Ден 323: 100% тарифи. Канадските дневници на Райна Александрова

За близо десетте дни, в които не съм писала, се случиха толкова много неща, че всеки ден трябваше да пиша по един дълъг пост, или два по-малки.

Добре, че не се халосах, защото човек като наблюдава продължително време едни и същи дивотии в разни вариации, в крайна сметка вижда играта да се превърта, и така съсредоточаването върху процеса става излишно.

И така, отново е януари и отново Тръмп е на власт (взирам се в бездната с надежда, обаче и тя ми избягва погледа тия дни). Отново нарича канадския министър-председател фамилиарно "губернаторе" и отново плаши да ни тресне 100% тарифи, ако станем дружки с Китай.

Отново се излага безобразно пред международната общност, произнасяйки налудничва и несвързана реч на престижен форум, обиждайки и този път рекорден брой държави и групи хора в рамките на един час.

Различното е, че този път иска да нападне Гренландия, след като вече е нападнал Венецуела в първите дни на новата година - не да я Асвабади, а така - за некой петродолар просто.

След твърд дружен отпор от всички европейски страни (ЕС), както и от родните му републикански сенатори дома, най-после се отказва от тая идея, поне засега.

Все пак, да не е съвсем капо, покрай калабалъка измисля частно предприятийце с международно участие с цел събиране на едни парици от зависими хора, предимно диктатори и лидери на бивши съветски републики и сателити. Провъзгласява се за пожизнен и всемогъщ президент на частното си ООН, маскирано като "помощ за Газа и други места, където не сме построили още хотели с Уиткоф и зетя".

Отново пише 100+ сърдити туита в самолета на път за вкъщи, разгневен от слабите овации на речта, която е целяла да разтупти сърцата на реднеците вкъщи (ако се съди по българските форуми в Америка - тук е успял - всички реват

"Гренландия е наша! И Исландияяя!" и пуцат в тавана).

Но тези постижения на димпломатическия и главно - на финансовия фронт ("Дай милиард!" - Остап Бендер с неговия милион ряпа да яде) - тези велики постижения не могат да изличат едно чувство на подозрение, че някой може да е получил повече овации в Давос от него... и съответно повече лайкове.

И докато дежурните лакеи го къпят в хвалебствия, а реднеците пуцат от кеф, по силата на някакъв куц алгоритъм на социалките, му излиза речта на Карни и лайковете и суперлативите за нея. На няколко места даже са го нарекли "лидер на свободния свят" - не 47, Карни.

Тежка е участта на завиждащия - той не живее своя живот, а този на другите, винаги в пожелателна форма. Освен злопаметен, 47 се е доказал и като много завистлив. Той и на Трюдо завиждаше за красотата, и сега пък неизбежно на Карни - за ума. Тия канадски министър-председатели, все в нещо го превъзхождат, клетия. Я да ги нарече губернатори, че да му олекне малко.

Някои спорят, че чак днес разбрал речта на Карни, затова днес почнал да ни плаши с тарифите. Не е така, приятели, позволете ми да не се съглася. Речта на Карни е много дълга написана - едва ли я е чел. Иначе и да я е слушал, макар и на английски, нека си признаем с ръка на сърцето, дори най-заклетите му фенове ще кажат, че той такъв английски не говори, нито пък разбира. Това алегории, това метафори, това антонимии и синекдохи - не са за 47. Той като оня каубой, като чуе такива работи, и се хваща за кобура. Пък и едно икономическо оръжие си знае, и него си ползва, като го разсърдят.

Тука ще сложа малко пауза на иронията. Едно бивше лице на прехода ме удостоило с въпрос, е не точно само мене, а цитирам "Сульо, Пульо, Райна и Станка", които сме се подигравали на президента, а САМО ТОЙ (О всемогъщи Зевсе!) можел да оправи положението в Иран, не ни ли било срам да поставяме съдбата на един народ под въпрос с тия си подигравки.

Като оставим настрана факта, че нямам претенции за журналистика, то дори за качествен хумор не остава време, а само за безкрайно възмущение и нерволечение чрез писане, аз съм втрещена тия дни от троловете, активирани да защитават незащитими тези - говорим не за ботове и нови профили, а за хора със съществуващи такива, които ги "активират" и те почват да пишат като навити за "президента Тръмп", за "Господин Борисов" и даже за лицето РР (ака Партия Боташ).

И един от тия ми видял профила. И ми задава въпроси в трето лице. Както казваше една героиня на Джейн Остин на внезапно обяснил й се ухажор: "Господине, учудването ми не знае граници!"

Оставете ме да си лекувам нервите, моля ви се. САЩ са ми зад оградата, и гледам как се превръщат в Русия и Иран едновременно, имайте милост! Кога съм казала, че ми плаща някой да изразявам официалната позиция на България по международни въпроси. Аз и безплатно не бих го правила, особено тия дни... не си е работа.

Сега, аз за Иран писах, пиша и пак ще пиша всичко, което може да излезе оттам като информация, което е много малко. Ако има място, което в момента е най-опасно и където загиват хиляди, млади хора и направо деца - това е разбунтуван Иран. Съчувствам на народа на Иран и с цялото си сърце се моля да се освободят от тоя зловещ, кървав, фанатичен режим.

И пак на 47 - който призова иранците да продължават да протестират, защото "помощта иде". Една седмица по-късно и наколко десетки ХИЛЯДИ убити, "помощта" не идва. Това е цинична гавра с горките хора. А ние помним такива "обещания", помним. Ако има едно нещо, което би изличило не всички, но поне част от греховете на 47, това би било помощ за събаряне на режима в Иран. Призовавам, ако е останал някой с ума си някъде там във военните щабове, да направи нещо по въпроса!

Щото на 47 сега му е по-важно да реве, че харесват Карни повече от него и не му дадоха Гренландия. Това се наричало транзакционо мислене. Е, учителките в детската градина мислят и действат по друг начин в такива ситуации.

Няма да обсъждам речта на Карни в Давос, вече всичко се каза. А той тия неща си ги говори под една или друга форма вече цяла година. Аз съм запомнила първото му интервю пред Би би Си, тъкмо когато обяви, че ще се кандидатира за лидер на Либералната партия. Та още там той каза по повод заплахите на 47 тогава: "We will stand up to a bully!" (ще се опълчим на бабаита). И това и прави човекът, като учителките в детската градина - разпознава проблема и го третира професионално. Без шум и излишна екзалтация - защо да му влиза в тона на 47.

Последната една година Канада се занимава с това да си намери алтернативни пътища за развитие - енергия, добиви, търговия, които не са директно и необратимо обвързани с южния ни съсед. Това, разбира се, е много сложно, никой не си прави илюзия, че ще е лесно. Двете икономики досега работеха като една - общи вериги за доставки, съвместни предприятия, находища на петрол например в Канада, за които съшествуват специално построени рафинерии в САЩ, тоест безалтернативни добиви, продажба и обработка. Зверска взаимна зависимост.

Когато САЩ обявиха 100% мита за електрически автомобили от Китай, Канада ги последва. Не толкова от нужда, колкото от солидарност. Грубо казано, за да може Илън да си продават теслите тука. И за други работи така, това е един пример.

И сега изведнъж Пендо каруцаря от наше село решил да натири жена си - не точно да я натири, ама я напсувал пред кръчмата и й казал или да му даде да продаде нивите на баща й, или да се омита. И тя помислила, па се изнесла да живее с Пешо магазинера, който я сложил у магазина на касата. А Пендо обикаля селото и крещи, че е жертва на изневяра и ще ги изпозастреля и двамата.

Е така горе долу изглежда и нашата работа с 47 и Китай. Отменихме митата на колите с Китай (6% не е мито, а куртоазия), сложиха само ограничение за по-малко от петдесет хиляди бройки внос на година - и това е ако все пак не надделее патриотичното и почнем да ги купуваме тия китайски коли.

От своя страна Китай махна митата за морските продукти, което е наше голямо перо за износ. Също канола ойл (вид растително олио) пак ще могат да изнасят канадските фермери. И малко повече нефт им продваме сега. Китай ни беше 6% от износа, сега искат да го удвоят. Със САЩ е 76% за сравнение.

Но не там го стяга чепикът 47, ако оставим завистта. Китай имаше големи инвестиционни проекти за Венецеула и въобще цяла Южна Америка - "меката сила" на Китай не е военно завладяване, а икономическо разширяване в разлчини региони на света. И Венецуела беше от стратегическо значение за Китай - не толкова петрола, колкото пристанища и достъп до останалите страни в карибския регион и не само, оттам е и пътят към Европа през Атлантика. И с тръмповото "завладяване" в първите дни на Новата година, тази стратегическа точка отпадна от китайските планове.

Какво направиха китайците - нищо гръмко или драстично на пръв поглед - изместиха си транзитните пристанища на Тихия океан от САЩ към Канада и Мексико. А трафикът на китайските стоки е огромен. ОГРОМЕН. И вече се виждат празните докове на големите им пристанища. Това да приходи, които САЩ загубиха светкавично, срещу едно завладяване на "неинвестируема страна" - от петролна гледна точка.

Впрочем Канада наскоро, даже май по-отдавна, направи същото с Мексико - вече не минават веригите за доставки през САЩ, ами просто им заобикаляме пристанищата. Даже имаме специално построена влакова линия през целите щати, която транспортира изкопаеми от Канада към Мексико с товарни композиции - плащат се само транзитни такси, но не и мита. Което е също голям удар по прекупвачите от САЩ (знам, че имат по-сложни имена, оростявам тука заради обяснението).

Вече няма американски складове, пристанища и междинни фирмички - и това е тенденция. Всчки гледат да заобикалят САЩ като чумави. Защото непредвидимостта е чума за всеки бизнес.

И ей това предателство, направо изневяра с приема на китайски стоки в канадски пристанища, е вбесило 47. Та той миналата седмица реши да наложи драконови тарифи на най-големия внос от Канада към САЩ - калиевите торове за фармерите. Обаче когато човек си е икономически неграмотен, се получават такива изпълнения - сигурно е посикал да види кой е най-големият внос като проценти. И някой икономически прапоршчик му е докладвал, че 90% от калиевите торове в САЩ се внасят от Канада, при това точно следващите два месеца - за да наторят фермерите за новата реколта. И той праснал някакви 60 ли 80 ли процента тарифи на вноса. Абе чудовищно число, което ги прави непродаваеми.

И канадците, които миналата година се канеха да ги блокират тия торове в пристанищата на Онтарио като част от търговските войни (оттам ги пускат надолу по реката за фермерите), защото ЗНАЯТ, че САЩ НЯМАТ находища и няма откъде да ги вземат, ако ще и да струват тежестта си в злато, тая година вместо да се чудят как ще продават сега и с митата, просто взели, че ги продали на други страни! По новите търговски споразумения с половината свят, които Карни сключи, това се оказало съвсем лесна работа. Далеч по-проста от това да се молят на 47.

И сега реколтата в САЩ е под заплаха, така да се каже. Ама то едно ли е. Те датчаните, обидени от безцеремонността на 47, изтеглиха държавния дълг на САЩ от пенсионните си фондове, та малко се поразклати бъдещата бивша световна валута, та една реколта ли. Ей така се управляват реднеци - утре ще им каже, че канадците са виновни за реколтата. Те фермерите нали една голяма част гласуваха за него...

(не обиждам фермерите по принцип, нито пък реднеци е синоним на селяни - реднек е всеки, който продължава да пдокрепя 47 въпреки здравия разум)

И още няколко такива хода на Канада и кръчмарят съвсем откачи. Сега с тая новина за 100% тарифи, чакаме понеделник да отворят борсите... виж по-горе за чумата.

Разбира се, не изпускаме от очи две неща - в международен план Украйна - не може Гренландия да е по-важна в момента, моето уважение към Дания. Украйна има нужда от всякаква помощ.

И във вътрешен план - проклетите файлове на Епстийн. И там има развитие, но не остана време днес. Такива ужасни неща има, ако е вярно това което чета, че 47 по-добре да се заеме с аятоласите... и с Путя и Ким Чен Ун, наведнъж. Та белким отвлече вниманието.

Украйна переможе!

Свобода за Иран!

Следете новините ни в GoogleNews