Руска история: Баща заминава на фронта да търси сина си, вкарват го в лагер за украински военнопленници

Сибир.Реалии Последна промяна на 29 September 2022 в 17:39 19901 9

Иван Казмали

Снимка Сибир.Реалии

Иван Казмали

Иван Казмали от село Тимшер в Република Коми заминава доброволец в Украйна, за да открие сина си, 19-годишния Денис, който е изчезнал още в първите дни на войната. Опитите на Иван да открие сина си, който е професионален военен, завършват в болницата - упоритият баща е жестоко пребит от командира на отряда, в който се сражава. След това Иван се озовава в лагер за украински военнопленници. Той така и не намира сина си. В същото време на Иван не са му изплатени парите, обещани за службата в Украйна, и семейството му е задлъжняло. Тази история разказва Север.Реалии, електронно издание на Радио Свобода за живота в северната част на европейска Русия.

Денис Казмали подписва двугодишен договор за военна служба веднага след завършване на техническия колеж в Сиктивкар, където учи за заварчик. Живее с родителите си в малкото село Тимшер до 9-и клас. Денис започва службата си в бригада специални сили на ГРУ (армейското разузнаване) в Псков. След четири месеца служба е изпратен на война в Украйна.

Нямал пари за палатка

Денис се свързва с родителите си за последен път на 19 февруари, казва им, че е в Белгородска област и отива на военни учения. Помолил баща си да му изпрати три хиляди рубли (малко над 100 лева. бел. ред), защото нямал достатъчно пари, за да си купи палатка. А на 5 април военният комисар на Уст-Куломския район на република Коми изпраща известие на родителите му, че синът им е "изчезнал безследно по време на специална военна операция".

Майката и бащата се опитали да разбера повече от медии и телеграм канали. Проучили внимателно всичко, което е било съобщено на 27 февруари, денят, в който синът им е изчезнал. Те разбрали, че в първите дни на войната псковска част завзела училище № 134 в Харков и заела там отбранителни позиции. ВСУ са превзели училището и там са били убити 30 руски военнослужещи. По-късно украинските бойци, които изтласкват руските войски от Харков, заявяват, че"това не са били просто някакви наборни войници, 20-годишни момчета”, а били герушници и десантчици - професионалисти, които знаели какво правят. Денис е бил най-младият сред тях, с четиримесечен стаж.

Украинските медии описват боя за училището като една от ключовите битки за Харков. Сградата се запалва и малкото руски войници вътре успяват да избягат. Твърди се, че са били взети в плен. Името на Казмали не е сред четиримата заловени, чиито имена са известни. Родителите му не успяват да получат официална информация какво точно се е случило със сина им.

Присъединява се към Работническо-селската армия

Денис става професионален военен най-вече заради парите, смятат близките му. В село Тимшер в Уст-Куломски район на Коми са регистрирани 1078 жители, но там реално живеят 815 души. Останалите отиват в града през зимата и се връщат през лятото и есента. Есента е най-доходоносното време от годината, когато се изкупуват гъби и диви плодове. Според кметицата Валентина Белова, от бране на гъби и горски плодове може да се изкара до една минимална работна заплата (15 279 рубли в Коми), а особено работливите печелят до 30 хиляди рубли. "С парите, спечелени от горски плодове и гъби, много хора в Тимшер си купуват кола - една или дори две. Те са втора ръка, но са достатъчни, за да отидеш до гората и да стигнеш до града", отбелязва Белова. Денис също има своя "Жугили", по чиято реставрация работел.

През зимата от Тимшер работят в дърводобива в близките райони за 50-70 хиляди рубли. В селото няма много работа.

Дмитрий Паршуков, най-добрият приятел на Денис, разказва, че е предложил на Денис "да помисли добре", преди да се запише в армията. “По онова време аз все още бях в казармата и и казах на Денис какво се случва там. Той не искаше да избегне службата. Смяташе обаче, че е по-добре да изкара пари за две години по договор, отколкото да служи една година в армията безплатно. Парите бяха по-важни за него. Никой не знаеше как ще завърши”, разказва Паршуков.

Александър Паршуков, който е бил треньор по стрелба на Денис, смята, че човек не може да стане "професионален военен" за четири месеца служба на договор. Самият той е капитан от запаса и в продължение на 33 години преподава основно военно обучение и безопасност на живота в училище. Той разказва, че Денис Казмали е имал добър шанс да направи голяма спортна кариера. Още в осми клас младият мъж започва да се занимава със стрелба, а само на 15 години става кандидат-майстор на спорта.

Семейството на Денис не можело да му помогне по никакъв начин. Баща му нямал постоянна работа в селото. Майката работи като социален работник, печели по 18 хиляди рубли. Затова Денис се опитвал да изкарва допълнителни пари в свободното си време и постепенно се отказва от ученето.

- Денис казваше: "Александър Алексеевич, искам да печеля пари. Не мога да го направя в стрелбата", спомня си треньорът Паршуков. - И ако Министерството на спорта помагаше на талантливите младежи - с еднократни или постоянни стипендии, екипировка, пушки и консумативи - след шест месеца упорит труд Денис щеше да стане майстор на спорта. Но в армията видяха, че е съвестен и отговорен човек - те знаят как да убеждават, и му предложиха договор. Неслучайно армията ни се нарича работническо-селска армия.

На фронта за сина

Когато Денис Казмали изчезнал, родителите му не искали да вярват, че е мъртъв, и се надявали, че е заловен, въпреки че от военното поделение в Псков им казали, че няма шанс някой да е оцелял в училището. Майката на Денис Катрин си прави генетичен тест - докато той е обявен за изчезнал и не е включен в списъка на жертвите, семейството не може да получи полагащото им се обезщетение за смъртта му.

Отчаян, бащата на Денис - Иван, решава сам да отиде на фронта. Девет пъти се обръща към службата за набор на войници с молба да стане доброволец, но му отказват, тъй като има две непълнолетни дъщери. Едва в Ростов Иван успява да убеди началника на “военкомата”. Съпругата му не иска да го пусне и се опитва да го разубеди.

"Нервите ми бяха опънати като струна, не можех да седя спокойно", разказва Иван Казмали.

"Ако има дори един шанс от милион, че мога да намеря сина си, ще се възползвам от него. Ако не бях отишъл, щях да се обвинявам цял живот. На 13 май подписах договор за два месеца. Тръгнахме веднага: от Ростов потеглихме към Белгородска област и на 20 май бяхме в Украйна. До мястото, където синът ми изкара последната си битка, имаше само 20-25 километра. Ако бяхме стигнали до Харков, щях да намеря начин да стигна до това училище и щях да копая там със собствените си ръце."

Но той не успява да стигне до Харков. Вместо това прекарва два месеца в лагер за военнопленници в родната си страна. На 8 юли, няколко дни преди изтичането на договора му, Иван, според неговите думи, е бил пребит на фронтовата линия от командир на батарея. Иван не помни фамилията му, само името Олег и позивната му знак "Хасян".

Причината за конфликта, както казва Иван, е "едно малко обстоятелство". Жена му се обадила. Използването на телефон на фронтовата линия е забранено, но не всички спазват това изискване. Разговорът със съпругата му е подслушван от командира на Иван.

"Първоначално, разярен, командирът на фронтовата линия ме преби. Счупи ми ребрата и проби белия дроб. Но за да не разберат началниците ми какво е направил с мен, той ме натопи, че съм разузнавач - човек, който предава информация на украинската армия. А когато ме отведоха по-далеч, моите сънародници отново ме пребиха - до смърт, искаха да ме застрелят три пъти. Човек може да бъде убит стотици пъти, докато се води разследване. Никой не се измъква жив от такива места. Попитаха ме защо съм отишъл там: "Признай си, че си разузнавач, иначе ще получиш 25 години. В Луганск или Донецк се предвижда смъртно наказание. Той отговаря, че е отишъл да търси сина си, а не да убива някого."

Казмали е изпратен в лагер за украински военнопленници, но е държан отделно от тях. След като е подложен на няколко теста, той е задържан за два месеца. Иван е сигурен: спасил го е фактът, че е предал тайно информация за себе си и съпругата му е започнала да го търси, както и многото публикации в медиите.

През пролетта по пропагандните канали се разпространяват видеоклипове, в които местни жители пожелават на Иван късмет в търсенето му и сравняват постъпката му със сцена от филма "Бащата на войника" от 1965 г. за Втората световна война. Освен това изчезването на самия баща получава широк отзвук в социалните мрежи и в изданията в Коми.

Подобно на украинските военнопленници, в лагера Иван живее в палатка с 20 легла, но я обитава съвсем сам.

- В лагера се отнасяха с мен нормално. Всички разбраха, че не съм виновен за нищо. Но не можех да изляза от палатката, нито пък ми беше позволено да се обадя вкъщи. На роднините ми казаха, че съм изчезнал. Всички ме загубиха, както и прокуратурата. А онези, които знаеха всичко, просто не ми позволиха да се обадя. После се оказа, че всичко е наред, че аз не съм виновен за нищо.

"Няма да се учудя, ако синът ми е в същия лагер в Русия."

На 14 септември, точно когато изтича предполагаемият двумесечен договор на Иван, той е освободен от лагера за военнопленници. Той решава да не чака да му донесат документите, а сам да се придвижи до поделението си.

За да стигне от Белгородска област до поделението си в Новочеркаск и да измине около 1500 км без документи, той наема кола. Съпругата му изпраща парите, за да може да стигне там възможно най-скоро.

Парите, които Иван получава по договора си в началото на юни - 145 хил. рубли - отдавна са похарчени от Екатерина, която е останала сама с двете си дъщери. Дори се налага да взема пари назаем от съселяните си, за да може съпругът ѝ да се прибере у дома. Сега семейството има дългове.

През цялото време, докато Иван е в лагера, той е обявен за изчезнал. Официално е лишен от този статут едва на 23 септември, когато се явява в местния военкомат.

Иван разказва, че единственото хубаво нещо в идеята му да отиде на фронта е, че е попаднал на следите на сина си. На 7 юли медик от неговото подразделение му съобщава, че репортер, който е болница в Белгород го е помолил да каже на Иван, че синът му е военнопленник, но жителят на Коми не успява да разбере повече. Информацията е, че някакъв дядо е крил синът му и още три момчета край Харков, но след това са взети в плен от украинците. “Това е всичко, което знам. Така че все още има надежда, че той е затворник. Все още не съм успял да го намеря, но не съм приключил с търсенето. Ще използвам всички възможни методи", казва Иван.

Той е сигурен, че руските въоръжени сили знаят нещо за съдбата на сина му Денис, но все още не говорят за това.

Вместо 400 хиляди - дългове.

За два месеца работа по договор на Иван Казмали трябва да са изплатени над 400 хил. рубли. Но той е получил само 145 хиляди. Иван не знае дали останалите пари ще дойдат, защото той никога не е получавал екземпляр от договора си.

В същото време Иван Казмали приветства мобилизацията, обявена от президента Владимир Путин на 21 септември, но смята, че тя е трябвало да започне още по-рано - през 2014 г.

След обявяването на мобилизацията Иван Казмали получава обаждане от военното поделение, в което го питат дали иска отново да отиде на фронта. Той е готов пак да иде на фронта, когато руските войски тръгнат в посока Харков.

Превод Георги Ангелов, със значителни съкращения.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1206

9

БотоксПутю

03.10 2022 в 11:57

Неволите на един от милионите ватници. Мизерия и простотия.

900

8

Някой си от далеч

30.09 2022 в 19:20

Ватенката си е по рождение тъпо парче, и такова юе си остане до края на дните си. Колкото и да се напъва само тъпотии може да му роди празната и промита от пропаганди и лъжи кратуна. По-умни от нас са го казали: каквото повикало - такова и намерило. Та и баща и син - за пари тръгнали да правят КАКВО??? Да трепят невинни, беззащитни и цивилни хора в Украйна, и то само заради прищевките на "големия ботоксов гном. Така и "баба знае". Не ми е жал нито за сина нито за празноглавия баща, който вместо да търси причините за трагедията, седнал да обяснява, че войната и мобилизацията са закъснели... За тоя и такива като него пълна изолация от света никакво съжаление...Да мрът като гниди: КОЙТО ГРОБ КОПАЕ ДРУГИМО - САМ ПАДА В НЕГО !!!

-4

7

Johnny B Goode

29.09 2022 в 22:37

Спасяването на редник Райън пасти да яде пред тази драма.
Преплетени бедност, любов, лагери, насилие, бой, предателство...
И накрая великото прозрение, че са закъсняли. Трябвало през 2014 да го мобилизират синчето. Още в детската градина.

Както е казал класикът, много мъка има по този свят.

1020

6

Джендо Джедев

29.09 2022 в 20:27

Каква ватническа мелодрама! Впрочем - доста типична за тия алкаши. Тарантино може да прояви професионален интерес към нея. Макар че на негово място бих поизчакал - съвсем скоро ще има още хиляди и хиляди, та изборът ще е по-голям. :D

1000

5

Слънце

29.09 2022 в 19:05

а и с пробит бял дроб и счупени ребра се разхождал насам-натам и нощувал в палатка за 20 души сам, а горкото синче нямало 100лв за едноспална, сигурно и три пъти на ден е ял ехеее това си е ВИП турбо ултра ол инклузив

1000

4

Слънце

29.09 2022 в 19:02

Значи, подписал договор на 14.05 за 2 месеца и те изтекли на 14.09, ми то по тази аритметика руснаците живеят в тъмните средни векове, а календара сочи 21-ви век, това обяснява всичко. Та, като го пребил личния му началник и повисял в руски плен и си отишъл на село и изведнъж го цапнали кредит и прозрение - Могилизацията още от 2014г трябвало да започне, до 2022 щеше да е милионер. Много разум, много поука, възхитителна приказка за лека нощ на бабите.

2376

3

Propaganda

29.09 2022 в 18:47

Недочетох!

Само пуснах салза за изчезналото малкото руско боклуче.
Дано скоро убият и баща му.
руски изроди!

10367

2

AntiZ

29.09 2022 в 17:59

Да тръгне бабата да го търси! Може тя да се справи по-добре! А ако е починала, много е вероятно наистина да го намери!

330

1

ob1

29.09 2022 в 17:57

"Иван Казмали приветства мобилизацията, обявена от президента Владимир Путин на 21 септември, но смята, че тя е трябвало да започне още по-рано - през 2014 г."
Губи сина си заради кретениите на путкин и одобрява... ето ви я прословутата руска душа