Муса Хасахия Касера има толкова много деца, че не може да си спомни имената на повечето от тях. Угандийският селянин се бори да осигури прехраната на огромното си семейство, което по думите му включва 12 съпруги, 102 деца и 578 внуци, а историята му разказа днес AFP.

68-годишният мъжът нарича ситуацията си "шега", която обаче породила известни проблеми.

"Отначало това беше шега... но сега това си има своите проблеми - казва той пред АФП в имението си в село Бугиса в окръг Буталея, отдалечен селски район в Източна Уганда. - С влошеното ми здраве и едва два акра земя за такова огромно семейство две от съпругите ми напуснаха, защото не можех да си позволя елементарни неща като храна, образование, дрехи."

Хасахия е безработен, но се е превърнал в нещо като туристическа атракция в селото си.

^{Муса Хасахия Касера с жените, които не са избягали. Снимка: АФП}

Казва, че сега съпругите му вземат противозачатъчни, за да спрат по-нататъшното разрастване на семейството.

"Съпругите ми приемат контрацептиви, но аз не. Не очаквам да имам повече деца, защото съм се поучил от безотговорната си постъпка да създам толкова много деца, за които не мога да се грижа", разсъждава той.

Децата на Хасахия живеят в бързо рушаща се къща с покрив, чието желязо ръждясва, и в още около две дузини кални колиби наблизо.

Той се жени за първата си съпруга през 1972 г., когато и двамата са на около 17 години, а първото му дете Сандра Набуире се ражда година по-късно.

Как обяснява решението си да има много деца?

"Тъй като се родихме само двама, брат ми, роднини и приятели ме посъветваха да се оженя за много жени, за да създам много деца и да разширя семейното си наследство", казва Хасахия.

Привлечени от тогавашния му статут на търговец на добитък и месар, селяните предлагали ръката на дъщерите си за брак, дори някои от тях на възраст под 18 години. По това време браковете с деца не били забранени в страната, това се случва едва през 1995 г., а полигамията е разрешена в източноафриканската държава според някои религиозни традиции.

102-те деца на Хасахия са на възраст от 10 до 50 години, а най-младата му съпруга е на около 35 години.

"Предизвикателството е, че мога да си спомня името на първородния и на последния си син, на някои от децата не мога да си спомня имената им, майките им ми помагат", казва той, докато рови в купища стари тетрадки в търсене на подробности за раждането им.

^{Имената на децата са записани в тетрадка. Многодетният баща не може да ги запомни всичките. Снимка: АФП}

Но и имената на някои съпруги са проблем. Хасахия не може да си спомни дори имената на някои от тях и се налага да се консултира с един от синовете си, Шабан Магино, 30-годишен учител в начално училище, който помага в управлението на семейните дела и е един от малкото, получили образование.

За да решава споровете в такъв огромен състав, Хасахия казва, че имат ежемесечни семейни срещи.

Местният служител, който контролира Бугиса, село с население около 4000 души, казва, че въпреки предизвикателствата Хасахия е "възпитал децата си много добре" и не е имало случаи на кражба или бой например.

Жителите на Бугиса са предимно селяни, които се занимават с отглеждане на култури като ориз, маниока, кафе или на добитък.

Много от членовете на семейството на Хасахия се опитват да печелят пари или храна, като вършат домакинска работа на съседите си или прекарват дните си в носене на дърва за огрев и вода, като често изминават дълги разстояния пеша.

У дома жени тъкат рогозки или плетат коси, а мъжете играят карти под навеса на някое дърво.

Когато обедното ястие от варена маниока е готово, Хасахия излиза от колибата, в която прекарва по-голямата част от деня си, и извиква със заповеднически глас семейството да се нареди, за да яде. "Но храната едва стига. Принудени сме да нахраним децата веднъж, а в добър ден - два пъти", казва третата му съпруга Забина.

Тя казва, че ако е знаела, че той има и други жени, не би се съгласила да се омъжи за него.

"Дори когато дойдох и се примирих със съдбата си... той доведе четвъртата, петата, докато стигна до 12", добавя тя в отчаяние.

Две от съпругите му вече са напуснали Хасахия, а други три сега живеят в друг град на около два километра заради пренаселеността в имението.

Когато го питат защо смята, че повече от съпругите му не го изоставят, Хасахия заявява: "Всички ме обичат, виждате, че са щастливи!"