Да преподаваш Алеко, когато приликата с действителни лица е неизбежна

Колегите ми се шегуват, че щом наближи да изучаваме творчеството на Алеко Константинов, настъпват политически катаклизми, казва учителката от 12 СУ Веселина Русева

Пепа Витанова Последна промяна на 21 ноември 2016 в 10:47 15650 3

Веселина Русева

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители.

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Алеко Константинов играе особена роля в професионалния и личен път на Веселина Русева, която от 33 години преподава български език и литература на учениците от 10 и 11 клас в 12 Средно общообразователно училище „Цар Иван Асен II”.

„Колегите ми се шегуват, че щом наближи да изучаваме творчеството на Алеко Константинов в учебната програма и в страната настъпват политически катаклизми. Някой подава оставка, министри се сменят. Затова, пристъпим ли към фейлетоните на Алеко, казвам, че всяка прилика с действителни лица и събития е неизбежна и закономерна”, усмихва се Русева. Тази година била малко по-различна. Новината за оставката на кабинета се появила, когато изучавали есетата на Ботев.

Веселина Русева има общо 36 години стаж като учител. Кариерата си започва през 1980 г. в 35 СУ „Добри Войников”, в което е и завършила средното си образование. Директорът на училището я изискал за преподавател и я разпределили там. „Беше много вълнуващо да съм от другата страна в учебните стаи, в които доскоро седях на чиновете. Но за съжаление, директорът почина и малко след това за първи път разбрах какво значи да спретнат донос срещу теб.”

Тогава Русева преподавала на учениците от 10-тите класове произведението „Бай Ганьо”. Опитвала се да обясни, че в този осмиван и презиран герой все пак има и нещо положително. Обърнала внимание на отношението му към сестра му Марийка. Как й е дал пари, за да може да се изучи в Дрезден, във време, в което нормалният път на една жена в България е брак, деца, домакинство. След часовете я извикали при новия директор. „Трябваше да давам обяснения защо съм представяла Бай Ганьо като прогресивен герой.”

Веселина Русева решава да напусне и се премества в 12 СУ.

„Да бъда учител беше голямото ми желание - споделя. - Когато завършвах българска филология в Софийския университет, извикаха отличниците на випуска и ни агитираха да започнем работа в Централния комитет на Комсомола. Всички отказахме с мотива, че мечтаем да станем учители. Нямаше лоши последици, за щастие. Може би, защото и тогава не бяха много хората, мечтаещи за учителска професия.”

Казва, че най-хубавите й години като учител са били в началото на 90-те години. „Още ги нямаше тези идиотски учебни програми. В децата се усещаше свободен дух. Това беше поколението, което мина през пионерската организация, но не и през ДКМС. Четяха много, изказваха мнение, имаха умения да мислят и синтезират.” Наблюденията й са, че последните деца от този вид са родените около 1990 г., после се забелязвала промяна. „Пак има страхотни, будни и заинтересовани деца, но започнаха да преобладават тези, които не проявяват интерес към ученето.”

Според Русева факторите за това са няколко. Навлизането на технологиите. Административните безумия в образователната система, които крадат от времето за учене и за общуване с децата. Хаосът с учебниците, който тя нарича „битката на учебните помагала”. „Преди имаше чудесни христоматии, прегледни учебници. Сега е сбъркана самата философия: учебниците стават все по-много, все по-тежки, все по-объркващи.” Учителката смята, че трябва да има едно универсално помагало по литература, което да прави връзка между процесите в България и света. Да съдържа сравнителни таблици, които правят паралели между идеите на нашите и чуждите творци. Да има и богат снимков материал в това помагало – децата се интересуват много от стари кадри от улиците, училищата, кафенетата и другите знакови сгради по времето, в което са творили писателите, които изучават.

Веселина Русева е на мнение, че решението да се ползват безплатни учебници в основния образователен курс е изиграло лоша роля. Защото един учебник трябва да е преди всичко работно помагало, да може да се водят бележки в него, да се пише и подчертава. А сега учителите само предупреждават: „Не драскай, не мачкай, няма да приемем учебника ти в края на годината и ще трябва да го платиш.” Така фокусът е върху опазването целостта на учебника, а не върху материала в него.

„Всичко, което трябваше да се направи, е издаване на достъпни, евтини и олекотени учебници, а не на музейни експонати. Аз им се карам на моите ученици, ако носят в училище луксозни издания на стихосбирки, романи. Искам ги с книги, които да ползват по предназначение и без притеснение.”

Учителката споделя мнението на децата, че някои от книгите на класиците са остарели. Харесва идеята те да се издават и изучават в съкратен вариант. Не харесва тестовете, които се налагат като основен метод на изпитване. „С готовите верни и грешни отговори, тестовете работят срещу умението на ученика да се изказва, да формулира изречения, да мисли и разсъждава. Имах такъв случай. Дете, грамотно, знаещо, се проваляше редовно на тестовете. От един момент започна да ги решава без грешка. Призна ми, че е променила подхода към тях, приложила е старомодния метод: чете въпроса и записва отговора си на лист. И после чак гледа какви отговори са дадени в теста и огражда правилния. Иначе се обърква и затормозява.”

Сред факторите, убиващи интереса на младите хора към училището, Русева откроява най-вече претоварването на родителите, които нямат време и нерви да се грижат за децата си и да ги мотивират да учат. Според нея, изразът „липсват му първите седем години” вече не е метафора. „А без дисциплина не може да има учебен процес. Има едно угодничене на системата към родителите, подлизурство почти. Освобождават родителите от отговорност и всичко се стоварва на раменете на учителите.” С много от колегите й са на мнение, че най-новите т.нар. стандарти за приобщаващо образование например, ограничават възможностите на учителя за реакция спрямо ученици, които „наглеят”. Така учителят се превръща в неизменният виновен за всичко, до доказване на противното.

Най-хубавото нещо, което учениците са й казвали е: „Госпожо, вдъхновявате ме!” и „Мечтая да имам вашата увереност.” „Искам да им помогна да добият увереност, да израснат като хора със самочувствие. Да знаят какво могат и какво биха искали да правят в живота. Това е най-важното.”

Учениците за нея

Веселина Русева с нейни ученици

Калоян Иванов – 11 клас на 12 СУ:

Госпожа Русева умее да работи с тийнейджъри. Когато трябва, е строга, не търпи да й се качваме на главата. Харесва ми, че винаги свързва учебните теми с проблемите от нашия ден и така прави уроците интересни и запомнящи се.

Александър Манов – 11 клас на 12 СУ:

Учи ни да обръщаме внимание на философията на случващото се и връзката между нещата. Често ни кара да правим аналогии между материала, който изучаваме и промените, които стават с нас и в обществото. Никога не скучаем в часовете й.

Невяна Рогожерова – завършила 12 СУ през 2014 г., сега трети курс „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”:

Веселина Русева е изключително добър преподавател. Тя ме вдъхнови да уча българска филология. Винаги ми е помагала. Искрено й се възхищавам, защото вече толкова много години работи със същия ентусиазъм и отдаденост. Кара ни да мислим, а не да следваме някаква идеология или схема. Винаги е бодра, духовита. Тя е и прекрасен, топъл човек.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8727

1

dhk1313

21.11 2016 в 10:59

Няма как да не превиш аналогии със съвременна България, когато всеки днешен Бай Ганьо повтаря кото прдшесвеника си "и едните, и другите са маскари..."