Руски войник: Мислиш, че го искам? Аз съм болен, луд съм. Ще ни избият всички тук

Светът продължава да научава за случилото се в Киевска област след отстъплението на руските войски в края на март. Разследване на опозиционния сайт "Медуза", съвместно с журналистическия проект Astra, разкрива, че само в малкото село Богдановка, разположено в Броварски район, за времето на руската окупация са били извършени поне три убийства и две изнасилвания. За да получат достоверна картина за тези и други престъпления, журналистите се срещат с местните жители, сравняват показанията им и правят възстановка на събитията от 8 до 29 март, когато руснаците са в Богдановка.

ВНИМАНИЕ! Текстът съдържа описания на насилие, жестокост и убийства.

В началото на април светът научи за Буча: мястото стана символ на жестокостта на руските войници след нападението над Украйна. Същото се е случва и в други населени места на Киевска област, на десния бряг на Днепър, които през първите седмици на войната се оказват под пълна окупация. На отсрещния бряг атаката срещу Киев забуксува: колони от бронирана техника са подложени на масиран обстрел в покрайнините на киевския сателитен град Бровари, след което се разпръсват в околните села.

Едно от тези населени места, в източната част на Киевска област, където, след обстрела на танковата колона по пътя за столицата, се скриха руските военни, е Богдановка - малко село на 20 километра североизточно от Киев. Преди войната в него са живели 2500 души. Намира се по пътя за Бровари, най-голямото селище в Киевска област и сателитен град на столицата.

Старият център на Богдановка се простира по главната улица „Богдан Хмелницки“, на север са разположени градски къщи, а на изток в "полето", постепенно се изграждат имения на киевската средна класа. Както казват местните жители, с тях в селото влиза „младостта” - тоест заможните млади семейства.

Сега надписът „Мирен. Проверен” може да се види на някои къщи в селото. Надписите са достатъчно големи, за да се виждат отдалеч. Появяват се след „обходите“, по време на които руските военни търсят мъже от зоната на АТО (антитерористичната операция) и оръжие. Войниците остават такива белези из цяла Богдановка. Веднага след отстъплението на руските войски от района на Киев и края на окупацията, украински сапьори влизат в селото и на същите огради се появяват нови знаци: големи точки - което означава, че къщата е проверена; въпросителни – които предупреждават, че е опасно да се влезе. Жителите, които се завръщат у дома, откриват бомби и кабели в колите и домовете си. А също и тела, и пресни гробове.

8 март около обяд. Начало на окупацията

Първата колона руски танкове се появява в Богдановка във вторник, на 8 март. Уличните камери за наблюдение заснемат движението ѝ по централната улица „Богдан Хмелницки“ около обяд. Няколко бронирани коли веднага влизат във вътрешните дворове на улица „Кримец“; войниците се скриват в недовършени къщи.

„Бяха 10-15”, разказва пред „Медуза” жителят на Богдановка Валентин. - Разбиха и ограбиха магазина и с чанти на раменете дойдоха и се нанесоха у нас. Нахлуха с взлом."

37-годишната Кристина (името е променено) живее с баща си и съпругата на брат си на изток от центъра на Богдановка, къщата им се намира "в полето" на улица "Залеская".

„На 8 март започна тежка битка, видяхме танкове, които минават през селото, и много дим по магистралата. Някои от съседите ни успяха да избягат същия ден: очевидно, по някакъв начин се промъкнаха между колоната с военна техника, която се движеше напред към Киев, и тази, която се връщаше от битката по-късно“, казва тя.

Кристина работи за една от най-големите строителни компании в Украйна няколко години, но планира да напусне работата си и да се прехвърли при анализаторите на големи бази данни. В началото на март тя си купува билет за Париж, но пътуването така и не се осъществява.

Виктория (името е променено) живее в къща в съседство с Кристина, тя също наблюдава нахлуването, с бинокъл:

"Танкът с бялата буква O дойде най-близо до нас, на кръстовището на ул. „Залеская“, в близост до боровата гора. Влезе в двора на нашите съседи, спря, обърна и продължи по-нататък." Виктория и съпругът ѝ обикновено пристигат в селската си къща в Богдановка за летния сезон, но в края на февруари 2022 г., веднага след началото на войната, се преместват от Киев, решавайки, че там ще бъде по-безопасно по време на бомбардировките на столицата. Малко преди това съпругът ѝ Алексей успява да завърши камината в къщата. С нея съпрузите се топлят по време на окупацията.

Най-отдалечена, в най-източните покрайнини на Богдановка, в края на улица „Залеская“, е къщата на 34-годишната Евгения (името е променено). „Видяхме дим на магистралата. Закачих чаршаф над портата, за да се вижда, че в къщата има цивилни”, разказва тя пред “Медуза”. Евгения вижда как три танка, движещи се по улица „Хмелницки“ към магистралата за град Бровари, се връщат обратно в селото и преминават през градините, след което се скриват в боровата гора. Няколко часа по-късно войниците започват да изнасят торби с храна от ограбения магазин до празните къщи, спомня си Кристина, съседка на Евгения в селото.

9 март. Първите две убийства и изнасилване

На 9 март в източната част на Богдановка са извършени най-малко две убийства и едно изнасилване. Извършени са от едни и същи военни, които са идентифицирани. Това става ясно след като се съпоставят разказите за събитията от 9 март на всички съседи от улица „Залеская“.

Сутрин. Улица "Залеская". Домът на Олег. Началото на "обхода"

домът на Олег, снимка: Лилия Яппарова/"Медуза"

Сутринта на 9 март група руски военнослужещи тръгват на "обход" по улица „Залеская“. Почти веднага в ръцете им се появява алкохол:

„В едната ръка - картечница, в другата - бутилка. Стреля и надига бутилката. И на краката му вече са нечии червени маратонки. Издокарал се е“, спомня си местният жител Олег, който живее във вила на улица „Залеская“, в интервю за „Медуза“.

Руските войници изнасят откраднатите от къщите вещи с присвоено червено АТВ, разказват местни. „Прикачиха към него ремарке за кола и закараха всичко в гората“, спомня си Александър от съседната улица „Кримец“ (по-късно жителите на Богдановка откриват куп телевизори в гората до селото).

Продължава на стр. 2.