Екопътеката "Властелинът на планините" е в България и започва от комплекс Семково, след което се изкачва до Вълча поляна през бялборова гора, от там слиза до Станкова река, продължава през Горно Яворово и завършва при Парка за танцуващи мечки.

По маршрута са изградени дървени мостчета, кула за наблюдение на диви животни и за фотосафари, комбинирана със сеновал хранилика, туристически заслон, обезопасено огнище и чешма. Пътят преминава през най-предпочитаните от мечките местообитания - широколистните гори, изпъстрени с открити поляни, богати на разнообразни горски плодове. Маршрутът се изминава за 4 часа.

Между основните широколистни дървесни видове в Белишкия район са обикновеният бук, трепетликата и горунът. Буковите гори имат изключително висока природозащитна стойност, не случайно съществува понятието "климат на буковата зона". Те са включени в Европейския списък на местообитанията, нуждаещи се от специална защита. По бреговете на Станковата река могат да се видят бяла елша, трепетлика, явор, ела, офика и смърч. Също така големите листа на бялата овчарка и на такива красиви цветя като блатняка, явор, ела, обикновен и кървавочервен здравец, прасковолистна и едностранна камбанка, хойфелов нежит, горска тинтява, крайснежно звънче, лечебна и червена медуница, жълта и горска какула.

Пътят е богат с любимата храна на мечките - вкусните плодове на шипката, черната и червената боровинка. По този маршрут изобилстват цветята. На малките полянки покрай пътя растат същинско еньовче, пъстра зайчина, целолистно червеноглавче, обикновена пришница, черновърх, звездана, червена детелина, обикновена луличка и бял равнец. В гората се откриват бяла съсънка, лечебно великденче, лечебна иглика и пълзящо срещниче. Покрай пътя се виждат и жълто подрумиче, теснолистна върбовка, енчец, зеленоцветен напръстник, камшик, свиларка, осилест карамфил, пурпурен пренантес и др.

Често се срещат импозантните жилища на червените горски мравки, които са едни от основните подгласници на властелина на планините. Те строят големи мравуняци над земята, които понякога достигат до 2 м височина и до 3 м в диаметър, но основната част се намира под земята. Мравките заемат основен дял в разнообразната храна на мечките заради богатството на хранителни вещества (предимно белтъчини) в тялото на насекомите. В много случаи по наличието на разровени мравуняци се съди за присъствието на мечки в даден район.

Властелинът на планината – кафявата мечка е най-едрият хищник в планината. Той се познава по следите от лапите му – задните приличат на отпечатъци на човешки стъпки, но за разлика от тях имат ясно изразени нокти. Дължината им издава възрастта и големината на животното. Мъжките достигат тегло до 350 кг. Мечките живеят до 30 години, обитават горите, но често се срещат и по планинските пасища.

Властелинът на планината има нужда от покоя на дивите гори. България е една от малкото европейски страни, която все още се радва на своите мечки. Тук са запазени и последните представители на южноевропейските кафяви мечки – по-светли на цвят, по-дребни и по-малко агресивни от северните си роднини.

Според българските народни вярвания мечката е на границата между човешката и животинската природа. Но мечката е застрашен вид, съхраняването на популацията й е знак, че хората могат да се научат да пазят живота на Земята. В незавидното положение, в което е поставен властелинът на планините, той се превръща в символ на човешкия егоизъм и на вредата, която хората причиняват на цялата планета.

Туристически маршрут с екопътека: к.м. Семково – м. Вълча поляна – м. Станкова река – Парк за танцуващите мечки в България – м. Яворово – 14 км / 4 ч.

- к.м. Семково – м. Вълча поляна – 2 км / 30 минути.
- м. Вълча поляна – м. Станкова река – 3 км / 1 ч.
- м. Станкова река – Парк за танцуващите мечки в България – 6 км / 2 ч.
- Парк за танцуващите мечки в България – м. "Яворово" - 3 км / 30 минути