Магистратите няма да декларират членство в тайни общества

Магистратите няма да имат задължение да декларират членството си в тайни общества. Това решиха депутатите по време на окончателното гласуване на промените в Закона за съдебната власт. По този начин беше отхвърлено предложението на правителството подобни членства да бъдат явни като се декларират. 

Предложението обаче беше отхвърлено с 31 гласа против и 39 въздържали се. За предложението гласуваха едва 43 народни представители. 

Според отхвърления текст за членство в организация или извършване на дейност, засягащи независимостта, се смята членството в "организация или извършване на дейност, засягащи независимостта, се смята членството в или осъществяването на действия или бездействия в услуга на или по повод на дейността на персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел, чиито организация, статут, цели и средства предвиждат или допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила или процедури."

Депутатът от РБ Петър Славов защити поправката. "Представете си какво се случва в едно заседание, в което съдията членува в една такава организация, прокурорът също и подсъдимият също. Ще се правораздава в абсурдна ситуация", каза той. Четин Казак от ДПС предложи да отпадне определението „персонифицирани и неперсонифицирани организации с нестопанска цел“. Според него, ако даден магистрат членува в подобна организация, която го поставя в зависимост, това трябва да бъде оповестено от човекът, който знае за това и да поиска отвод на съответния прокурор или съдия в съдебния процес. При такава ситуация може да се сезира ВСС, което да обяви несъвместимост.

"Как на практика ще формализираме неформалните организации", репликира депутатът от БСП Филип Попов. 

Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев заяви, че "тази точка е много важна" и призова всеки, който се изказва от трибуната на парламента, да декларира дали членува в такива организации, "за да не се получават някакви такива". В подкрепа председателят на парламента Цецка Цачева каза, че участието в такива организации е тайно и това е записано в уставите, което пък поставяло неяснота как ще се декларира подобно членство. 

Мартин Димитров от РБ заяви, че членството в тайни организации трябва да бъде декларирано. "Както е тайно, всичко в крайна сметка става явно. Защото в един процес, когато бъдат представени такива обвинения, ще стане ясно кой какво е декларирал и какво не. Текстът на Министерски съвет е много добре обмислен. Да гласуваме този текст, който ще доведе до една по-голяма независимост на всяка съдебна система", каза Димитров. 

Методи Андреев от ГЕРБ направи сравнение членството в тайни организации с това в Държавна сигурност. "Ясно е на всички нас, че в съдебната власт има две основни множества от хора, които влияят върху нейната дейност. Едното беше класическата зависимост от службите на бившата комунистическа държава. Новото множество се изразява в персонифицирани и неперсонифицирани организации. Групата на масоните, заедно с тази на бившите ченгета, представляват едно мнжоество. Щафетата беше предадена на другата, по-актуалната, по-"демократичната" зависимост", каза Андреев, който е и бивш председател на Комисията по досиетата. Според него проблемът не е в членството в определена масонска ложа, защото "масонството е благородна дейност", там където има върховенство на закона. Българското масонство обаче не било истинско. Андреев заяви, че е член на ловна дружинка, а Цецка Цачева репликира, че там зависимостите са по-големи. 

Андреев пък отговори, че за разлика от членството в тайни общества, зависимостите в ловни дружинки са явни, щом няма полагане на клетва, на което председателката на парламента реагира със смях. По думите му влиянието на тайната организация е в полагането на тайна клетва и това прави зависим и нерешителен всеки неин член в определени моменти. "Ние няма да ограничаваме възможността на отделни хора да се сдружават. Искаме това членство да не става в качеството им на магистрати", обясни депутатът и припомни, че през 2010 г. при ремонт на същия закон е имало същия дебат. 

След като текстовете бяха отхвърлени председателят на ДСБ Радан Кънев каза, че е гласувал против, защото "не може най-висшата власт в едно републиканско общество да се управлява с неофициални тайни зависимости". "Не е въпросът в това какви са българските масони и че те са едни впиянчени ченгета, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи". "Огромен проблем, не хипотетичен проблем, е, че част от тези облечени с чаршафи ченгета, осъществяват нерегламентирани контакти по между си на ниво адвокат-прокурор, адвокат-съдия и съдия-прокурор и така се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления. Току-що отказахме да решим проблем, който го знае цялото българско общество", каза Кънев.

Независимият депутат Георги Кадиев каза, че е гласувал против. Той се обърна към депутатите от ГЕРБ: "Изключително разочарован съм от това, което направи от ГЕРБ, защото това дойде от Министерски съвет, който е вашият Министерски съвет. Това че гласувахте против означава, че вече сте направили тайна сделка. Правилният текст беше този, който дойде от МС", каза той. 

Отхвърлянето на текста не беше коментирано от правосъдния министър Екатерина Захариева, която присъства на гласуването на текстовете в зала. 

____

След почивка депутатите промениха мнението си и приеха вкарани нови промени, според които магистратите ще декларират членство в съсловни и "неформални" организации.

Още по темата

27/07/2016

Темида

След почивка депутатите размислиха: Магистратите масони все пак ще се разкриват

27/07/2016

Политика

Депутатите решават дали съдиите да декларират принадлежност към тайни общества

19/07/2016

Политика

Няма да има зам. главен прокурор по корупцията, реши правната комисия

Следете новините ни в GoogleNews