Проекторешението за Агенция "Пътна инфраструктура", което се превърна в "заложник" за избора на нов гуверньор на БНБ, скара членовете на парламентарната комисия по бюджет и финанси. След 3 часа спорове и нито едно прието предложение заседанието изненадващо беше прекратено и отложено за четвъртък.

Паралелно проекторешението беше разгледано и в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси и се очаква утре да бъде гласувано в зала - това заседание също протече с много спорове и обвинения, но все пак завърши с решение. Изненадващо обаче то се различава както от приетото в регионалната комисия, така и от предложеното в бюджетната.

"Лена вчера го изпрати". ПП с редакция в последния момент

По време на заседанието на бюджетната комисия Венко Сабрутев от ПП поиска да направи редакция. Такава обаче е допустима само за законопроекти, но не и за проекторешения. Любомир Каримански от ИТН и депутатите от ГЕРБ-СДС посочиха и друг проблем  - липсата на хартиено копие с текста на промените. След кратко забавяне копието беше предадено по официалния ред.

След изчитането на новите текстове председателят на комисията Каримански заяви, че редакцията е недопустима. Въпреки това Сабрутев поиска гласуване на допустимостта. С гласовете на БСП и ПП тя мина. 

Според промените ще се изисква решение на Народното събрание за всеки един ремонт и всяко едно плащане от АПИ. На практика това означава, че дори и за поставянето на един пътен знак ще е необходимо становище на депутатите. Регионалният министър Гроздан Караджов заяви, че така се рискува животът на пътуващите българи. Той прогнозира, че с тази промяна строителните фирми ще се откажат от договорите си с АПИ една по една и така пътищата ще останат без поддръжка.

Освен това се предвижда плащанията да се извършват до 30 септември 2022 г. Министърът заяви, че точно тогава ще има и нужда от снегопочистване, но няма да има фирми, които да го правят.

Караджов отчете още, че този текст на предложението на Сабрутев е стар и обясни, че "Лена вчера го изпрати" (става дума за началника на политическия кабинет на министър-председателя Лена Бориславова - б.р.).

"Вероятно боравите със стар файл", каза още Гроздан Караджов.

По-късно пред OFFNews той обясни:

"Разликите са в няколко текста. Първият вариант, който получих, беше този, който разгледаха долу (в бюджетна комисия), но аз не съм наясно как се е разпространявал после. "

Според промените парите трябва да идват от бюджета на МРРБ. Договорите за втората половина от дължимите суми трябва да бъдат проверени от антикорупционната комисия, а едва след това - при липса на нередности, да бъдат разплатени и сумите.

Регионалният министър заяви, че всички договори за текущ ремонт и поддръжка са законни и по тях не са плащани аванси. Някои са обжалвани на три инстанции и са влезли в сила за 5 години. Част от договорите би трябвало да изтекат догодина, а други - през 2024 г. С промени от есента на 2021 г. срокът им е променен - една част от тях изтичат в края на април, а друга - през юни тази година.

"Ние това предложение ще го приемем, имаме мнозинство!"

На заседанието на бюджетната комисия имаше и спор между управляващи, опозиция и представителите на министерството на регионалното развитие.

Венеция Ангова от ПП заяви, че и в новото предложение трябва да се правят промени, но това ще се случи в зала.

Йордан Цонев от ДПС отговори, че е трябвало старото предложение да се изтегли и на негово място да се внесе ново. По думите му проекторешението е "непоправимо".

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че проекторешението е противоконституционно. Аргументите ѝ: в случая НС е некомпетентен орган и не бива да е страна по договор между изпълнител и възложител. Тя изтъкна и още един довод - с проекторешението се променят сключени договори. По думите ѝ правилният вариант са анекси към сключените договори.

"Ние се явяваме трета страна по този договор. Още по-страшно - арбитър", заяви тя и прогнозира, че в бъдеще различни фирми могат да се обръщат към НС, когато не са доволни от възложителите на проекти.

Йордан Цонев добави, че гласуването на предложението е в разрез с нормативната уредба. Той също смята, че НС не може да се превръща в страна по договора.

Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС предложи да бъдат изплатени 100% от дължимите по договорите на АПИ средства (в проекторешението е заложено 50%). Караджов отбеляза, че финансовият министър Асен Василев е уверил, че в бюджета са заложени необходимите буфери, а днес е поискал средствата да дойдат от бюджета на МРРБ.

Ананиев е на мнение, че НС иззема чужди функции:

"Ние ставаме МС, МРРБ, АПИ, Сметна палата."

Искрен Митев от ПП пък заяви, че каквито и забележки да се правят, те няма да се отразят на предложението: "Ние това предложение ще го приемем, имаме мнозинство!"

"С това проекторешение закрихте изпълнителната власт. Вече ние сме и НС, и МС", отговори Йордан Цонев. Той допълни, че ПП наистина има мнозинство, призова ги да си гласуват каквото искат. След това депутатът от ДПС напусна залата.

"Това е за кошчето, това не е за редактиране", каза и Кирил Ананиев, който също напусна зала.

След това Любомир Каримански предложи извънредно заседание на бюджетната парламентарна комисия утре, по време на което да се гласува финалният вид на проекторешението. Причината - липса на кворум днес. А Венко Сабрутев поиска почивка, през която - по думите му - кворумът може да се осигури. Изненадващо обаче всички членове на комисията напуснаха. Така спорната точка остава за утре, а решението ще се вземе в последния момент.

Едно проекторешение - три версии

В момента, в който заседанието на бюджетната комисия беше провалено, правната комисия в НС започваше гласуването на съвсем различно предложение - отново за АПИ.

В него бе прието предложението за заплащане на 50% от свършената работа от пътните фирми, а за останала сума да има детайлна проверка какво направено в действителност.

Този текст е коренно различен от гласуваното предложение в регионалната комисия.

Така за разплащането с пътните строители се появиха цели три версии, които предстои утре да бъдат обединявани в зала. Тъй като по проекторешението няма водеща комисия, утре ще се представят трите доклада, ще се избере един от редактираните варианти, върху който отново могат да се нанасят промени - непосредствено преди гласуването в пленарна зала.

Министърът остана в неведение

"В регионалната комисия беше предложен един текст, долу в бюджетна комисия беше предложен за гласуване втори текст, а сега и тук - в правна комисия, видях трети текст", каза пред журналисти Гроздан Караджов. И добави:

"В бюджетната комисия беше предложен безумен текст, в който всяко възлагане за всеки знак, за всеки 10 метра мантинела, за преместването на една катастрофирала кола, за обработването на пътя след разливане на антифриз или масло, ще трябва да се подготви планиран документ - задание и всяко такова да се изпраща в НС, да се гласува в антикорупционната комисия, след това в зала и едва след това да се пристъпи към възлагане на ремонта."

Той коментира, че парите трябва да идват от централния бюджет, а не от този на МРРБ.

Както видяхте от гласуването, има друго съгласие - сред три от формациите, каза Караджов, визирайки ПП, БСП и ДБ.

Как проекторешението за АПИ се превърна в "заложник"?

Миналата седмица бюджетната комисия бе бойкотирана, а разглеждането на предложението в зала се отложи както в четвъртък, така и в петък. Източник на OFFNews съобщи, че  миналата седмица Никола Минчев е получил обаждане от вицепремиера Асен Василев с инструкции проекторешението да не минава. Впоследствие бюджетната комисия бива "бламирана". Източникът твърди, че от "Продължаваме промяната" по този начин се опитват да окажат натиск върху ИТН за избора на нов управител на БНБ. В събота обаче Никола Минчев отрече да е получавал такова обаждане.

В петък, след скандал в зала, бе взето решението предложението да се гледа. Изненадващо същия ден от ПП предложиха проекторешението отново да отпадне, заради което цялата група на ИТН демонстративно напусна пленарната зала. По-късно председателят на ПГ на ДБ Христо Иванов призна, че напрежението около БНБ "прелива" и в други теми. 

Вчера премиерът Кирил Петков обяви, че са предложили на коалиционните си партньори да бъдат разплатени половината от дължимите пари на строителните фирми, а останалите 50% ще трябва да минат през парламентарен отчет. Въпреки това обаче протестите на пътните строители продължиха. Както миналата седмица, така и днес имаше протести пред НС.