Да се намали с 30% предотвратимата смъртност от сърдечно-съдови заболявания до 2030 г., тъй като по този показател България оглавява негативната статистика на Европейския съюз, е сред водещите приоритети на Националния план за сърдечно съдово здраве.

Това заяви доц. д-р Васил Трайков - председател на Дружество на кардиолозите в България в рамките на VI Национален конгрес на Български лекарски съюз с международно участие на тема „Политики в здравеопазването".

Той и проф. д-р Иван Груев, научен секретар на ДКБ, взеха участие в специална сесия в рамките на конгреса на тема „Профилактика на сърдечно-съдови заболявания".

Председателят на ДКБ представи хронологията на създаване на плана, до къде са стигнали и как ще предстои да бъде въведен и в България. Той разказа, че началото е положено през юни 2020 г. от Европейското дружество по кардиология, което създава документ с насоките, в които трябва да работим, и в резултат е учредена структура, обединяваща заинтересованите страни в Алианс за сърдечно-съдово здраве.

"Ще се стремим през застъпничество за националния ни план да фокусираме общественото и институционалното внимание към сърдечно-съдовите заболявания, за да не допускаме възникването на болестност, както и да подобрим качеството на живота на болните", заяви председателят на ДКБ.

Трайков обърна внимание на целите на българския план за сърдечно съдово здраве, сред които са превенцията на заболяванията с водеща роля в Националната здравна стратегия, установяване на водещата роля в процеса на дигиталните технологии и иновации, осигуряване на ранна терапия в условията на персонализирана и висококачествена медицина, ранна рехабилитация с оглед постигане на максимална социализация на пациентите, както и въвеждане и стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.

Научният секретар на ДКБ проф. Иван Груев обърна внимание на значението на превенцията и рехабилитацията на сърдечно-съдовите заболявания в България.

"Превенцията е основният фактор, на който се базира удължаването на продължителността на живота", посочи той и акцентира върху поведенческите рискови фактори - нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето и консумацията на алкохол.

Той бе категоричен, че рехабилитацията е в основата на Европейския план с ясно разписани препоръки, които следва да приложим адаптирани в България.