Защо латинският и старогръцкият трябва да станат част от българското общество

Последна промяна на 29 декември 2015 в 13:22 26347 19

Снимка Марион Дапсенс.

Димитър Драгнев.

Димитър Драгнев е на 23 години, преподавател е по латински и старогръцки език, а в момента продължава образованието си в Германия, където се занимава с арабски.

Преди това учи в Класическата гимназия "Константин Кирил Философ" (НГДЕК) в София и следва в СУ със специалност "Класическа филология". Благодарение на страстта си към езиците знае освен латински и старогръцки - английски, немски, както и е изучавал старобългарски, италиански, новогръцки и санксрит.

Вместо да замине трайно в чужбина, студентът и преподавател си е поставил за цел да разпространи класическото образование в България и да запознае възможно най-много българи с ключовата важност на този тип дисциплини, които са гръбнакът на нашата цивилизация и култура.

С него се запознахме по време на посещението на един от най-големите съвременни специалисти по латински професор Луиджи Мираля, който гостува в столицата на двудневен семинар. Така от дума на дума реших да не пазя разговорите ни с Драгнев в тайна, а да проведем интервю за организираната от него първа в България лятна школа по латински, вековните традиции на държавата ни в изучаването на древните езици и култури, нивото ни спрямо останалите европейски страни, неразбирането на държавата спрямо класическите науки, скандала около НГДЕК и важността на училището в изграждането на личности, а не на "кадри".

Разкажете за проекта, който развивате с ученици и студенти за изучаване на латински език, кое Ви вдъхнови да го организирате?

Когато бях студент в СУ, имах възможността да замина за половин година в Accademia "Vivarium Novum" (Академия "Вивариум Новум") в Рим, ръководена от проф. Луиджи Мираля. Това е място, където се събират младежи, учени и преподаватели от цял свят, които се занимават с класически езици, но и най-вече с авторите, писали на тези езици от Античността до ден днешен. Хората, които са там, продължават традицията да се пише и говори на старогръцки и латински, която не е прекъсвала в нито един момент от Античността до днес. Именно това е едно от най-авторитетните места в света, където тези занимания продължават – преподаването и всекидневното общуване стават само на латински и старогръцки, тъй като освен всичко друго това улеснява много овладяването на тези езици.

Академията представлява нещо като кампус, където човек установява, че чрез общуване и съвместен начин на живот, чрез коментиране на текстове, споделяне, обсъждане на проблеми, които възникват от изучаването на писанията – може да разбере повече за авторите и това, което са искали да ни кажат през тези векове. Четенето на даден текст само по себе си е строго самотно, индивидуално занимание, но при престоя си там се убедих, че то единствено не е достатъчно и пълно разбиране можеш да получиш само като споделиш прочетеното с други хора.

Това ме насърчи да създам в България лятна школа за ученици от Националната гимназия за древни езици и култури и за студенти от Софийския университет, където да имаме подобни занимания. Всичко е още в началото си, като тази година школата се проведе за втори път. Записването става през пролетта, след което лятото заминаваме за седмица на морето. Самите занимания в школата са безплатни, като участниците заплащат пътя и пансиона, но се надявам, че и за тези разходи ще намерим спонсор.

Тази и миналата година дойдоха преподаватели от Белгия и Холандия, мои приятели и съученици, напълно без заплащане, за което им благодаря. Идването им позволи в школата още по-активно да овладяваме езиците, тъй като в училище и в университета остава време само за едно по-скоро пасивно овладяване – тоест човек научава граматиката, занимава се с текста, научава се да го чете и превежда на български. Преподавателите от Белгия и Холандия също владеят активно тези езици, по този начин ние преподавахме и представяхме на децата всичко, с което се занимаваме. Освен четене и превеждане ние писахме текстове, говорехме, слушахме, пяхме, изпълнявахме стихотворения и произведения на антични и средновековни автори под музикален съпровод. Даже вече имаме ученици, които впоследствие заминаха на гости в Холандия и Белгия поради контактите, които създадоха в школата.

Трябва ли човек да има предварителни познания по латински и старогръцки, за да иде в школата?

Да, трябва да има предварителни познания, защото това все пак е условие за протичането на работата. Записването е много свободно и става по интернет, като информация за него се появява на страниците на СУ и Класическата гимназия. В школата идват ученици от 8-и до 12-и клас, както и студенти, така че има богата среда за общуване и същевременно възможност да сме заедно – да имаме общи занимания, но и индивидуални. Понеже има няколко преподаватели, има възможност учениците от всеки клас да имат и самостоятелни занимания за тяхното ниво, така че те най-добре да могат да напреднат. Тази година в школата имахме участници, спечелили олимпиадите по класически езици в България от последните години, както и награди, включително първи места, от международни конкурси в Италия. Радвам се, че идват най-добрите, като идеята е да станат още по-добри, но школата е отворена за всеки, независимо от постиженията му до този момент.

Най-важното условие обаче е да обичаш това, с което се занимаваш – в случая древните езици. Тази година 19 ученици и студенти посветиха с любов част от ваканцията си на тези езици и това за мен е достатъчно основание за съществуването на школата.

Трябва да се отбележи, че изучаването на класическите езици не е ексцентрична приумица, а е общоевропейски призната необходимост. През май месец т.г. бе прокарано предложение за резолюция на Европейския парламент, което да насърчи изучаването на латински и старогръцки във всяка страна в ЕС, защото в някои страни в момента изучаването им е недостатъчно. Основателите на ЕС имат своите идеални цели, но оттам насетне икономическата му страна винаги е била на преден план, сякаш има една полицентричност. Не е ясно къде се случва Европа, къде са корените, къде са опорите на нашия съюз – в Брюксел, Страсбург, Берлин и т.н. Ако Европа има някакъв център, той не е материален, а се намира в книжовното наследство и чрез латинския и старогръцкия най-лесно можем да достигнем до тези основи, да проникнем дълбоко в недрата на европейското, където се съхранява общата ни памет. Разбира се, имаме историческите места като Рим и Атина и техните паметници, но паметта е във всяка една европейска държава, във всяко едно общество, у всеки един от нас.

Лятната школа по латински. Снимка: Михаила Георгиева и Д.Драгнев.

Споменахте, че в школата вземат участие деца с награди от международни състезания в Италия, а там, както г-н Мираля каза, стотици хиляди и дори милиони хора учат класически езици, и ние пак успяваме да имаме победители от международни надпревари, това е страхотно.

Да, наистина можем да кажем, че в Италия съществува традиционно институцията Класически лицей, където акцентът пада върху изучаването на класическите езици и хуманитарното образование. Макар че, за съжаление, и там има тенденция те да бъдат съкращавани. Но България, както сочат резултатите от международните конкурси, в никакъв случай не отстъпва на Италия или други страни в Европа и по света в изучаването на класическите езици, въпреки че в момента имаме само една класическа гимназия – Националната гимназия за древни езици и култури. Това, разбира се, не е случайно, защото веднага след покръстването и създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и св. Климент Охридски, който създава съответните училища и образователни институции, България навлиза в тази класическа традиция. Тоест България чрез азбуката и християнската си религия се присъединява към света на гръко-римската античност, която продължава да живее и след формалния край на Западната римска империя, защото източната част на империята продължава да съществува в лицето на Византия. Даже „Византия“ се появява много по-късно като название, самата тя до падането на Константинопол се нарича просто Римска империя. Има поговорка, че съвременна Европа почива на три хълма – Акропола в Атина, Капитолия в Рим и Голгота в Йерусалим - или иначе казано е съчетание от гръко-римската античност, традицията на юдейската древност и християнството.

Така че оттогава до ден днешен България продължава да живее в този свят. Народите в Западна Европа, които са под влиянието на църквата в Рим, са под влиянието на латинския език, а тук винаги е имало по-голямо влияние на гръцкия език, като, разбира се, не забравяме, че България също има свой класически език – старобългарския, който се разпростира далеч извън нейните граници и който днес също е част от „формулата“ на класическото образование. Прави впечатление, че винаги е имало една тенденция да акцентираме на това, че през Средновековието България и Византия непрекъснато водят войни. Но важното за нас – тогава и сега – не са войните, колкото взаимодействието в културата. Българската литература възниква на основата на византийската литература, която от своя страна се основава на античната литература и на Библията. Затова веднага след Освобождението през 1878 г. една от първите задачи, даже преди назначаването на първото българско правителство, е създаването на първата българска класическа гимназия, която да продължи тази традиция с изучаване на латински, старогръцки и старобългарски. Така в следващите десетилетия България става една от страните с най-добро класическо образование. Това високо ниво е засвидетелствано на много места, то е видно дори от размерите, в които се простира – във всеки град е имало класическа гимназия или поне паралелки с профил на изучаване на латински и старогръцки език. По-нататък, след 9 септември 1944 г., и под влияние на СССР, класическите езици са обявени за ретроградни, буржоазни – за това можем да прочетем в протоколите на Висшия учебен съвет, отговорен за реформиране на образованието по съветски модел. Двата езика се премахват от учебните програми, а класическата гимназия като институция е закрита.

Минават 30 години и тогава самите учени хуманитаристи, начело на българските университети и БАН, които сами са били възпитаници на класическите гимназии преди 1944 г., виждат, че просто без това не може, че няма как да се създава наука и обществото няма как да се развива, без да се познават тези традиции. Университетските учени и колегите им от БАН успяват да убедят властите да се създаде класическа гимназия, която и до този момент е само една - НГДЕК, тази година се навършват 38 години от създаването ѝ. Въпреки че е единствена, резултатите на възпитаниците ѝ показват, че е на високо ниво.

Ако искам да започна да уча латински сега, как може да стане?

За ученици мястото е НГДЕК, за студенти – СУ, специалност „Класическа филология“. Иначе на мен не ми е известно (засега) някой да предлага свободни курсове по латински и старогръцки в България, но в интернет например има много ресурси и това може да става и „онлайн“. Затова пък курсовете в университета се посещават често и от хора, които не са студенти, но имат интерес към тези езици. Необходимо е в обществото да има определено отношение към тези езици, хората да разбират смисъла от изучаването им, за да има и желаещи. За съжаление, в България поради историческите обстоятелства много от хората не разбират понятието „класическо образование“, „класически езици“, както например в Италия. Възпитаниците на НГДЕК си разказват тази шега, която е доста реална всъщност: на въпроса "къде учиш" и отговора "в Класическата гимназия", следва запитването - "там на какъв инструмент свириш?" Защото в съзнанието на някои хора класическата гимназия се свързва с класическа музика.

Не е моментът да се впускам в определения на „класическото“, на български е преведена една прекрасна книга на проф. Салваторе Сетис, озаглавена „Бъдещето на класическото“. Бих казал обаче, че една основна задача на хората в България, занимаващи се с тези езици, е популяризаторската – в обществото да се говори по-често за тях, да има повече събития, свързани с тази традиция. София е град, който е основан от римляните, където напоследък се правят големи археологически открития, както и в цяла България – това предоставя добри условия за свързване на материалната традиция с нематериалното, например литературата и всичко останало, което ни свързва с класическите езици. Още повече, че дори човек да знае само български, във всекидневието си той употребява изключително много думи, навлезли от латинския, от гръцкия език.

Лятната школа по латински. Снимка: Михаила Георгиева и Д.Драгнев.

Въртят ли се някакви класически старогръцки или латински майтапи в класическите среди, като например онзи за студентите по медицина, които без да искат призовали Сатаната, докато учели за изпит?

Преди няколко години двама преподаватели от гимназията пътували вечер в едно такси и за да се договорят кой каква сума да остави, решили да го направят на латински, така че да не ги разбере шофьорът. След като единият слязъл, шофьорът се обърнал към другия с: „Абе, вие на латински ли си говорехте?“. Оказало се, че е прекарал дълги години в Италия и там е учил езика.

Погледнато от малко по-меркантилна гледна точка – защо да изучаваме латински, а не немски или френски език?

В това няма противопоставяне, който учи тези езици, изучава или вече е научил освен тях поне един западен език. Ясно е, че който знае и латински, има повече предимства от този, който не го знае. Още веднъж: латинският и старогръцкият трябва да са важна част от съвременното българско образование. Както учим български език и литература, понеже сме българи, така и защото сме европейци, учим латински и старогръцки. Това ни обединява, поставя ни на равна нога с останалите страни в Европа, както и други страни по света.

Имам преки впечатления, както и впечатления на мои съученици, от учене в Англия, Германия, Италия и т.н., където се подразбира, че човек, който отива в университета, има познания по латински, преди да постъпи към изучаването на някаква наука. Особено за хуманитаристите това е съществено, в определени специалности е и задължително доброто овладяване на един древен език, като това се проверява със специален изпит. Съученици, които отиват в Западна Европа, споделят, че първата лекция на дадената хуманитарна наука започва с произхода на името ѝ, началото ѝ, което, разбира се, е от Античността. Това е най-елементарен пример, но познаването на тези езици е съществено, ако някой се занимава професионално с научни изследвания.

От друга страна, латинският и старогръцкият не са самоцел в обучението. Класическата гимназия като институция се заражда в края на Средновековието като място за подготовка на учениците за университета. Освен „меркантилната“ страна, която споменахме, цялото книжовно наследство, написано на тези езици, ни прави повече хора, обогатява ни духовно, както каза и проф. Мираля, цитирайки думите на великия Еразъм Ротердамски – че човек не се ражда, а става такъв. Именно чрез опознаването и приемането на това наследство ставаме повече хора и живеем по-добре както в личен, така и в професионален план. Хората имат потребности от ясни ориентири и истина.

Лятната школа по латински. Снимка: Михаила Георгиева и Д.Драгнев.

Тоест тя подготвя не само професионално, но и духовно, обучава интелектуалния и обществен елит, въпреки че не обичам определението "елит".

Да, добре е да става въпрос за този елит. Думата елит идва от латинското прилагателно electus – „избран“. Латинският и старогръцкият не са нещо елитарно. Никога няма да стане така, че например латинският да се изучава във всички училища като математика или български, той не e и предмет за определени хора, но все пак изучаването му е един вид духовен подвиг, човек трябва да има интерес, определена нагласа. Всъщност тази нагласа и подход не трябва да се превръща в нещо елитарно, защото може да бъде част от всеки. За древните хора тези езици не са били част от техните висши интелектуални усилия, това са езици, използвани от всеки, от всички обществени прослойки. Това може да стане и днес, само трябва да има достъпност до изучаването им и всеки сам да избере какво да вземе от това наследство.

Трябва да направя забележка, че в новия Закон за предучилищното и училищното образование училищата по култура, в които влиза НГДЕК, се свързват с думата „кадри“, която е изключително неподходяща. В закона пише, че училищата по изкуствата и културата към МК са призвани да създават кадри за съответните области от живота, изкуства и т.н.

Аз бих свързал тази дума по-скоро с професионалните гимназии, т.нар. техникуми, където се подготвят хора, които да работят по определени професионални направления.

Това е неподходящо, защото каква е областта в живота, в която училищата по културата подготвят? В тези по изкуства може да се приеме, че се обучават най-общо казано художници, музиканти и т.н. А в тези по култура (всъщност те са само две – НГДЕК и Италианският лицей)? Още повечe, че в целия закон думата „кадри“ е използвана само на това място. Не е редно да мислим, че това е просто някакъв текст и хората си знаят за какво е НГДЕК. Важно е, защото съм забелязал, че отговорните лица, тези във властта, като говорят, използват думата „кадри“, която сама по себе си е дума от отминала епоха, нищо не ни казва. Философията на новия Закон е като цяло добра, тя е насочена към възможностите за училищна автономия, но, от друга страна, тя трябва не само да стои написана в закона, а да е в умовете на онези, които я прилагат.

Училището трябва да създава личности, не да подготвя кадри. Хора, които имат свое светоусещане, лично мнение, вкус и са самостоятелни личности, граждани, които стават част от обществото. В още по-голяма степен това важи за НГДЕК, която единствена по рода си ни дава достъп до тази духовна традиция.

Какво е мнението Ви за грозния скандал, който се оформи около сградата на Класическата гимназия - имаше обвинения, десетки заявления за оставки, един учител даже почина? Подобни кавги отблъскват родители и деца от това да изберат училището като място за образование. Изглежда обаче, че нито общината, нито МК имат волята или желанието да се справят трайно с въпроса.

Да, за съжаление тази година си отидоха двама забележителни учители, стожери на гимназията и мои скъпи учители - г-н Бойко Атанасов по немски и г-н Огнян Радев по старогръцки и антична култура. На тях дълбок поклон и вечна памет!

Иначе бих подходил към въпроса още от създаването на НГДЕК. Няколко души в университета през изминалата учебна година направихме проект, който да проследи историята на класическото образование и как се стига до създаването на НГДЕК. Оттам ни стана ясно, че коренът на проблема се създава още при сформирането на училището в края на 70-те години.

Казахме, че инициативата за създаване на Класическата гимназия е на учени от СУ и БАН, но тя е трябвало да бъде официално одобрена от властващия режим и по тази причина попада в контекста на идеите на Людмила Живкова за създаването на световен център на културите, които се пресичат у нас, с музеи, места за творчество и т.н. От цялостния план обаче в крайна сметка е създадена и оцелява (благодарение на усилията на директорката Гергина Тончева, на учителите, а и на самите ученици) само Класическата гимназия. Тя е трябвало да бъде открита много бързо, затова и учебната година за НГДЕК започва на 10 октомври, а не на 15 септември. Г-жа Тончева заявява, че още тогава не били предвидени нито бюджет, нито сграда за Класическата гимназия - настаняват ги в сегашното 7-о училище, после за няколко години ги местят в 23-о училище, след това в 12-о и така.

Още тогава съдбата на НГДЕК се обвързва с едно неразбиране от страна на институциите, които трябва да я ръководят. Всичко тръгва експериментално, а когато през 1989 г. идват промените, гимназията минава под шапката на МК, което е наследник на Комитета по култура. С прехода обаче нерешените сградни проблеми на училището си остават и те водят до спорове с 12-о училище, където се е базирала тогава Класическата. И така в един момент тя остава без сграда, въпреки че в библиотеката съм попадал на изключителен проект за създаване на нова сграда, където в момента е Бизнес паркът, която да е предназначена само и единствено за НГДЕК и която включва кампус и всичко останало, от което има нужда.

За съжаление, тук пак се сблъскваме с неразбирането, с липсата на представа какво е Класическата гимназия, нейната задача, важност, какви нужди има тя. Настоящият, надявам се вече отминал проблем, е резултат от едно неразбиране, защото ми се струва, че у управляващите няма генерална визия и няма идея за това как трябва да се развива НГДЕК и как от там ще се развият и други подобни класически училища. В никакъв случай не твърдя, че училището е по-специално от другите училища в България, но то има своето съществено място в нашата образователна система.

Държа да отбележа, че са важни резултатите. НГДЕК остава сред най-добрите училища в България, защото учениците и учителите ѝ са носители на многобройни национални и международни признания, всички завършващи без изключение влизат в най-добрите университети в България и по света. Остават и духовните придобивки от образованието там само по себе си, които няма как да бъдат измерени.

Какво е мнението Ви като бивш ученик и като преподавател за сегашното ѝ място в кв. "Модерно предградие" – добро ли е, или трябва да се намира в центъра?

Първо, важното е сградата, в която се базира Класическата гимназия, да е нейна собственост, да не я дели с други училища. Най-добре би било да се направи нова сграда в центъра на София или в по-централно място, защото нуждите на гимназията са специфични, например обучението по езици става на групи, необходими са кабинети за това обучение и т.н.

Добре е тя да е в центъра, но местоположението трябва да е обвързано с визия за развитието на училището, не може да се каже, че НГДЕК трябва да е в центъра просто така, за да е близо до СУ, БАН и други институции, с които работи заедно. По Закона за закрила и развитие на културата НГДЕК е училище по културата и същевременно държавен културен институт. Следва да има ясна визия от страна на МК и министъра, който по този закон е методически ръководител на училищата по културата, и то в сътрудничество със Софийския университет, чийто лицей е НГДЕК и където има доста идеи. Без ясен план местоположението е без значение.

Лятната школа по латински. Снимка: Михаила Георгиева и Д.Драгнев.

Какво мислите за решението Класическата гимназия да приема ученици след 4-и клас, а не след 7-и, както беше досега?

Като цяло е добра идея, в много държавни и частни училища в Европа обучението по древни езици започва от по-ранна възраст - например в много гимназии в Германия именно от пети клас - и това е съобразено с възможностите на децата, разбира се. Родителите и децата обаче трябва да са наясно със значението и предимствата да изучаваш класически езици.

Въобще в контекста на новия Закон за училищното и предучилищното образование смятам, че институциите, свързани с образованието, не трябва да определят, да задължават и оказват натиск на учителите, директорите и училищата, а трябва преди всичко да насърчават и подкрепят инициативността, да са връзката между добрите практики в образованието, между учители и ученици с идеи и родители, които искат да помагат в образователния процес.

Основна ценност в образованието е доверието. Когато има доверие между учители, директори, ученици, родители и институции, участниците в учебния процес се чувстват свободни, а не притискани от закони и наредби. Правилата и изискванията трябва да се спазват, но сами по себе си те не са гаранция за качество и успех на образованието. Необходима е свобода, за да може да има творчество в образованието, тъй като всеки учител е творец. Той образова учениците, оформя техните личности и този процес рефлектира и върху колегите му учители, но и върху родителите.

Няма как да пропусна да спомена, че идеята за личността, понятието личност възниква в първите векове след Христа чрез рефлексиите на раннохристиянските (предимно гръкоезични) автори върху античното понятие за persona-та или просопон, както е на гръцки. Личността е това, което е собствено, неизменно наше и ни от-лич-ава от другите. Тук бих си позволил и една метафора в смисъла на оценката „отличен“: добре е всички да се стремим да бъдем отличници, защото по този начин напълно представяме, явяваме себе си на другите, с нещо, което те нямат, всеки следва да е „отличник“ по своему. Това отличаване се случва най-вече чрез творчеството, защото да твориш е най-великата възможна дейност на човека и за човека. И тъй като творчество с поставени граници няма как да е истинско творчество, става ясно, че няма как да се отличиш, без да си свободен. От личността на човека, за чието съществуване е необходима свобода, произтича всичко в живота, защото животът е живот само между свободни личности. Понякога сякаш забравяме, че освен материалното има и духовно творчество, чиято много съществена част е изграждането на личности.

Както е казано в Светото писание: „Буквата убива, а духът животвори“. Трябва да имаме духа, за да осъществим всички тези неща.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

20

Christo Tamarin

30.12 2018 в 17:03

:
Мои цитати:

.. историята успѣ̋ва да проникне назад във врѣмето само въз основа на континуитетът. ..

.. Ако го нѣ̋ма континуитетът, завъђат се чалга-историци, които съчиняват митове като замѣстители на истинската история. ..

https://christotamarin.blogspot.com/2017/03/SuccessionInHistory.html

20.01 2016 в 10:44

Залмоксис - харесва ми твоя псевдоним! Наистина!
На теб и на търсещите хора пожелавам да постигнат онова, което е постигнал Залмоксис.
А на останалите - поне да се информират кой е той.

18.01 2016 в 21:32

Защо младите наред с изучаването на латински и гръцки не се заемат и с изчистването на историята на българите от лъжите и манипулациите в нея? Защо не дадът отговор защо "древногръцката" митология е с тракийски(български) корени? Защо на ботуша древните богове и царе имат тракийски имена, защо генетически населението на Централна и Северна Италия е най-близкомдо гените на днвшните българи? Какво е влиянието на бългярски език върху латинския и гръцкия и кой даде буквите на гърците, след идването им на островите от Северна Африка? Не бива повече да търпим унижаащите лъжи за миналото ни и неговата кражба от гърци, руснаци, немци и т.н.

05.01 2016 в 15:25

Четейки повечето коментари се утешавам, че латински и старогръцки ще се учат, дълго след като никой няма да е чувал за български.

31.12 2015 в 00:36

Има още едно място, където се изучават класически езици и то е в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства във Варна.

30.12 2015 в 08:05

Борянче, тъпа си като ламперия Душко!!

30.12 2015 в 02:34

Сори, ама това са пълни ГЛУПОСТИ. Трябват повече МАТЕМАТИКА, ПРОГРАМИРАНЕ, ФИЗИКА, ХИМИЯ и БИОЛОГИЯ. Също повече АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. Четох информация, че ще махат програмирането - ами евала, махнете програмирането, сложете на негово място латински. Просто нямам думи. Такива като вас ме карат да искам да се махна, да не си идвам повече никога и да ме е срам да кажа в чужбина, че съм булгаристанец.

29.12 2015 в 20:57

"Трябва да се отбележи, че изучаването на класическите езици не е ексцентрична приумица, а е общоевропейски призната необходимост."
Така де, друго си е да можеш да напишеш на стената на някоя тоалетна Volo copultate cum hirsuto vulva. Отвъд тази очевидна необходимост си е чиста ексцентричност.
А в рамките на сериозното в страна, като България сигурно има нужда от 10 добри специалисти по латински, и като се замисля то Бояджиев, Каприев и Кацарска сигурно са превели всичко що трябва да се преведе от латински и старогръцки.
Колко жалко, че сега ще ме домързи и ще прочета Сума на теологията на български.
Иначе

29.12 2015 в 19:48

Отговорът на въпроса "Защо латинският и старогръцкият трябва да станат част от българското общество" е много прост и би трябвало ерудит като младежа да го знае, ами много ясно бе момче, на мъртва нация като нашата само мъртви езици и трябват, Боже, Боже, какво словоблудство, каква демагогия и безхаберие, тук на територията на червената мафия грамотни и знаещи хора не останаха, български не знаят и втори език сред населението не е западен, а цигански, а ти сладурче на къде си тръгнало, първо мисли и после пиши.

29.12 2015 в 19:19

Трябва задължително да се изучава латински, за да може да се намери препитание на безработните кадри на НГДЕК (тези, които не взеха топла държавна службичка в управлението). Трябва да се изучава задължително също "История и теория на протестърската борба", за да се намери препитание и на другарите Генов и Глишев.
Въобще е важно умните и красивите да са добре нахранени=