10 мъдри мисли от Неврокопския митрополит Борис

В неделния ден колeгите от сайта "Добротолюбие" ни предлагат да се върнем назад във времето с Неврокопския митрополит Борис и да се поучим от неговите мъдри мисли.

Борис е един от най-начетените български архиереи преди идването на войнстващия атеизъм. Той е убит брутално по поръчение на държавния апарат на 8-ми ноември 1948 г., на връх рождения си ден. Приживе е обявен за враг №1 на БКП. Мнозина днес го считат за светец, мъченик и изповедник за православието.

10 мъдри мисли от Неврокопския митрополит Борис:

Великите умове наричат християнството най-великото учение, най-чудното явление, най-възвишения идеал. Обаче, това не е същността на християнството. Основата на християнството е богочовешката личност на Иисуса Христа. А най-съвършеното разкритие на тази богочовешка личност е Кръстът на Голгота.

***

Една велика идея умира само тогава, когато няма кой да умре за нея. Правдата побеждава тогаз, когато има кой да се бори за нея, истината тържествува тогаз, когато има кой да се жертва за нея.

***

Бог е любов – и любовта е най-съвършената и най-великата сила, която изхожда от Бога и прониква човека. Тя върши чудеса. Без нея нищо не сме, каквито и други качества и да имаме. Най-издигнат и най-съвършен е оня човек, който е проникнат от най-голяма степен от Божествената любов. Той стои най-близо до Бога.

***

Вярата е тайнствената спасителна връзка, която ни свързва с първоизточника на живота – Бога, и с всичко добро в тоя свят. Без нея не е възможен никакъв истински духовен живот. Вярата, ведно с любовта, е най-съвършеният дар и най-великата сила на човешкия дух.

***

Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!

***

Мършавият ум на недъгавите поколения може да допусне най-много отвлечените, мъртвите, сухите като скелет понятия за добро, за истина, за правда, за добродетел и пр. Но той не иска да признае живота, въплътената божествена истина, която прониква и крепи живота, която пресъздава и спасява човека.

***

Не е ли мъчение да бъдеш истинен между лъжци, честен между безчестни, свестен между безсвестни, смирен между надменни, щедър между алчни, кротък между жестоки, добър между зли? Не и ли мъченичество да проповядваш истината тогава, когато господарува лъжата - да крепиш добродетелта тогава, когато се шири порокът, - да защитаваш правдата тогаз, когато вилнее безправдието? Но истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, - когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, - когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си.

***

Трябва да се свият всички знамена на раздор и разединение, на ненавист и озлобление, на вражда и разрушение - трябва всички племена и народи, всички слоеве и съсловия, всички дружби и сдружения да свият и захвърлят своите знамена и да се обединят под едно единствено знаме: знамето на Кръста! Защото няма друга сила, чрез която бихме могли да победим злото, освен силата на Кръста.

***

Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра - оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен.

***

Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.

Повече цитати може да прочетете в новата страница в памет на митрополит Борис във Facebook.

Още по темата

25/12/2015 Анализи и Коментари

Иконата на Рождество Христово и как да я разбираме

24/12/2015 Интервю

Митрополит Антоний: Христос не иска трапеза, а добродетелност, иначе вярата ни е мъртва

29/12/2015 Интервю

Защо латинският и старогръцкият трябва да станат част от българското общество

09/12/2015 Свят

Доклад: Великобритания вече не е християнска държава

Следете новините ни в GoogleNews