Не, новата опаковка няма да убие киселото мляко. Тези слухове са обикновена търговска война

Последна промяна на 13 юли 2017 в 09:53 9752 22

Малката лъжа е като гръмотевица - пречи ти да чуваш добре, но ако се напрегнеш, има шанс да чуеш истината. Голямата лъжа е като светкавица - блясва и те заслепява толкова силно, че за известно време не можеш да видиш обичайните неща, а пред тебе е само илюзията от мълнията.

Лъжата, че една нова опаковка ще убие любимото ни българско кисело мляко и ще го превърне в жалък чуждоземски йогурт е като светкавица - толкова силно действа на предразсъдъците, патриотизма и спомените ни за вкуса от детството, толкова силно ни заслепява от гняв, че минава време, докато се сетим да проверим дали има нещо вярно в нея.

А е твърде вероятно в истерията за българското кисело мляко, която се разигра в последния месец, да няма нищо вярно.

Лактобацилус булгарикус си живее еднакво добре и в старата опаковка от полистирол, и в новата опаковка от полипропилен, твърдят пред OFFNews от Трейс Ипома - компанията, която прави новите опаковки. На същото мнение са и повечето от най-големите млекопроизводители.

Вчера стана ясно, че 6 от тях са дали проби за изследване на произведено от тях кисело мляко по БДС. Пробите изследват както вкусовите качества на киселото мляко (органолептика), така и състава и количеството на киселомлечните бактерии (микробиология) и как те реагират на материала на опаковката.

Резултатите ще бъдат готови в края на юли. За химиците и хората, които разбират от опаковки, още отсега е ясно какъв ще е резултатът от тези тестове. Те са наясно, че количеството на знаменития български бацил в киселото мляко не зависи от това дали опаковката е полистирол или пролипропилен.

Всъщност никой не знае кой пусна опорната точка, че лактобацилус булгарикус ще умре в новите опаковки от полипропилен и киселото мляко ще се превърне в йогурт.  Тя е толкова безпочвена, че още никой не е застанал с лицето и името си да я доказва. И няма как да я докаже, защото доказателства за това няма. Опорната точка се прокрадна в няколко медии, а след това избухна навсякъде на едно обществено обсъждане на новия стандарт за киселото мляко, в което имаше повече надвикване, отколкото аргументи.

Каква е истината?

Както в повечето такива случаи, истината е много по-проста и банална. Става въпрос за сблъсък между 2 големи предприятия. Едното произвежда опаковки за кисело мляко от полистирол. Другото отскоро е започнало да произвежда опаковки от полипропилен. Вторите са по-евтини. Ако в нормативната база се признае, че те са поне толкова качествени, колкото първите, то производителите на старите опаковки, ще загубят част от пазарния си дял.

Сериозна опасност за това възниква, когато 3 от големите млечни компании пускат искане за промяна на стандарта - освен в полистирол, млякото да може да се опакова и в полипропилен.

Но има ли истината значение?

Както често се случва у нас, и при този казус ще се окаже, че истината е последното нещо, което има значение. Както обикновено по-важни ще се окажат парите и лобистките интереси, а не научните доказателства.

Българският институт по стандартизация, който решава дали да промени стандарта или не, ще вземе решението си, още преди да са излезли тестовете. Заседанието е насрочено още за този петък - защото много добре се знае, че резултатите от тестовете няма как да са готови дотогава. Освен това е в скандален формат - на него е извикан само техническия комитет за храните, а не техническия комитет за опаковките, който е далеч по-компетентен по казуса.

Да започнем с историята

По времето на социализма у нас действа Български държавен стандарт (БДС). Нищо не може да се произвежда, ако не е по БДС. Последният стандарт за киселото мляко е от 1972 г. В него се описва в какво може да се пакетира киселото мляко - в стъкло, керамика и полистирол.

По това време технология за пакетиране на мляко в полипропилен няма и естествено няма как да я има в стандарта.

В края на 90-те години БДС е отменен  - всеки може да си произвежда каквото си поиска, стига то да е безопасно и да отговаря на съдържанието, което е изписано на етикета.

През 2010 г. БДС е върнат отново - но вече не като задължителен държавен стандарт, а като един вид гаранция за качество за определени продукти, които са традиционни за България. Сред тях е и киселото мляко. Всеки може да произвежда кисело мляко, но само този, който го произвежда по стандарта, може да сложи знак, че продуктът е по БДС.

В БДС 12 от 2010 г. е описано и в какво може да се пакетира киселото мляко. Вариантите повтарят тези от 1972 г. - керамика, стъкло и полистирол.

По това време в света вече започват да се правят кофички за йогурт от полипропилен, но в България все още няма производство на такива кофички, така че пропускът не прави впечатление на никого.

В края на 2015 г. компанията Трейс Ипома внедрява линия за производство на кофички от полипропилен. Няколко големи производители на кисело мляко веднага започват да ги използват. Основната причина е, че са по-евтини. Кофичка и капачка по старата технология (полистирол) струват 6 стотинки, а по новата (полипропилен) 5 стотинки.

Затова 3 компании внасят искане за промяна на БДС - в него да бъде записано, че киселото мляко може да се пакетира и в кофичка от полипропилен.

За млекопроизводителите тази промяна е равна на печалба от една стотинка на кофичка. За компанията, която има господстващо положение в производството на стария тип кофички, обаче промяната заплашва целия й бизнес.

Полезно или вредно?

Николай Коляндов е главен технолог в Трейс Ипома - производителят на новите кофички от полипропилен. По времето на социализма е бил технолог в "Софияпласт", по-известно с най-старото си име "Народна република". До 1989 г. това е единственото предприятие в България, което произвежда старите, класически кофички от полистирол. Така че той е човекът, който най-добре познава и старата и новата опаковка.

Ние не твърдим, че опаковката от полистирол трябва да отпадне от стандарта. Тя е достатъчно добра за целите си. В продължение на години беше най-доброто нещо, в което можеше да се пакетира киселото мляко на приемлива цена, казва Коляндов.

Полистиролът обаче има редица непряко свързани с киселото мляко проблеми, заради които науката от години търси нещо, с което да го замени, обяснява той. Полистиролът е полимер и докато е такъв с него няма проблеми. Но при по-висока висока температура или при допир с мазнини, от него се отделят мономери, които са токсични и канцерогенни. Ако поставите свинска мас в такава опаковка, само след няколко дни тя вече ще е токсична.

Примерът е пресилен, защото на всеки технолог е ясно, че свинска мас не се слага в полистирол, но дали е ясно, че мазнини има и в сметаната, пита Коляндов. При достигане на температура от 50 градуса по Целзий количеството вреден стирол, което се смесва с млякото е 100 пъти повече отколкото при препоръчителната температура за киселото мляко. На теория никога не би трябвало киселото мляко да достига такова температура, но нали си давате сметка, че има житейски ситуации в които това се случва.

Другият голям проблем е разграждането на опаковките. Старите от полистирол отделят вредни вещества. Новите от полипропилен са безвредни за природата. И още нещо - те са с една четвърт по-леки. Това означава, че боклукът, произведен от тях е около една четвърт по-малко като килограми, отколкото от старите кофички.

Заради тези проблеми световната наука дълго търси технология, с която да замени създадения още през 1930 г. полистирол. Полипропиленът е създаден през 1951 г. Дълги години технологията не е достатъчно добра за опаковане на хранителни продукти. Пробивът настъпва в началото на нашия век. Някъде от 2005-2006 г. технологията навлиза в Европа и само за няколко години става господстваща. На 14 януари 2011 г. - само месеци след излизането на българския стандарт, чиято промяна се иска сега, ЕК публикува Регламент 10 за материали от пластмаса, предназначени за контакт с храни. В този регламент, който ние би трябвало да транспонираме в националното си законодателство, подробно е описано, че полипропиленът може да се използва за пакетиране на храни, наравно с полистеролът.

В следващите години цяла Европа минава на полипропилен - защото е по-евтин, по-малко токсичен и по-малко уврежда околната среда.

Ние, българите, сме царе на това вместо очевидното да видим скрита конспиративна теория. И така вместо да видим очевидния факт, че има нова, по-евтина и по-добра технология, ние видяхме заговор срещу най-милото ни.

Да, Европа пакетира почти 100% от йогурта си в полипропилен. Но го прави защото има само йогурт, а не защото затваря кисело мляко и иска да го превърне в йогурт. И в полистирол, и в полипропилен йогуртът ще си остане йогурт, а киселото мляко ще си остане кисело мляко, стига изобщо някога да е било такова.

Ще живее ли българският бацил?

Сигурен отговор на този въпрос ще имаме, след като приключат тестовете, които шестте млечни компании провеждат.

Дотогава можем да дадем няколко косвени доказателства.

Българската компания Ел Би Булгарикум изнася значителни количества българска закваска с лактобацилус булгарикус за Япония. От нея японците правят кисело мляко. 100% от него се пакетира в опаковки от полипропилен. Смятате ли, че японците ще внасят бацил от България, само заради удоволствието да го убият и в резултат на това вместо кисело мляко да получат йогурт, който могат да си направят и без да внасят българска закваска?

Поне 3 български производители (според някои данни са 6), поне от година пакетират млякото си в кофички от полипропилен. Техните лаборатории са длъжни да следят всяка една партида за количествата лактобацилус булгарикус в края на срока на годност на млякото. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) пък многократно прави контролни тестове дали резултатите от лабораторията отговарят на истината. Т.е. взема проби и сравнява резултатите от тях с резултатите от производителя. Нито един производител не е установил да са му измрели бактериите, нито веднъж БАБХ не е установила разминаване в резултатите.

Всички експерти, с които OFFNews говори, казаха, че една опаковка може да влияе на киселото мляко по отношение на много неща - вкус, токсичност, трайност. Но не могат да си представят как може да влияе върху живота на лактобацилус булгарикус.

Вижте, кисело мляко по тези земи се прави от хилядолетия. Правило се е в мехове, в дървени съдове, в тенджери, в пластмасови бидони. Получавало се е по-вкусно или по-лошо, но винаги се е получавало кисело мляко. Няма как, ако му сложиш български бацил да се превърне в йогурт, винаги ще си е кисело мляко, коментира един от експертите.

Експертите обаче няма как да надвикат лобистите. Затова на общественото обсъждане за промяната на стандарта имаше повече крясъци, отколкото обсъждане. Основните "защитници" на българското кисело мляко (а всъщност на производителя на старите опаковки) бяха детективът (!?) Марин Маринов и бившият депутат от НФСБ, а сега водещ в Евроком, Димитър Байрактаров. Когато един специалист (Майа Стойчева, ръководител на лабораторията "Алми тест") се опита да се изкаже, думите й бяха заглушени от освиркванията на яки момчета, незнайно защо дошли на дискусията. Стойчева се опита да каже, че според нея БДС е остарял, но едва ли някой чу нещо от удавените в дюдюкания аргументи.

И капката катран в млякото

Тази статия е за това как една нова и успешна технология се спира с абсурдни, лобистки и бюрократични аргументи. Но това не значи, че застъпниците й са бели и добри и че всичките им действия са безукорни.

Според закона и сега никой не пречи на млекопроизводителите да затварят млякото си в полипропиленови кофички. Забранява им само да слагат на тях маркировка БДС. Отивайки в магазина, сами можете да се уверите, че някои са сложили този знак, без да имат право на това. Добър или лош, остарял или съвременен, БДС 12 би трябвало да се спазва такъв, какъвто е. И фирмите, които са го поставили на кофичките си, без да имат това право, би трябвало да си понесат наказанието.

А когато прочетохте това, замислихте ли се дали поне веднъж сте поглеждали дали на кофичката има знак БДС или не? Вероятно много хора никога не са го правили. Какъв е проблемът тогава?

Проблемите са 2. Първият е, че кисело мляко без БДС не може да кандидатства по нито една обществена поръчка. Което си е голяма пазарна ниша. Но това си е проблем на производителите, който едва ли ви интересува.

Вторият проблем е по-важен: Стандартите, точно както и банките, съществуват само благодарение на безусловното доверие в тях. Знакът за качество "Стара планина" умря заради съмненията (обосновани или не), че всъщност нищо не значи.

БДС за млякото като знак за качество (или поне за традиционен продукт) може да съществува, само ако няма никакви съмнения в него. Като например това, че се поддържа в някакъв архаичен вид, само за да осигури пазарната ниша на определен продукт.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31596

21

Denis Rizanov

14.07 2017 в 20:43

Айде ма Златинче, шо станА? Намале гордостта или що?

1064

20

MitovR

14.07 2017 в 09:36

Г-жо Бряскова, не е вярно, че стандартът е от миналия век. От 2010 г. е. И проблемът не е в полипропилена, а в това, че се иска промяна, която да позволи опаковане на мляко във "всички видове опаковки, предназначени за контакт с храни"! Нали не мислите, че предложителите са толкова невежи, че като искат добавяне на полипропилен, поради невежеството си са поискали всички опаковки? Аз лично не ги подценявам. Твърде вероятно е искането за всички опаковки да е целта максимум! Сега чрез манипулиране на фактите около разразилия се спор се опитват да промушат под масата единствено полипропилена. И тук нищо общо няма "убийството" на киселото мляко, което беше в оттегленото предложение. Лично аз смятам, че Института по стандартизация следва да отхвърли предложението за "всички" и да не позволява подмяната му с добавяне на полипропилен. Обратното би означавало да наруши собствените си правила, както и да се постави в услуга на частни интереси. Въпросът е принципен!

1000

19

Rayna Bryaskova

13.07 2017 в 21:11

Тъй като дискусията предизвика интерес, аз като специалист в тази област, мога смело да кажа, че полипропиленът е един от най-често използваните полимери в хранителната индустрия в световен мащаб. Това, че БДС стандартът е бил създаден през миналия век и съответно както много други неща не е съобразен с новите тенденции е друг наболял проблем, не само в хранителната, но и в редица други индустрии в България. В случая, не цената на една кофичка е важния момент, а използвания продукт за неговото производство, както и технологията за неговото получаване, а тук те са съобразени с новите технологии и тенденции.

31596

18

Denis Rizanov

13.07 2017 в 20:51

@MitovR, моля не забравяйте, че насреща си имате един прекрасен 26 годишен тесен специалист завършил хетеито и изцяло в класически смисъл на думата рожба на демокрацията и прехода към пазарно стопанство.
Тепърва ще им се радваме на гордостта и удовлетвореността.

1064

17

MitovR

13.07 2017 в 19:42

Г-жо Генова, не е проблемен къде работите. Това просто означава, че мнението Ви е пристрастно. Оспорете факта, че исканата промяна не е за полипропиленовите опаковки, а е за "всички опаковки, предназначени за контакт с храни"! Ако кажете да ще излъжете!
Оспорете факта, че МЗ беше внесло предложение за промяна на количествата бактерии в млякото. Имаше ли такова? Оттеглено ли беше? Да! Ще излъжете ли и за това?
Какво общо има второто предложение с първото? Нищо!
А защо в статията се развива манипулативно темата? Вие ли дадохте манипулативни факти? Или може би вашата фирма? Ако сте вие или фирмата Ви защо да вярвам в "добрите" ви намерения?
Не ви вярвам. И то напълно основателно, защото манипулирате фактите в интерес на работодателя си.

1005

16

Златина Генова

13.07 2017 в 18:35

Да гордея се какво съм завършила, и да не крия къде работя-не случайно е написано и може да се види от всеки :) И мисля,че съм казала всичко,което трябва, а това дали този или онзи е разбрал какво точно искам да кажа-не е мой проблем :)

31596

15

Denis Rizanov

13.07 2017 в 17:16

Да се твърди, че единствено заради по-евтината опаковка мнозинството производители не го ползват е НЕЛЕПО! Дали причината не е, че не постигат качеството?

Не гонят качество, защото гонят цена в бранша. Когато става въпрос за производители на храни. Аз визирах именно такъв. Тези в случая са производители на опаковки и тяхната едничка цел е да могат да пласират продукцията си свободно и да не ги притеснява никакъв стандарт. Явно големи специалисти работят при тях, щом не знаят какво конкретно искат, а искат на принципа "квот дадеш"...

31596

14

Denis Rizanov

13.07 2017 в 17:11

Може би тук е момента да кажа,че съм инженер химик :)

Айде сега като специалист завършил ХТМУ-София Органичен синтез
http://ow.ly/QfgI30dBm0O
и отк с опит в Thrace Ipoma A.D. ни разкажи нещо, което го няма в шернатото от теб предаване на бтв, "Чети етикета": Кои пластмасови опаковки може да са вредни за здравето?
http://ow.ly/RicK30dBlEp
В слух сме и чакаме информация "от извора"
:)))