Путин иска да разедини Европа, в плана му участва и "Атака"

Путин се опитва да разедини Европа, а в този негов план роля играят и някои партии в България, Унгария и Гърция, казва в интервю за Дойче Веле германският социалдемократ Гернот Ерлер.

Гернот Ерлер е бивш заместник-министър на външните работи на Германия и председател на Германо-българския форум. В момента той е координатор към германското правителство, отговарящ за отношенията с Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство. С него в Берлин разговаря журналистът Роберт Шварц.

Шварц: Русия смята България, както в някакъв смисъл и Унгария, за своя „сфера на влияние”. На фона на украинската криза това със сигурност е проблем не само за Брюксел, но и за Берлин.

Ерлер: Разбира се, ние внимателно следим случващото се и установяваме, че руската страна идеологически се сближава с десни групировки в Европа. Става дума както за „Йобик” в Унгария, така и за „Националния фронт” във Франция, но и за „Атака” в България. Това са крайно десни партии, с които сегашното ръководство в Москва установява близост. Вече от доста време Путин поддържа национал-консервативните тенденции в своето общество и се опира върху онези мнозинства в страната, които защитават така наречените „традиционни ценности”. Това на практика е същата нагласа като нагласата на изброените национал-популистки партии. По този начин в Москва се надяват да повлияят върху определени правителства - например в България, Унгария или Гърция. Целта е да се попречи на вътрешното разбирателство в ЕС - защото това разбирателство в момента тревожи Путин. За него е по-добре европейците да нямат единна позиция по конфликта в Украйна, да нямат единна позиция по санкциите като инструмент за натиск върху Русия.

Шварц: Не само Путин, но и руската пропаганда като цяло се опитва да внесе разкол между държавите в ЕС. Какво могат да направят европейците, какво може да направи Берлин срещу тази медийна атака?

Ерлер: По този въпрос се мисли в момента. Миналата седмица бях в Рига и разговарях с латвийското ръководство за този проблем. Има различни идеи, но едно е сигурно: да практикуваме някаква контрапропаганда - това не отговаря на нашата политическа култура. Пък и няма смисъл. Нужно е друго: да опровергаваме фалшивите информации и да убеждаваме хората да не се поддават на пропагандисткия натиск, а да търсят благонадеждни източници на информация. Знаем, разбира се, че в цяла Европа има голяма рускоезична диаспора. Има я и в Германия, където живеят голям брой руски немци. Ние като политици забелязваме, че пропагандата оказва влияние върху тази диаспора. Забелязваме го по писмата и мейлите, които получаваме всекидневно. В тях много често откриваме именно пропагандните послания, които се разпространяват в цяла Европа от рускоезични канали. Заедно да се противопоставим срещу тези опити за дестабилизиране - това е важна задача и за сегашното ръководство на ЕС.

Дойче веле, заглавието е на редакцията

Още по темата

12/03/2015 Политика

След България, и в Чехия пробват руския сценарий "Викат Ви с призовки в армията"

03/03/2015 Политика

Сидеров с депутати на Путин и Жириновски: Ще оправяме света, почваме от България

04/02/2015 Политика

Гласът на Русия: Колегите от "Атака" ни пращат сведения

28/01/2015 Политика

Гласът на Русия: България се готви за война?

Следете новините ни в GoogleNews