Краткосрочните ефекти от мръсния въздух - сълзене на очите, хрема, кашлица

Краткосрочните ефекти от замърсяването включват дразнене на очите, сълзене, хрема, кашлица и засилена секреция, обясни пулмологът д-р София Ангелова.

Мръсният въздух отново обхвана София и страната, като основна причина за повишените нива на фини прахови частици са липсата на вятър и задържането на мъглата. Мъглата не е вредна, но в комбинация с токсични газове от твърдо гориво и автомобилен трафик действа като „чадър“, който задържа замърсяването над градовете, казва д-р Ангелова по Нова телевизия.

Фините прахови частици с размер от 1 до 10 микрона, както и ултрафините (под 1 микрон), проникват дълбоко в организма. По думите на д-р Ангелова белият дроб е най-засегнатият орган, тъй като човек прави около 23 000 вдишвания дневно, а през него преминават приблизително 90 000 литра въздух – количество, сравнимо с вместимостта на цяла цистерна.

Краткосрочните ефекти от замърсяването включват дразнене на очите, сълзене, хрема, кашлица и засилена секреция. Организмът се опитва да се защити чрез изчистване на дихателните пътища, но при продължително излагане рискът за здравето нараства значително, предупреди специалистът.

Най-уязвими при мръсен въздух са децата, бременните жени и хората с хронични заболявания. Д-р Ангелова съветва децата да не излизат навън при високи нива на замърсяване, а при необходимост да бъдат защитени с плътно оплетени шалове. При бременните кислородната консумация е по-висока, което увеличава риска от попадане на фини частици в организма и дори преминаването им през плацентарната бариера.

Хората с хронични белодробни, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания трябва да ограничат излизанията или да използват защитни средства. Това важи и за здрави хора, които спортуват навън – при физическо натоварване се поемат по-дълбоко фините прахови частици, което увеличава вредния ефект, подчерта пулмологът.

Най-ефективната лична защита остават сертифицираните маски. Според д-р Ангелова маските FFP2 задържат около 94% от фините прахови частици, а FFP3 и респираторите – до 99% от замърсяването във въздуха.

Повишените нива на фини прахови частици водят и до ръст на преждевременната смъртност. Специалистът посочи данни от международно проучване, според което увеличение с 10 микрограма води до около 4% повишение на смъртността, основно заради влошаване на състоянието на хронично болните пациенти.

Тези с астма и ХОББ трябва стриктно да спазват терапията си в периоди на замърсяване. Инхалаторните медикаменти не бива да се пропускат, тъй като те играят защитна роля именно при такива неблагоприятни условия, напомни д-р Ангелова.

Замърсяването в затворените помещения също не бива да се подценява. По думите ѝ хората прекарват между 70 и 90% от времето си на закрито, където въздухът се замърсява от готвене, отопление, електроуреди и компютри.

Проветряването остава ключово, дори през зимата. Най-подходящият момент за това е, когато трафикът навън намалее.

Следете новините ни в GoogleNews