Йордания - едно екзотично пътешествие (Част 4)

Последна промяна на 25 октомври 2012 в 13:50 7003 3

Йордания - Уади Рам. Снимка: Stas
Йордания - Уади Рам. Снимка: Stas

Първата част на пътеписа на Stas от OFFRoad-Bulgaria можете да прочетете ТУК, втората - ТУК, а третата - ТУК.

След второто чудо на света - невероятния скален град Петра, предстои да разгледаме  Уади Рам и гр. Акаба - не по-малко интересни от нея.

 

 

Уади Рам наистина е уникално красиво място, особено когато слънцето се скрива зад скалите.

А и аквариумът в Акаба не е за изпускане, но за него след малко..

 

ПУСТИНЯТА УАДИ РАМ

Предпоследният ни ден в Йордания – Акаба.
Съществената част от този ден беше така нареченото джип-сафари в пустинята Уади Рам.

Взеха ни от хотела и след едночасов преход, в това число и едно спиране за превишена скорост, пристигнахме до “вратата” на твърде популярната от няколко филма пустиня.

 

Изчакахме малко да се събере цялата група и се натоварихме на 8 джипки (пикапи), явно пригодени за ползване сред пясъците. В каросерията на всяко возило влизахме по шестима души.

В 17.00 часа влязохме в пустинята, като програмата предвиждаше изпращане на слънцето в 19.00 и след това прибиране.

Пустинята Уади Рам е най-голямата в Йордания и се простира на площ от 720 кв. км. Тя е твърде известна с историческата личност Лорънс Арабски – английски офицер, който през Първата Световна война е служил в британските войски и е бил зачислен към арабските съюзници, за да им помага и да осъществява връзка при борбата срещу отоманците в региона.

Точно сред причудливите и странни вулканични скали на пустинята и финия жълточервен пясък е била и щаб-квартирата на Лорънс.

Тук са и скалите, наречени “Седемте стълба на мъдростта”, които са вдъхновили Лорънс за заглавието на книга му:

 

Понастоящем тук живеят бедуини в характерните си палатки, както и патрул на пустинната полиция, която наред с пограничните си функции, изпълнява ролята на Спасителна служба за загубили се туристи.

Натовариха ни на смешните джипки и тръгнахме. Всъщност беше доста весело... Бях си вързал йорданската кърпа за глава в стил Лорънс Арабски.

Нашият “джип” беше най-допотопен и може би точно заради това карахме не последни, а предпоследни – да не би да се разглоби и никой да не забележи!

 

Спирахме няколко пъти. И всеки път се чудех дали нашето возило ще може да потегли отново:

Екскурзоводът обясни, че машината вероятно ще издържи, но шофьорът – едва ли. После разбрахме, че нашият шофьор всъщност е шеф на всички останали. Причината беше много проста –  той беше дядо на останалите шофьори! Разбирайте, че част от джипките се караха от деца на по 12-15 години! Кошмар!

Крайната точка на “трансфера с джипките” се намираше между комплект ужасно красиви скали. До върха на една от скалите водеше дюна с червен пясък. Всеки желаещ можеше да се качи по дюната и да гледа залеза от горе.

 

Катеренето по пясъчна дюна всъщност се оказа доста трудно занимание. Наложи се да правим много почивки – буквално на всеки 10 крачки:

 

Почти към края на катеренето успях да забележа чудатите скали, оформени от вятъра:

 

 

Залезът от върха на скалата изглеждаше забележително. Не знам доколко снимките могат да пресъздадат гледката или по-точно доколко аз съм успял да направя добри снимки, но ето какво се получи:

 

 

 

Част от групата ни също се качи по стръмната дюна на върха на скалата и започна едно снимане като за последно:

 

Слънцето почти се скри...

 

...и оцвети във вълшебни тонове планините от пясък и гранит!

 

 

 

 

Нека това послужи за финал на това описание. Не си струва да развалям с друго, впечатлението, което пустинята Уади Рам запечатва у хората.

 

АКАБА

Както в древността, така и в наши дни този сравнително малък град е от изключително важно значение за държава като Йордания. Красив курорт на Червено море, известен с кораловите рифове по крайбрежието, градът е и единственото пристанище на страната и транспортен коридор към останалата част от света.

Търговското значение на града, който има население около 42 хил. души, постепенно отстъпва на неговия туристически чар. Луксът на 5-звездните хотели все още е ограничен в Интерконтинентал и Мьовенпик. С усилени темпове, обаче, се строи новия хотел Кемпински, а доколкото разбрах в близките 2 години ще са готови още 3 големи 5-звездни хотела.

В това отношение Акаба отстъпва на израелския курорт с традиции Ейлат, който се намира на отсрещния бряг на залива, буквално на 5 км по права линия. Може би тук е мястото да спомена, че на това място на залива Акаба, се събират границите на 4 държави: Йордания, Саудитска Арабия, Израел и по море – Египет.

Имахме възможност да разгледаме града през деня преди тура до пустинята, както и последния ден преди заминаването. Ето малко снимки от улиците на Акаба:

 

 

Един току що построен мол:

 

По това време на годината вечер времето е чудесно за разходки...

 

Хотел Мьовенпик:

 

Гледка от градския плаж на Акаба към Израел – Ейлат:

 

Почти всички плажове в Акаба са дадени от държавата за експлоатация на частни хотели. Ако човек не е отседнал в хотел със собствен плаж, то ще изпита сериозни затруднения да си намери място, където да се изкъпе в морето.

Разхождайки се вечерта по улиците, установихме, че животът започва да кипи след 22.00 часа. Направо изумително! Явно е заради високите температури през деня. Много странно, но се оказа, че това важи и за бебетата, въпреки късния час. Обичайна гледка е да видиш мъж, след който вървят жените му с бебета на ръце.

Не знам дали споменах, но в тази държава мъжете могат да имат до 4 жени, като условието е за всички от всичко по равно и ... всяка жена трябва да е съгласна и да приеме следващата.

Разхождайки се, минавахме и покрай златарски магазини с изделия в доста ориенталски стил и твърде богато снабдени със стока:

 

А алеите за разходка въобще не напомняха за пустинния климат на града:

 

И на сутринта:

 

Тук най-накрая успях да снимам и някакви изхвърлени пликчета по улиците!

 

 

АКВАРИУМЪТ В АКАБА

Последният ни ден в Йордания бе свободен до 12.30 на обяд, когато трябваше да освободим стаите в хотела.

Сутринта използвахме за посещение на "Аквариума”, намиращ се на около 15 км от центъра, недалеч извън града.

Взехме такси с предварителната уговорка да ни чака и да ни върне обратно. Шофьорът ни закара до нещо като малко рибовъдно стопанство с външен резервоар (пълен с корали и риби) и закрита постройка с аквариуми.

 

 

Аквариумите не се отличаваха с някакви изключителни дизайнерски постижения, но обитателите им бяха твърде интересни.

Ето някои от аквариумите:

 

 

 

 

Снимането на аквариумни обитатели не е лесна задача, особено в частта с бързо движещите се риби. Ето някои снимки, които считам, че стават:

 

 

 

 

Всяко хубаво нещо си има начало и край.

Ние бяхме на края на 6-дневната си обиколка на Йордания – пътуване, към което подходих с леко предубеждение и притеснение, но което напълно опроверга опасенията ми. Програмата, направена от туроператора съвместно с техния йордански партньор, бе много натоварена, но това бе единственият начин да видим всичко, описано от мен по-горе.

В заключение искам да препоръчам горещо тази дестинация на хората, които обичат историята, ценят красотата и искат да избягат от традиционното, като се потопят в екзотиката на Йордания!

*   *   *

Пътеписа и снимките в реален размер, можете да видите в OFFRoad-Bulgaria , след като се регистрирате.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!