Най-високите планини на Балканския полуостров (Гърция)

Последна промяна на 29 декември 2012 в 11:30 10969 0

Солун,Гърция. Снимка: Asterix
Солун,Гърция. Снимка: Asterix

За един уикенд можем да направим една мъничка разходка до планината на боговете Олимп и по точно до втория по големина на Балканите - връх Митикас.

Ето и разказа на Asterix от OffRoad- Bulgaria.com за двудневното пътуване до Гърция и изкачването на Митикас, заедно с неговите приятели:

 

 

С приятели изкачихме всички най-високи върхове по планините на Балканския полуостров (имам предвид първенците на отделните държави). Отначало идеята не беше такава, а просто скитане, но малко по малко пъзела се нареди и се получи това. Започваме естествено с нашия си Мусала, за където не съм писал, но него всички си го знаем. Следващият по ред е гръцкият Митикас в планината Олимп.

Идеята трябваше да се осъществи за уикенд, тъй като някои от нас бяха притиснати от времето. Е, като поспестим малко сън, което не е проблем, и всичко се получава. Все пак са само 400 км в посока от врата до стартов пункт. 

 

И ето как в една ранна юлска утрин към 5:00 ч. се понесохме трима ентусиасти към Кулата. Там минаваме цялата граница за под минута време и колата вече доволно търкаля гуми по гладките гръцки пътища.

Подминаваме Солун, където трафикът чувствително се засилва и продължаваме по магистралата в посока Атина. Малко след отбивката за Катерини се отклоняваме вдясно към малкото градче Литочоро, а оттам по около 18 км хубав планински път се озоваваме в местността Приона, където има сравнително голям паркинг, претъпкан от коли с регистрационни номера от почти цяла Европа.

Е, то вярно, че славата на Олимп е голяма, ама чак пък толкова. Едва намирам място да паркирам колата, стягаме експедитивно багажа, зареждаме се с много, ама наистина много вода и хайде нагоре.

Да си призная честно на мен това ми е втория опит за изкачване на върха, защото 2 месеца по-рано с една друга дружинка се опитахме да се качим, но на около 40 минути от върха се върнахме, защото склона беше много заледен, а наклона е сериозен и бездънната пропаст надолу не беше за подценяване. Но пък тогава се качихме на втория по височина връх на планината – връх Сколио, който беше по-достъпен.

 

Крачехме бодро из ниската част на планината по пътеката, която аз добре познавах и се радвахме на хубаво време. Направо си беше адска жега. Все пак си беше средата на юли в Гърция на планина, която е почти само камънаци.

Първата спирка по маршрута е хижа Refuge A, която е на отстояние около 4 часа и нещо от Приона. Ако някой иска да спи на хижата е хубаво да си направи предварително резервация през силния сезон, защото почти винаги е препълнена.

До хижата се стига по чакълести пътеки виещи се нагоре на серпентини и в един момент се чудиш дали ще свършат някога. При вида на червения покрив на хижата, усмивка изгрява на лицето на запъхтения планинар и топло чувство сгрява сърцето му. До хижата има площадка за хеликоптери.

Тук правим голяма почивка за около 1 час, хапваме стабилно, снимаме малко и е време да потегляме нагоре.

 

Аз нещо хич не се чувствам във форма, както би трябвало да бъде, но кретам малко по малко, а и дума не може да става да се отказвам.

От хижата нагоре е само, ама само камънак и жарко слънце. Групата ни се разкъсва по каменистото било и всеки си хваща негово си темпо под лъчите на безпощадното слънце. Отдавна не се бях пържил така. Идва най-неприятният за мен участък. Подсича се едно било точно преди финалното катерене, но е толкова монотонно и безкрайно, че съвсем ми изстиска и без това непълния капацитет от сили. След като свърши това изкачване, се стига до връх Скала.

 

Оттам наляво се отделя пътека за връх Сколио, а надясно се продължава към Митикас – нашата цел. До тук бях стигнал миналия път. От тук започва много стръмно ту слизане, ту качване и трябва много, ама наистина много да се внимава, защото всяко погрешно движение ще е почти със сигурност фатално. Осигуровката не би била излишна. Но пък да си кажа честно за мен това беше най-интересния участък. Катериш по склона като мравка в пясъчна дупка, но въпреки това си е кеф.

 

След около 40 минути се стига върха, а оттам се сипят орди от народ. Някакви младежи, направо цял клас се спускат оттам, но за наше щастие след тях върха се опразва и сме само ние. Всички много се радват, поздравяваме се, снимаме се... Доста постояхме там.

Връх Митикас е 2917 м висок и се пада 2-ри на Балканите. Само малко по-висок от Вихрен, но пък по-нисък от Мусала. Отне ни около 7:30 часа да се дотътрим. Гледката е страхотна, а времето много ясно. Толкова се мотахме всъщност, че чак залеза дочакваме там. Но определено си заслужаваше!!!

 

Слизането по стръмното е по-кофти от качването, но за щастие минава безпроблемно. Тук няма много места за опъване на палатки, а и по принцип е забранено, но ние успяваме да я сместим. Установяваме се малко под върха на около 2700 метра надморска височина.

 

Денят беше дълъг и моментално заспивам непробудно до сутринта.

Още със събуждането се наслаждаваме на интересна гледка. Планински кози се мотаят из околните склонове. Сблъсъкът с дивите животни винаги е бил интригуващ за мен и самото наблюдаване е голямо удоволствие. Толкова непринудено, толкова истинско!

Такава идилия цари тук високо в планината далеч от проблемите и забързаното ежедневие на големия град. А само като се замисля, че някои хора никога не са усещали това. Колко много са изпуснали, но не го осъзнават, защото никога не са се докосвали до този планински рай.

Спирам с лиричните отклонения и се връщам обратно на пътеката, която за разлика от вчера сега върви само надолу. Пътят до Приона минава неусетно. На паркинга буквално се изкъпваме на чешмата с ледено студена планинска вода. Качваме се в колата, но е още рано да се прибираме в България, затова се отправяме към Катерини за един бърз плаж. Имаше много хора на плажа.

Има и българи, но най-вече румънци. Колко е странно усещането само преди няколко часа да си на 2700 м.н.в. в планината и после изведнъж на морското равнище. Изкъпваме се в топлата морска вода. Контраста е много голям в сравнение с планинската чешма.

Плажът не ни хареса изобщо. Но пък имаше една гледка, която бих нарекъл не комична, а по-скоро „трагична”. На няколко метра от нас се е разположило румънско циганско семейство. Търкалят се из пясъка с разхвърляни боклуци наоколо, за да се чувстват по-комфортно и мърлявите им крака се търкат в нарязана диня, която междувременно консумират. Имат си и куче, което се търкаля заедно с тях. Гледката е неописуема и не може да се пресъздаде с думи. Време е да тръгваме.

 

 

Към 18.00 ч стигаме в Солун и решаваме да се помотаем из града по най-забележителните места. Паркирам в центъра и хич не ми е ясно дали е безплатно в неделя. Отивам при едни хора в близост, аха да ги попитам и те ме питат същото на английски. Поглеждам регистрацията на колата и...ами българи естествено. Единодушно решаваме, на своя глава, че е безплатно и тръгваме из града.

На брега на морето се заглеждам в пенливата катранено черна вода. Толкова е мръсно, че ако хвърля въглища във водата сигурно ще станат по-черни. За забележителностите в Солун няма какво да споменавам. Не е много интересен град, но си има история и си заслужава да се направи разходка за няколко часа. Купуваме си да опитаме гръцка бира. Аз като шофьор пийвам само няколко глътки, а другите се наслаждават на по цяла бутилка. 

Малко преди мръкване поемаме към България и добре, че беше GPS-ът да ни изкара от града по някакъв негов си път през малките улички. Преминаваме границата към 22.30 ч. и към 0.30 ч. сме в София.

Толкова разнообразен уикенд беше, че сякаш ме е нямало една седмица, а не 2 дена. Общо изминатото разстояние беше към 930 км. 

*   *   *

Пътеписа на Asterix и снимките в реален размер можете да видите след регистрация в OffRoad-Bulgaria.com.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !