Парламентът прие на второ четене промените в Семейния кодекс, с които се дава възможност за по-лесно оспорване на бащинството.

Претендиращият за родител ще може да обжалва припознаването, направено от друг, в срок от една година, след като научи за него, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Досега срокът започваше да тече от момента на узнаване на раждането на детето, като съпругът по презумпция се смяташе за баща на детето, ако то е родено в брака или по-малко от 300 дни след прекратяването му.

С помените се дава възможност и детето да оспори бащинството след навършването на 14-годишна възраст. 

Съдът ще решава спора по същество при зачитане на най-добрия интерес на детето.

Приетите промени предизвикаха полемики в парламента, съобщава БНР.

Според депутата Юлиан Ангелов от „Обединени патриоти“:

„Отваряйки вратичката за подобни решения, които да прави българския съд, от ден на ден ние ще навлезем в една друга идеология, една друга сфера, на едни организации, които налагат различни модели на общество, тези , които са традиционни за България и за европейските държави“.

Любомир Талев - директор на Дирекция „Съвет по законодателството“:

„Поставя се единствено по задължение за съда да има предвид и това обстоятелство при решаване на спора“.

Десислава Атанасова от ГЕРБ определи като „некоректно“ становището на патриотите:

„Уреждаме една-единствена хипотеза и изключение , и то вследствие на дело в Европейския съд по правата на човека“.

И двете промени са инициирани след осъдителни решения на България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

При едно от делата съдът заключава, че законодателството на България не дава достатъчно възможности за биологичните бащи да предявят правата си, след като децата вече са били припознати от други