НАТО и представители на властта в Киев алармират, че войната в Украйна навлезе в нова фаза, а бърз успех на контраофанзивата на този етап не е реалистичен.

Тази информация идва месец след знаково интервю на украинския главнокомандващ Валерий Залужни пред The Econimist, в което той обяви, че войната е влязла с позиционна фаза и към този момент "бърз и красив пробив" няма да се случи.

Припомняме какво каза генерал Залужни тогава:

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. провокира глобална криза в областта на сигурността. Нападението срещу демокрацията от страна на една морално болна имперска сила в сърцето на Европа наклони баланса на силите в други части на света, включително в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион. Неуспехът на многостранните органи като ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да поддържат реда означава, че Украйна може да възстанови териториалната си цялост само с военна сила.

Украинците показаха готовността си да положат душа и тяло за свободата си. Украйна не само спря инвазията на далеч по-силен враг, но и освободи голяма част от територията си. Сега обаче войната преминава в нов етап: това, което ние в армията наричаме "позиционна" война на статични и настъпателни боеве, както през Първата световна война, за разлика от "маневрената" война на движение и скорост. Това ще бъде от полза за Русия, тъй като ще ѝ позволи да възстанови военната си мощ, като в крайна сметка застраши въоръжените сили на Украйна и самата държава. Какъв е изходът?

Базовите оръжия като ракети и снаряди остават от съществено значение. Но въоръжените сили на Украйна се нуждаят от ключови военни способности и технологии, за да излязат от този вид война. Най-важната от тях е въздушната мощ. Контролът върху небето е от съществено значение за мащабните сухопътни операции. В началото на войната разполагахме със 120 бойни самолета. От тях само една трета бяха използваеми.

Военновъздушните сили на Русия понесоха огромни загуби и ние унищожихме над 550 от системите ѝ за противовъздушна отбрана, но тя запазва значително предимство пред нас и продължава да изгражда нови ударни ескадрили. Това предимство затруднява напредването ни. Системите за противовъздушна отбрана на Русия все повече пречат на нашите самолети да летят. Нашата отбрана прави същото с Русия. Така руските безпилотни самолети поеха голяма част от ролята на пилотираната авиация по отношение на разузнаването и въздушните удари.

Безпилотните летателни апарати също трябва да бъдат част от нашия отговор. Украйна трябва да нанася масирани удари с помощта на примамващи и атакуващи безпилотни самолети, за да претовари руските системи за противовъздушна отбрана. Трябва да преследваме руските безпилотни самолети, като използваме наши собствени ловни безпилотни самолети, оборудвани с мрежи. Трябва да използваме примамки, излъчващи сигнал, за да привличаме руските плаващи бомби. И трябва да заслепяваме термокамерите на руските дронове през нощта с помощта на стробоскопи.

Това насочва към втория ни приоритет: електронна война (ЕВ), като например заглушаване на комуникационни и навигационни сигнали. ЕВ е ключът към победата във войната с дронове. През последното десетилетие Русия модернизира своите ЕВ-сили, като създаде нов клон на армията си и изгради 60 нови вида оборудване. Тя ни превъзхожда в тази област: 65% от нашите платформи за заглушаване в началото на войната са произведени по съветско време.

Вече сме изградили много от собствените си системи за електронна защита, които могат да предотвратят заглушаването. Но също така се нуждаем от по-голям достъп до електронно разузнаване от нашите съюзници, включително данни от средства, които събират сигнално разузнаване, и от разширени производствени линии за нашите системи за борба с радиосмущенията в Украйна и в чужбина. Трябва да станем по-добри във воденето на електронна война от нашите безпилотни летателни апарати, в по-широк диапазон на радиочестотния спектър, като същевременно избягваме случайното потискане на собствените ни безпилотни летателни апарати.

Третата задача е контрабатарейната стрелба: поразяване на вражеската артилерия. В тази война, както и в повечето предишни войни, артилерийският, ракетният и стрелковият огън съставляват 60-80% от всички военни задачи. Когато миналата година за първи път получихме западни оръдия, бяхме доста успешни в локализирането и поразяването на руската артилерия. Но ефективността на оръжия като "Екскалибур", американски снаряд с gps насочване, рязко намаля поради подобрената руска електронна война.

В същото време собствената руска контрабатарейна стрелба се е подобрила. Това до голяма степен се дължи на използването на боеприпаси за дронове Lancet, които работят заедно с разузнавателни дронове, и на нарастващото производство на прецизно управляеми снаряди, които могат да бъдат насочвани от наземни наблюдатели. Въпреки пренебрежителното мнение на някои военни анализатори, не можем да омаловажаваме ефективността на руските оръжия и разузнаване в това отношение.

Засега сме успели да постигнем равнопоставеност с Русия чрез по-малко количество по-точна огнева мощ. Но това може да не продължи дълго. Трябва да изградим локалните си GPS полета - използвайки наземни антени, а не само сателити - за да направим нашите прецизно управляеми снаряди по-точни в условията на руско заглушаване. Трябва да използваме в по-голяма степен безпилотни самолети камикадзе, за да поразяваме руската артилерия. И трябва нашите партньори да ни изпратят по-добро артилерийско разузнавателно оборудване, което да може да открива руските оръдия.

Четвъртата задача е технологията за преодоляване на мини. В началото на войната разполагахме с ограничено и остаряло оборудване за тази цел. Но дори западните доставки, като норвежки танкове за разминиране и ракетни устройства за разминиране, се оказаха недостатъчни предвид мащаба на руските минни полета, които на места се простират на 20 км. Когато разминираме минните полета, Русия бързо ги попълва, като изстрелва нови мини от разстояние.

Технологията е отговорът. Нуждаем се от сензори, подобни на радарите, които използват невидими светлинни импулси за откриване на мини в земята, и от системи за изхвърляне на дим, за да прикрият дейността на нашите подразделения за обезвреждане на мини. Можем да използваме реактивни двигатели от изведени от експлоатация самолети, водни оръдия или касетъчни боеприпаси, за да пробием минните бариери, без да копаем в земята. Нови видове тунелни багери, като например робот, който използва плазмени горелки за пробиване на тунели, също могат да помогнат.

Петият ми и последен приоритет е да изградим резервите си. Русия не успява да се възползва от огромното си предимство в областта на човешките ресурси, защото Владимир Путин се притеснява, че една обща мобилизация може да предизвика политическа криза, и защото не може да обучи и екипира достатъчно хора. Въпреки това капацитетът ни за подготовка на резерви на собствена територия също е ограничен. Не можем лесно да заменим войниците, които са изпратени на фронта. Освен това Русия може да нанесе удар по центровете за обучение. А в нашето законодателство има пропуски, които позволяват на гражданите да избягват задълженията си.

Опитваме се да отстраним тези проблеми. Въвеждаме единен регистър на наборниците и трябва да разширим категорията на гражданите, които могат да бъдат призовани за обучение или мобилизация. Въвеждаме и "боен стаж", който включва настаняване на новомобилизирани и обучени служители в опитни фронтови части, за да ги подготвим.

Русия не бива да бъде подценявана. Тя е понесла тежки загуби и е изразходвала много боеприпаси. Но тя ще има превъзходство в оръжията, оборудването, ракетите и боеприпасите за доста дълго време. Нейната отбранителна промишленост увеличава производството си въпреки безпрецедентните санкции. Партньорите ни от НАТО също драстично увеличават производствения си капацитет. Но това отнема поне една година, а в някои случаи, като например самолети и системи за управление и контрол, и две години.

Позиционната война е продължителна война, която носи огромни рискове за въоръжените сили на Украйна и за нейната държава. Ако Украйна иска да се измъкне от този капан, ще се нуждае от всички тези неща: превъзходство във въздуха, много подобрени възможности за електронна война и противодействие на батареите, нови технологии за разбиване на мини и възможност за мобилизиране и обучение на повече резерви. Също така трябва да се съсредоточим върху модерното командване и управление, за да можем да визуализираме бойното поле по-ефективно от Русия и да вземаме решения по-бързо, както и върху рационализирането на нашата логистика, като същевременно прекъснем руската с ракети с по-голям обсег. Новите, иновативни подходи могат да превърнат тази война за позиция отново в война за маневриране.

Генерал Валерий Залужний е главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна. Той заема този пост от юли 2021 г.