни микробиологът.

Препоръки за доболничната помощ

Болшинството от антибиотиците се използват в доболничната помощ и основната препоръка е към общопрактикуващите лекари – задължително е те да предписват антибиотик само за доказана инфекция. Това обаче означава, че на тях трябва да се осигурят по-големи възможности за диагностика: да разполагат със средства да различат бактериална от вирусна инфекция; да имат тестове, които позволяват бърза диагностика; да имат достъп до клинична лаборатория и образни изследвания. Общопрактикуващите лекари трябва да използват други подходи като т. нар. забавено предписване на антибиотик – не да бързат да предпишат антибиотика, а да изчакат да видят дали не става въпрос за самоограничаваща се по-лека инфекция, където антибиотикът може да не е необходим, казва проф. Кьолеян.

Резистентни бактерии в болниците

По думите ѝ интензивните отделения на болниците са горещите точки на възникване на резистентност, защото там се прилагат антибиотици в най-голямо количество. Според микробиолога недостигът на персонал е една от основните причини за заразяване с вътреболнична инфекция. "Когато медицинските сестри са недостатъчно, те са принудени да работят много по-интензивно и може да не разполагат с необходимото време за смяна на ръкавиците при обслужване на пациентите", даде пример проф. Кьолеян.

Тя очерта и друг проблем - в малко болници има възможност за изолиране на заразения пациент в самостоятелна стая. При очертаващия се дефицит на среден медицински персонал трудност е и създаването на екип, който ще обгрижва само един болен.

"Добра практика, която би могло да стане задължителна у нас, е да се провеждат микробиологични тестове при постъпването за лечение в болница на пациенти, при които преди е била установена подобна инфекция. Тази мярка изисква и съответното финансиране за микробиологичните лаборатории в лечебните заведения. Необходима е много работа, за да стане приоритет контролът върху инфекциите в лечебните заведения", обобщи проф. Емма Кьолеян.

Снимка: БАПЗГ

Статистиката в ЕС и у нас

8% от хоспитализираните или 4,8 млн. пациенти са били с инфекция, 71% от тях след болнично лечение, показват данни от изследване на Европейския център за контрол и профилактика върху заболяванията (ECDC), проведено през 2022-2023 г. Проучването е обхванало 293 581 души от 1 250 болници в 31 държави. Най-честите видове инфекции са респираторните - 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.

Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен - от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет, или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.

Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени вътреболнични инфекции е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.

22% от всички инфекции, свързани с медицинското обслужване в страната са възникнали преди приемането в болница, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на вътреболнична инфекция от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа показва, че в България вътреболничните инфекции все още не се отчитат коректно.

Какво налага провеждането на обучение

"В глобален план антимикробната резистентност (АМР) е все по-сериозен проблем. У нас има редица инициативи за превенция на антимикробната резистентност, програмата, по която работим, е част от тях. Проф. Емма Кьолеян участва от страна Министерството на здравеопазването (МЗ), аз от страна на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). В партньорство с Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) работим по програма на Европейската комисия – EU JAMRAI 2, която има за цел да подпомага страните членки във въвеждането на национален план за борба с антимикробната резистентност. Тази кампания е част от целия холистичен подход – свързването на различни специалисти", каза д-р Драгомир Иванов, ветеринарен лекар, специалист Обществено здраве и учредител на Българска асоциация "Единно здраве", партньор на БАПЗГ по проекта.

По думите му целта на обучението е фокусът да се насочи към специалистите на терен, които отговарят за приложението на тези мерки, да се припомни значението на всяка от тях, съгласно съвременната информация.

Според СЗО, ако например само подобрим дезинфекцирането на ръцете в лечебните заведения, можем веднага да намалим предаването на инфекции, свързани с медицинското обслужване с поне 50 %. Чрез мерките за превенция и контрол можем да коригираме и да влияем на антимикробната резистентност, и да подпомогнем антибиотичната политика на болниците. Може и е необходимо да се повиши вниманието на болничните мениджъри към проблема. Липсата на специалисти, които са отговорни за такъв контрол, е повсеместна. Препоръките на международните институции са да има 1 един специалист за контрол на инфекциите (сестра/акушерка, инспектор, лекар епидемиолог) на 100 пациенти, при нас съотношението е над 1 към 250. У нас се наблюдава неглижиране на проблема и приемане на съществуването на вътреболнични инфекции за нормално и за тема табу. Това не е добре, защото само когато осъзнаем проблема, можем да започнем ефективно да се борим с него, коментира д-р Иванов.

По думите му принос към тази резистентност имат и антибиотиците в храната, която консумираме. Той изтъкна необходимостта от картографиране на антимикробната резистентност във ветеринарната медицина. Ветеринарният специалист отчита като проблем и достъпа на животновъдите до антибиотици, които не са подходящи и се прилагат без контрол понякога, макар това да не е масова практика.

"Трябва да се следи източникът на храната. Работи се по включването на България в система за докладване на резистентностите във ветеринарната медицина (EARS-VET), за да може да се създаде система за регламент и вкарване на предложените препарати, но политико-икономическата ситуация пречи на този процес. Понякога стопаните биват използвани за политически цели, а обществото подвеждано и правила във ветеринарната медицина, които са многогодишни и се прилагат навсякъде, у нас не се спазват", призна ветеринарният специалист.

Следете новините ни в GoogleNews