За силата на думите - среща с учителя Владимир Игнатов

Какво е грамотността? Дали само този, който умее да чете и пише, бива причисляван към грамотните, или пък онзи, който чрез текста умее да създава светове, поставя въпроса учителят по български език и литература в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ д-р Владимир Игнатов.

Преподавателят е отдаден на своята дълбока страст – литературата, която заедно със заниманията с учениците формират неговия свят и удовлетворяват личните му търсения – всекидневно и в по-глобален план.

Д-р Владимир Игнатов е роден през 1987 г. в София. Това го отнася към онази общност от хора, която не познава годините на социалистическия строй от първо лице. За добро или лошо, той няма преки наблюдения и по време на нашата среща, за разлика от мнозина любители на темата, не потъва в безкрайни разкази и разсъждения за „едно време“.

Житейският му път винаги е бил свързан с езика и литературата – завършва гимназия с хуманитарен профил, където в програмата има много часове литература и още тогава нагласите му биват ориентирани към осмислянето на света през неговите художествени форми. Желанието вече се поражда, за което допринасят и произведенията извън конспекта, до които младият Владимир се докосва.

Приет е по първо желание в специалността Българска филология в Софийския университет. Тези студентски, а после и докторантските години за него са прекрасни: време на откривателства, на много търсения, на разширяване на личния и на читателския хоризонт. За годините в университета той казва, че това е „време на някакво съзряване, на намиране и оставяне на някакво свое място…; време, в което виждаш колко много не знаеш, въпреки амбициите на младия човек, който ще овладява светове“. А както знаем, съзнателните стремежи и желания намират своята проява по-лесно и дори справедливо.

След завършването на бакалавърската степен Владимир Игнатов записва магистърска програма по литературознание. Това е една специалност, която е наистина силна във Факултета по славянски филологии в СУ, тъй като в нея се разисква много широк спектър от теми и задълбочено се разглеждат проблемите на литературознанието – както от неговата теоретична страна, така и чрез анализа като практическа форма. В продължение на цял семестър Владимир и неговите колеги се занимават в детайли с произведението „Мартина“ на Виктор Пасков и това оставя трайно впечатление на удовлетвореност у студента, който се чувства най-уютно именно в това поле. Както и при изследването на историята на българската литература, но и в третия литературен род – драмата. Дипломната си работа Владимир разработва върху комедиографията на Ст. Л. Костов – един автор, когото познаваме добре в някаква степен, но само през останалите в годините устойчиви представи. „А моето желание беше да разгледам драматургията му през идеята за властта и властването в техните различни аспекти и проявления. Една е тя в „Големанов“ и „Новото пристанище“ – политическата власт, докато в „Мъжемразка“ и „Вражалец“ тя е властта на актуалните за времето си идеи или пък на парите“. Неговото удовлетворение идва с комедията „Пред изгрев слънце“, където комедиографът остава верен на своя подход, но актуалното събитие – дъновизмът – е художествено прекроено. Днес тази тема е актуална, защото „сякаш имаме тази склонност – не смея да я определя като слабост или не… - предразположеност към вслушването в думи, които често пъти преимуществено са свързани с излъганите очаквания; нашето съвремие като че ли е обречено на това“.

Сетне за Владимир Игнатов идват други прекрасни години – докторантските. „Бяха години на взиране в едно явление, което също се оказа, за дълбоко съжаление, много актуално – изследване на проблема за войната в българската проза между двете световни войни“, казва той. И цитира руския философ Николай Бердяев, който твърди, че корените на злото следва да се търсят в най-мирновременните състояния на живота. Не скрива радостта и благодарността си от така пълноценното общуване със своя научен ръководител – проф. дфн Николай Чернокожев. Годината е 2015-а и след като защитава дисертацията си, той се оказва най-младият доктор на Факултета по славянски филологии и с дипломата в джоба се отправя към онова, което би му донесло най-голямо удовлетворение – преподаването.

Владимир Игнатов

В продължение на една година младият литератор ежедневно извървява разстоянието между бул. „Патриарх Евтимий“ 35, където се намира Френската гимназия, и Ректората, където е хоноруван преподавател. Участва със своя разработка в конференция по случай 150 години от рождението на Пенчо Славейков и д-р Кръстев и 160 години от рождението на Стоян Михайловски. Можем да се досетим, че в дъното на тази история стои влечението на Владимир Игнатов към театъра – той изследва произведението „Милост закон изменява“ на Стоян Михайловски. След това се отдава на заниманията си с учениците от гимназията.

„Не зная дали аз избрах учителската професия или тя мен е избрала – това не смея да кажа. Но исках да се занимавам с това“, казва учителят. И определя учителските занимания като свързани с негови вътрешни достигания. Отчита като положителна страна наситеното общуване с тази все още необременена от обстоятелствата и непосредствена в реакциите си млада аудитория. „Много е зареждащо, защото черпиш с пълни сили от тези още свежи сетива.“

Запознавайки се с техните интереси, които по-често не са свързани с онова, което трябва да бъде предмет на наблюденията им в час, господин Игнатов осъзнава, че те са много различни от това, което него го е вълнувало. Но неговите впечатления са, че на проблема с нечетящите млади или на ширещата се неграмотност трябва да се гледа по-снизходително: „Това, разбира се, е много притеснително, но, от друга страна, младите четат онова, което им е интересно. Тоест, те не са оставени без изпълване на техния личен свят“. Учителят напомня, че по времето на Пушкин твърде малко са били грамотни, за да прочетат и усетят „началото на началата“ в руската литература. Или пък по времето на Пиер Корней и Жан Расин във Франция, когато също просветените са били маргинална група.

„Това е едно поколение, което е изцяло ориентирано към възприемането на света, на човека именно през визуалната култура. И то ми прави особено силно впечатление, откакто съм в тази сфера. Когато имаме възможност да онагледим литературното произведение чрез филмова версия или по друг начин, правим го. Идеята е чрез досега до другия тип изкуство, до езика на другите художествени средства да се разширят представите. Да се разшири личният хоризонт на ученика“, коментира преподавателят.

Следва на стр. 2

Още по темата

05/12/2016

Лица

От любов към професията - учителката Катерина Заркова

22/11/2016

Лица

Учителят на шампионите

21/11/2016

Лица

Да преподаваш Алеко, когато приликата с действителни лица е неизбежна

08/08/2016

Лица

Мина Илиев - учителят, когото децата следват от училище на училище

Следете новините ни в GoogleNews