Да дойдат при мен собствениците на торент сайтове, аз ще им кажа как да легализираме дейността им. Това заяви днес собственикът на кината "Арена" Стефан Минчев по време на кръгла маса на тема „За или против АСТА“, проведена в УНСС. Според Минчев проблемът би могъл да се реши чрез намаляване на скоростта за сваляне на файлове, осигурявана от интернет доставчиците към крайния потребител. По този начин клиентите биха могли да имат реален достъп единствено до файлове, легално предоставени за употреба в интернет пространството, заяви шефът на кината, който е и представител на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения (Булакт). Той изказа твърдението, че ако доставчиците нормират предоставяната скорост и включат към цената на услугите си такса за законно ползване на продуктите на интелектуалната собственост, разходите за крайния потребител биха били дори по-ниски от досегашните. На кръглата маса имаше граждани, в качеството им на представители на общественото мнение, специалисти на юредическите кръгове, лица от сферата на бизнеса с интелектуална собственост, както и членове на младежката организация към СДС. Сред най-убедените противници на АСТА бе Любен Ласкин – един от организаторите на протеста, проведен в София на 11 февруари. Той нарече споразумението опит за международно налагане на законодателството на САЩ. Ласкин заяви, че не е против защитата на авторството, но според него АСТА накърнява човешките права. Ласкин осъди дейността на българското правителство, като каза, че обществото е било лишено от възможност за дебат по темата. Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, заяви, че балансът между правоносители, интернет доставчици и потребители отдавна е нарушен в ущърб на първите. Тя допълни още, че сред повечето потребители цари „анархия“ и „ липса на уважение към закона“. Килева добави, че основният въпрос не би трябвало да бъде „за“ или „против“ АСТА, а дали в България ще има защита на интелектуалната собственост изобщо. Живко Драганов, преподавател в Юридическия факултет на УНСС, бе категоричен, че не може да се постави тъждество между дебата „за и против АСТА“ и въпроса за защита на българските творци. Георги Саракинов, експерт по права на интелектуалната собственост и съавтор на много закони в този сектор, заяви, че спорът около приемането на АСТА е повод, а не причина за дебата. Основният въпрос според него е проблемът със защитата на интелектуалната собственост, тъй като вече съществуващите закони не регулират адекватно индустрията, развила се с появата на интернет. Адвокат Елена Милър, специалист по патентно и лицензионно право, изказа мнение, че по-голяма част от регламента, заложен в АСТА, не е нов и че споразумението препотвърждава вече съществуващи правила. От ключово значение, според нея, е да бъдат разгледани внимателно и от специалисти правните определения на документа. Тя бе категорична, че у нас пиратството се толерира и това води до ограничаване на актуалната информация, достигаща до България, тъй като правоносителите отказват да рискуват с родния пазар. Тази теза бе подкрепена и от Василка Ванчева, представител на асоциация „Българска книга“, която бе убедена, че протестите в страната се дължат на липса на достатъчно адекватна информация. Ванчева подчерта, че защитата на индустрията с интелектуалната собственост е в интерес на младите хора, защото именно тя разкрива голям брой работни места на пазара. Мария Ненова, представител на младежката организация към СДС, се обяви против споразумението, тъй като според нея то трасира пътя на множество спорни практики. Заключението, около което всички участници в кръглата маса се обединиха, бе, че е необходима ефективна защита на българските творци. Не се стигна обаче до консенсус по въпроса дали това трябва да се осъществи чрез приемането на АСТА.

Елица Мартинова