За свободата на словото и хляба в изкуството

Дебат с Калин Вельов (ГЕРБ), Иван Гранитски (БСП), Васил Гюров (Демократична България – ДБ), Виктор Лилов (Изправи се! Мутри вън!) и Ернестина Шинова (ВМРО): кандидат-депутати от големите партии в бъдещия парламент

Искра Ангелова Последна промяна на 04 април 2021 в 08:55 4462 0

На 1 април 2021 г. интернет платформата „Видимо и невидимо“ на журналиста Калин Манолов, която излъчва своите предавания онлайн, ме покани да направя свое предаване. Аз приех с признателност, защото с Калин отдавна сме съмишленици – и двамата сме големи почитатели на един автор – писателката Айн Ранд, чиито великолепни романи той издава, познаваме се около неговите инициативи – създаването на Общество „Айн Ранд“, Клуб на либертарианците и свободния капитализъм „Атлас“ и т.н.

От повече от година и половина съм без основна работа – а гледам да работя по специалностите си – на журналист, филолог, артист. Почувствах се свободна да направя онова, което отдавна искам – а именно – професионален дебат за културата и медиите с хора, които най-вероятно ще участват в управлението им от местата си в следващия парламент.

От години – всъщност откакто се занимавам професионално с театър, с литература и с телевизия… се чудя: кой се страхува от културата? Който и да е, си казах, няма да го мисля и назовавам сега, просто ще се опитаме да надвием този невидим враг в разговора ни, Алеко да победи поне веднъж Бай Ганьо, да вдигнем за малко поглед нагоре!

Реших да говорим с моите гости, които са кандидат-депутати за следващия парламент за свободата на словото и за хляба в изкуството. Две много наболели теми, по които за жалост вече никой не обелва дума в националните телевизионни ефири. Нещо като забрана има – заради нея изпаднахме доста предавания и колеги от екрана. Оказа се, ми казаха после, че това е бил и единственият дебат по тази тема преди изборите.

Помъчих се да следвам професионалния журналистически принцип – плурализъм на гледните точки и равнопоставеност на участниците в дебата, като за мен беше важно те не просто да са кандидати за народни представители и да са в листите на онези 8 партии, които според социологията имат реален шанс да влязат в парламента, но и самите те да са доказани професионалисти в областта на изкуството.

Защото, мисля, една от най-големите грешки, които бяха допуснати, докато всички бяхме залисани в борбата за хляба през последните 20 години, бе, че хората на духа и на изкуството, интелигенцията на страната ни, експертите и образованите, естествени водачи на всяко начинание… бяха изтикани в ъгъла, на дъното на обществото – едва преживявайки, в бедност, принудени всеки ден да проявяват голяма, почти героична самоотверженост.

Точно както това се е случило след 1944 година, между впрочем. Интелигенцията бе заглушена, унизена, съсипана. Както беше написал наскоро във фейсбук един уважаван и добър писател – Захари Карабашлиев: „проблемът не е само в това, че това управление се е додрапало до властта, благодарение на своята “харизма”, лукавост и избирателната наивност на народа, и си е натъпкало чекмеджетата. Проблемът е, че тази власт придърпа политиката до това ниско, обидно ниско ниво, което съвсем отврати нормалните хора от нея. На това ниско ниво свали и бизнеса, до който се докопа.“

А както знаем – когато отвратените си отидат, остават отвратителните. Много от нашите колеги заминаха отдавна и реализират мечтите и потенциала си някъде другаде. Много се върнаха и се мъчат тук, а миналата година излязоха на площада, отвратени.

Но и аз, като Захари, мисля, че тук междувременно беше проведен един необратим и много печален процес, който ни отведе на последно място в Европа не само по доходи и по здраве, по дълъг живот, щастие или удовлетвореност, по независимост на съдебната система и свобода на словото, но и по функционална грамотност.

Това постепенно опростачване, което протече съвсем целенасочено и напоително през последните 20-тина години – чрез превземането на медиите не само от политическите партии на власт и прилежащите им икономически кръгове, но от хора без всякакъв вкус и ценз, това заливане на населението с жълти, таблоидни, пошли и безвкусни продукти, предавания и псевдо-герои, извадени от утайката на обществото и изтикани в прайм-тайма на най-гледаните национални телевизии – златотърсачки с изкуствени… мигли и престъпници с голи глави и ланци…, този безкраен чалга-кючек, който се лее от прозореца на всеки джип и от екрана на всеки телевизор… дава вече своите „плодове“. Децата ни са облъчени и безвъзвратно изкривени. А в парламента ще влезе нова (дават ѝ трето място!) политическа сила, която се е създала и набрала популярност именно на телевизионния екран и то с постоянното „възпитаване“ и легитимирането на недотам добър вкус. Напротив – с легитимирането на лош вкус – този на чалгата.

И ако не искаме да отглеждаме емигранти – защото всеки от моите приятели прави това – отглежда бъдещ емигрант… ние трябва в порядък на много голяма спешност да си спомним, че да се четат дебели книги, да се гледа добро кино, да се ходи на изложба, на театър и на концерт е всъщност най-важното в човешкия живот. Освен, разбира се, семейството и работата. И свободата – на словото, на печата, на вероизповеданието и на мнението!

А истината е, и това ще го повтарям непрекъснато, че след 100 години никой няма да си спомня кой е бил министър на културата или на образованието, шеф на комисията за Медии и култура, дори министър председател или директор на БНТ – но със сигурност ще знае имената на нашите съвременници: Соня Йончева, Стефан Цанев, Ицко Финци, Веско Пантелеев Ешкенази, Георги Господинов, ФСБ, Щурците, Георги Дюлгеров, Явор Гърдев, Сашо Морфов, Греди Аса, Кристо. Техните имена ще са познати и обичани и за нашите внуци. И слава Богу, че е така. Защото има една главна причина да искаме да сме част от Европа и от нейния Съюз – и според мен тя е цивилизационна. Ние искаме да сме част от Културна и Цивилизована Европа!

А, понеже започнах с Айн Ранд – тя вярва в МОРАЛА на можещите и знаещите, на талантливите. Тя смята, че когато човек може и е способен, той няма нужда от „втори начин“, не му е нужно да се приспособява, да се гъне и навежда, да се продава, да прави компромиси със съвестта си или да се подмилква на която и да било власт и на който и да било шеф. Той няма нужда да доносничи, да пречи или да събаря, да сипе омраза, да хейти или да клевети. Може да се радва и на чуждия успех, да намира съмишленици, с които заедно да градят един по-добър, честен и морален свят. Водена именно от такива идеалистични подбуди аз поканих и гостите си в дебата за културата и медиите – Калин Вельов (ГЕРБ), Иван Гранитски (БСП), Васил Гюров (Демократична България – ДБ), Виктор Лилов (Изправи се! Мутри вън!) и Ернестина Шинова (ВМРО).
Поканих, както трябва да бъде в професионалните медии, разбира се и представители от останалите 3 партии, които според социологията се борят за депутатски места в следващия парламент – ДПС, Има такъв народ и Воля/НФСД. Те не можаха да изпратят свой представител.

Идеята на този дебат бе да се различава от обичайните предизборни студия по това, че в него се събраха, вярвам, съмишленици, хора, които имат една обща идея и цел – а именно – да помогнат на българската култура, образование и медии, така че да те да се съвземат. Моята пък тайна мисъл беше те в бъдеще да помислят заедно за една нова, единна стратегия за справяне с огромната криза, в която се намират от години българското изкуство и българските медии. Сега тази криза стана особено видима – покрай пандемията и ситуацията, в която тя постави именно хората на изкуството, които се оказаха най-уязвими.

Двама от събеседниците – издателите Иван Гранитски и Виктор Лилов разказаха как и защо според тях България е последна в ЕС и по фунционална грамотност. Иван Гранитски даде пример за постоянното подценяване на значението на началното и висшето образование от редица правителства (общо взето от всички) през последните 30 години с т.нар. библиотечен стандарт – за държавите на ЕС. Според този стандарт спрямо броя на населението на България е трябвало да се отделят по 7-8 милиона годишно за попълване на библиотеките. През последните години ние отделяме по 700-800 хиляди, възкликна Иван Гранитски – т.е. 10 пъти по-малко, а е имало и години с нулева подкрепа. „Множеството реформи в образованието доведоха до тази функционална неграмотност. По основните предмети – литература, математика, история българските ученици имат по 50 часа по-малко годишно спрямо връстниците си във Франция и Германия, и други европейски страни под претекст, че много се натоварвали,“ каза Гранитски.

Виктор Лилов пък спомена неспособността ни да правим съдържателни реформи в образователната система. „Ако навремето инструктивният тип образование и инструктивният тип методика е бил водещ, от гледна точка на това, че трябва да се подготвят работници за поточните линии, днес образованието трябва да е насочено към развитие на творческото мислене и тук изкуството и културата са ключови за развитие на този тип ново аналитично мислене. Мислене, с което всеки ученик би бил подготвен да забравя наученото и да учи нещо ново съобразно променящата се среда. Друга причина и тя е ключова е еднаквия, равен достъп до образователен ресурс. И ще дам един пример: днес или последната година, когато съществена част от образователния процес протича дигитално или онлайн, в България достъпът до интернет е само 30%. Може би най-ниският процент в ЕС. Което означава, че на практика много малко деца и то само в големите градове имат адекватен достъп до съответните образователни ресурси. А това означава, че ние подготвяме едно поколение от необразовани деца, които няма да са конкурентни на пазара и ще се превърнат в клиенти на социалната система, а не в хора, които генерират брутен вътрешен продукт.“

Факт е, че през последната година ГЕРБ налива допълнителни 50 милиона в университетите, според Калин Вельов работещите във висшите учебни заведения са доволни от тази промяна, защото тя е довела до една минимална заплата от 1260 лв., но за жалост все още има голяма разлика с работещите в сектор Култура. „От септември аз обиколих 20 града и съответно – 20 регионални библиотеки в България, действително през последните години започва едно повишаване на интереса към четенето на книги и поради пандемията, и аз съм заложил в програмата си увеличаване броя на програмите, по които библиотеките могат да кандидатстват за финансиране. Те всички имат нужда от по-сериозен ресурс за закупуване на книги. Но тук идва и моментът с осъвременяване на цялата концепция за четене, която включва и дигитализиране. Столична библиотека в София има такава дигитална стая и всяка библиотека трябва да има дигитална стая. Защото младите вече започват да четат до голяма степен дигитално.

Заговорихме се и за изключително добрата, наследена от социализма база, с която разполагат всички населени места в България – огромни пустеещи сцени, често използвани за казина или за чалга-клубове.

Ернестина Шинова предложи да се обърне специално внимание на това чисто българско изобретение – читалищата, които пък да обхванат огромен брой деца, увличайки ги по различните изкуства. „Ние сме длъжни да възпитаваме публиката си, ние сме длъжни да ѝ дадем образование, нашите деца да могат да четат свободно, да разбират изкуството, да имат нужда от него, да минат сами по този път. Колкото до празните сцени – има такива програми – да речем европейската програма наречена Баухаус, която е насочена именно към тази специфика, към усвояване на нови пространства, те биха могли да бъдат подпомогнати от общините, пак по тези проекти. Това е напълно възможно и реализуемо.

А когато става дума за образованието – аз нямам кой знае какво доверие на статистики, но истината е, че – аз съм конкретен човек, без да го свързвате с някаква по-агресивна политическа платформа, но има деца, които – ето в Белоградчик например е това, чувала съм го от учители – има деца, които се появяват в първи клас без да говорят български. Дори да имат цялото желание на света да се включат в учебния процес, да напредват, да се развиват – те не биха могли да го направят. За мен те трябва да бъдат обхванати доста по-рано, от детските градини, където да имат достъп до българския език. Защото не е все едно дали ще те откарам сега на 5 или на 7 години и ще те сложа на един чин в Румъния и ще те накарам да учиш на румънски.

Трудно е. България е страна на контрастите. Ние имаме изключителни постижения, нашите ученици печелят олимпиади по физика, по биология, имат интереси във всяка сфера на науката, нямат никакви прегради, те са талантливи, искат изява, търсят изява. И съответно другият процент деца, които са догонващи, които са изоставащи. Може би са нужни повече учители с повече желание, може би трябва да минават от време на време някакви курсове тези учители, може би трябва да имат това усещане за мисия, което е необходимо, защото градим бъдещето.“

20 от най-големите оркестри в света имат българи-концертмайстори, не случайно съществува и българското оперно чудо, ние явно имаме много добра школа, но нямаме сцена, за да ги задържим тук и те заминават за чужбина. Защо?

Васил Гюров предложи процентът за култура в бъдещия бюджет на България да е много по-висок, отколкото е сега – 0.5 % от БВП. Повечето европейски държави имат бюджет за култура над 1%, но според него ни е нужен много по-висок. Около тази идея се обединиха всички участници в дебата. Васил продължи, че здравото тяло няма как да живее без здрав дух и че през последните години ние сме започнали да се вълнуваме много повече от материалното.

„Хубаво е всеки един от нас да поеме ангажиментите като народен представител, който представлява народа и интересите на народа, а не интересите на отделни политически сили и партии. Защото знаем как предизборно се обещават едни неща и после, като се влезе в Парламента – се гласува под строй. И това е едно от нещата, които мен ме е накарало да бъда по-активен и да протестирам, и да искам и да търся сметка защо нашите политически сили говорят по един начин, а като се влезе в Парламента се действа под строй, както им повелява партията.“

„Когато влезеш вътре и започне реалната борба на всеки един от нас за сектора си виждаш, че всеки ресор се бори за повече пари. Аз успях да повиша с 5% бюджета на 27 регионални библиотеки. Но ви казвам, че борбата за всеки ресор не е никак лесна, възрази Калин Вельов.

Иван Гранитски обобщи, че бюджетът за култура (в това число – за обществените медии) е позорно нисък, срамно и скандално нисък. „Специалистите-финансисти твърдят, че може да се стигне до 1.5-2%, за да се стигне до едно ниво по-близко до цивилизованите държави. Още повече, че България е наследник на една велика цивилизация – траките. След Италия и Гърция ние сме най-богати на артефакти, а през последните 20-30 години нашите политици забравиха този факт и нашите уникални тракийски гробници се рушат. Така че този процент трябва да бъде поне 1.5-2. Независимо от безхаберното отношение на политиците, които нямат нищо общо с българската култура и даже не желаят да има такава, защото полуграмотен народ по-лесно се управлява,“ добави още Гранитски.

Ернестина Шинова вметна, че в момента в Европейския парламент се борят за 4% за култура по принцип, като се надяват да вземат поне 2.

По отношение на новоприетия крайно спорен закон за киното, срещу който възстана цялата кино-гилдия, а ВМРО единствена не подкрепи Ернестина Шинова и Калин Вельов влязоха в кратка схватка. Нейният коментар беше, че финансирайки телевизионни сериали с държавен бюджет държавата финансира самите телевизии, защото продуцентите на сериалите не са носители на авторско право. Калин Вельов контрира, че парите за сериали – 3 милиона лева са отделни от онези 25 милиона, които ще се дават на българското кино, което досега е разполагало с 15.

Зрители на дебата веднага започнаха да дават мнения, че изкуството и киноиндустрията трябва да си „изкарват парите“, а Калин Вельов се съгласи, че не е приятно да се финансират с милиони левове филми, които имат по 17 зрители. Васил Гюров възрази, че изкуството, културата, образованието и здравеопазването няма как да се провеждат само с десни политики, те трябва да се подпомагат, като каза, че това е научил от покойния Кристиян Таков. „Ако оставим класиката на дотиране спрямо печалбата и броя продадени билети – те ще умрат от глад,“ възкликна той.

По въпроса са срамно ниските пенсии, с които си отиват от този свят звездите на България и големите ѝ таланти, но не само те – изобщо пенсионерите ни… всички участници в дебата се съгласиха, че това е недостойно, унизително и срамно. Наскоро своята пенсия от 250 лв. оповести на публиката си легендарният музикант от Щурците Валди Тотев – по повод жеста на правителството да се раздават помощи на калпак на спечелилите Златния Орфей (???), последван за щастие през миналия месец от други инициативи за помощ на артистите от свободния сектор. Ернестина Шинова и всички участници в дебата смятат, че трябва да се вдигне базисния финансов праг на заплащането за хората на изкуството, защото според нея вдигайки базовия доход ще се помогне да бъдат вдигнати и пенсиите.

Тя предлага фонд с отчисления на хонорари, с друга държавна помощ, с която да се подпомагат по-възрастните и болни хора на изкуството. „Стана ми много болно, когато разбрах с каква пенсия си отиде Таня Лолова. Като знам, че един живот целия е отдаден на това! Знам, че много от хората, които са на свободна практика не успяват да се справят. До степен, че не могат да отделят пари за осигуровки. Не мога да не отчета и друго – все пак България запази хората на изкуството в държавния сектор – актьорите, музикантите, балетистите, оперните изпълнители – запази ги на пълна работна заплата. Нещо, което много трудно се случва в други държави.“

Всички участници отговориха и на въпроса ми как техните партии адресират следните форсмажорни обстоятелства – вече година живеем в условията на пандемия, в която хората на изкуството, особено тези на свободна практика не могат да се справят, година на рестрикции и забрани да упражняват професиите си, година, в която целия частен сектор реално не получи никаква помощ, с изключение на едни 2000 лева, които бяха раздадени от НФК.

Виктор Лилов настоя, че „законодателят трябва спешно да регистрира свободният сектор и статута на свободния артист, като по този начин ще регламентира присъствието му в обществения живот, включително данъците, които той плаща. Невъзможно е да се раздадат пари на калпак, без критерии, особено, ако не са регламентирани с някакъв закон, някакви разпоредби. Нашият законодател е създал дефицити, които пречат хора, които се занимават с творческа професия да получат съответната подкрепа, просто защото те не съществуват в правния свят, техния статут не е видим – няма как хора, които не са видими да бъдат подкрепени от гледна точка на творческата им дейност. Отделно у нас липсват мерки за подкрепа на домакинствата, за разлика от много европейски страни и това е един дефицит, който засяга абсолютно всички хора в България. Но творците са особено засегнати, защото те реализират своите доходи само чрез творческата си дейност. В момента това много засяга музикантите, те на практика нямат абсолютно никакви участия.“

„Представете си една България без български театър, без българска книга, без българско кино! Културата трябва да бъде пазена“, каза Ернестина Шинова.

Васил Гюров предложи конкретен начин бюджетът за култура, изкуство и духовност да стане по-висок, като е наясно, че ако трябва да се дадат пари за едно нещо – те трябва да се вземат от друго. Той предложи да се увеличи бюджета за култура като се намали раздутия по време на управлението на ГЕРБ гигантски административен държавен апарат – от 100 000 човека пред 2009 г. по времето на ГЕРБ той е пораснал до 450 000. Едно от неговите предложения беше: „В ерата на дигитализацията, в 21 век, 2021 година е крайно време да дигитализираме нашето общество. Немислимо е в наши дни една държава да поддържа такава гигантска администрация. Ако този държавен раздут огромен апарат бъде съкратен ще остане достатъчен ресурс за култура. Това е едно мое предложение.“

„Нека да припомним, че предишния парламент не прие закон за телевизията и радиото и би било добре следващият парламент да го направи, каза Иван Гранитски. Друго, което е важно да си припомним е, че изкуството, особено високото изкуство не е спорт. Така подхождат по-цивилизованите държави и подкрепят високото си изкуство – музика, театър. Да си спомним, че благодарение на нелепите реформи отпреди 20 години загинаха, маргинализираха се, отидоха съвсем в нишата на мизерията велики български актьори – Радко Дишлиев, Кирил Варийски, Антоний Генов.

Същото стана с писатели, с музиканти. Така че има сфери в изкуството, които могат да разчитат на комерсиална издръжка, но има и такива, които задължително трябва да бъдат подкрепени от държавата, ако искаме да имаме сериозно изкуство.“ Като алтернативни източници, от които да се вземе, за да се вложи в изкуството той посочи социалната сфера, където по думите му се наливат пари и се подкрепя висок демографски прираст, без да бъдат мотивирани тези български деца да се образоват и да ходят на училище. В цивилизованите страни социалните помощи са обвързани с образованието и с грамотността. Иначе ние отиваме към поощряване на насилието и хаоса. Както и, разбира се, пари могат да дойдат и от т.нар. обществени поръчки. Те почти в никакъв смисъл не са обществени, защото в голяма част от случаите е ясно при кого отиват. Тези „обществени“ поръчки харчат милиарди. За магистрали, за строителство и прочее. Всички знаят в българското общество как през последните години се прави ремонт на ремонта на ремонта… Така че пари има за образованието и културата могат да се отделят без да се навреди на други сектори.“

Калин Вельов специално наблегна върху необходимостта да се създаде регистър на свободните артисти, така че те да станат правен субект в България. Така, като се знае колко са, може да се изчисли и как да им се помогне. Възникна и спор, че много артисти не излизат в никакви статистики, защото не си плащат осигуровките и данъците, тъй като имат много ниски доходи. „През 2020 година свободният сектор беше финансиран допълнително с 22 милиона лева. И е факт, че се реагира веднага на тази подписка на поп-изпълнителите и се поеха нови инициативи за подпомагане на сектора. Аз постоянно си говоря с мои познати из Европа – никъде не се дават пари на калпак, само защото си музикант или свободен артист. Всичко е базирано на проектни кандидатствания, всичко е базирано на данъчна основа и на осигуровки, които са заплащани и тук идва този момент – че когато се поставят някакви критерии за този свободен сектор, голяма част от колегите не могат да отговорят на тези критерии, колкото и минималистични да са. Но тази пандемия и това структуриране, което сега се получи в свободния сектор дава едно много ясно послание – да, ти можеш да получиш пари на ръка, но можеш да си платиш осигуровките и данъците за тези месеци. Бих конкретизирал няколко стъпки: Първо: регистърът на хората от свободния сектор трябва да се изготви до месеци. Второ: много е важно свободният сектор, който не е търсил държавата досега и тя съответно не го е разпознавала, но пандемията промени това – много е важно оттук нататък той да бъде подкрепян с различни програми за проекти в НФК и Министерство на културата. Т.е. трябва да има определен ресурс специално за свободния сектор. Много е важно свободният сектор да има много по-лесен достъп до общинските и държавни сцени в цяла България.“

Васил Гюров каза, че децентрализацията, особено в малките населени места, когато стане въпрос за използване на местните бюджети за изкуство е силно занижена. Той призова за повече независимост на общините. „Зависимостите в момента са следните – ако си послушен, получаваш, ако не си в крак – не получаваш. Кметът на един град от партия ГЕРБ наскоро каза: Ако нашите спечелят – ще има пари за ремонти, ако не спечелят – няма да има! Децентрализацията би довела до развитие във всички сфери.“

Калин Вельов контрира, че в цяла Европа България е една от първите по държавни културни институти на глава на населението. „Т.е. навсякъде в Европа е децентрализирана поддръжката на културните институти. В България общините се задъхват и не могат да поемат цялата издръжка на културата. Все пак нека отчетем, че 50 години целият културен сектор е бил на държавна издръжка, във всеки град има огромен театър, където само отоплението на този театър е чудовищна сума и т.н. и рязката децентрализация е невъзможна и опасна.“ Той даде добрия пример с Димитровград като място, където целият културен сектор е финансиран изцяло от общината.

Въпросите на зрителите:

Марин Бодаков:

Обичайно държавните субсидии за проекти в областта на литературата са за всички по малко. Как да се промени това в полза на качеството на проектите, а не на усмиряване на напреженията между различни групировки?

Виктор Лилов:

„Този проблем е структурен – той е свързан с начина, по който се управлява Национален фонд култура и с начина, по който е структуриран бюджета на Министерство на културата. Огромна част от бюджета на Министерство на културата се дава за целеви проекти. Една нищожна част отива към Национален фонд култура, който е второстепенен разпоредител. НФК трябва да стане първостепенен разпределител на бюджетни средства, делът му трябва сериозно да се увеличи и да падне сериозен акцент върху проектното финансиране. Това ще реши проблема на много издателства.

И друго – много е важна политиката на българската държава по отношение на българския език извън страната. Т.е. по отношение на подготовка и развитие на преводачи от български език – чужденци. Защото присъствието на българската литература на световния пазар е абсолютно невъзможно без подготвени преводачи. Това означава финансиране на славистики в университетите, това означава финансиране на летни преводачески школи и т.н.

Всички тези неща в момента българската държава не ги прави. Сесиите за подпомагане на чужди издателства са напълно символични. Това са толкова големи проблеми, изобщо не са засягани и тук трябва наистина огромна реформа.
И още нещо, свързано с читалищата – в ромски гета, в които аз съм работил поради естеството на работата ми, са ликвидирани всички читалища. Това е единственото място, където ромите имат досег с културата и където те самите могат да се изявяват. В квартал Надежда в Сливен, където читалището незаконно е продадено от някакви местни мутри е ликвидирано, това по закон е забранено. В квартал Христо Ботев в София също, в много други ромски квартали никога не е имало читалища. И това е един въпрос за приобщаването на тази общност, включително към българската среда, в която се прави творчество. Там има огромни дефицити.“

Иван Гранитски се съгласи: „Абсолютно съм съгласен с това. Освен това искам да добавя, че освен, че трябва да се централизира и многократно да се увеличи бюджетът на Национален Фонд Култура и той да стане първостепенен разпоредител, трябва се направи една истинска стратегия за издаване и преиздаване на българската класика и там да бъде главно помощта на този фонд. И разбира се, това за читалищните библиотеки е много важно. Нека да припомним, че преди 15-20 години имаше 8000 действащи библиотеки, а сега са 1800, от които вероятно само 1000 работят. Възстановяването на дейността на нашите читалища и на техните библиотеки е жизнено важно за възстановяване на духа на българската култура.“

Камен Алипиев – Кедъра:

Как реагираха представителите на парламентарно представените партии на преднамерените чистки на независимите журналисти като мен в медиите?

Калин Вельов:

Когато говорим за медии ми е много трудно да бъда лицемерен – БНР например, която е субсидирана от държавата е може би най-антиправителствената медия и много голям процент от предаванията ѝ са много конкретни в тази посока. Аз не виждам някак държавата да ограничава нито бюджетно, нито политически, нито тематично БНР.

Искра Ангелова:

За радост в БНР има все още силна гилдия от журналисти, което вероятно е резултат от добра кадрова политика на поредица директори, докато в БНТ за жалост независими журналисти почти не останаха, като това беше проведено съвсем целенасочено – като чистка, за да не се държи опозиционно телевизията. А пък една от основните функции на медиите и на журналистиката е именно това, което правим в момента – сблъскването на различните гледни точки. Няма такова нещо: „Който плаща – той поръчва музиката“, така се беше изразил един политик. Все едно той от джоба си плаща на обществените медии! И те ще играят по неговата свирка! Когато говорим за бюджет – това са нашите, на данъкоплатците пари.
Калин Вельов възрази, че той гледал БНТ през последните 7 месеца и забелязал, че всички партии, включително парламентарно непредставените, са представени равностойно там.

Васил Гюров:

„Аз не съм влизал в БНТ откакто смениха ръководството ѝ, преди бях често гост. Но не моят персонален случай е важен. Може би отговорът на този въпрос е в класацията по свобода на словото, в която ние сме на 111-то място. Свободата на словото, на печата и на медиите е едно от най-важните неща за формирането на гражданско общество. Гражданското общество е гарантът за това, че никоя партия няма да се самозабрави и в даден момент, в името на своето управление и власт няма да потъпква основни права и свободи на своите граждани.“

По повод Закона за радио и телевизия, за който бе направен опит да бъде прокаран без истинско обществено обсъждане от стария парламент и който искаше да бетонира директорите на БНТ и БНР до 2030 г. на столовете им, както и за належащата независимост и експертност на СЕМ като контролиращ медиите орган, който СЕМ в момента е изцяло политически Иван

Гранитски каза следното:

„Редица закони се приемат и се вижда, че не са работещи. Тази институция СЕМ, която би трябвало да следи за свободата на словото, виждаме е напълно изпразнена от съдържание. Всяко правителство систематично погазва свободата на словото и се опитва да манипулира обществените медии. А т.нар. търговски медии се движат от корпоративни интереси, зад които стоят също политически партии и играчи. Така че изобщо не е изненада, че сме на 111 място по свобода на словото. Има даже забранителни списъци за определени хора да се появяват в предаванията на живо, за да не би да кажат нещо неприятно за управляващото мнозинство. Така че изходът е в следващия парламент да се изработи този закон, за който говорите, за телевизия и радио след много сериозно обсъждане със специалисти и обществено обсъждане, и в този закон да има гаранции за свободата на словото, които няма да позволят на следващото правителство, каквото и да е то, да погазва свободата на словото. Защото знаем, че свободата на словото е майка на всички свободи.“

На въпроса за изсичането на горите и застрояването на първата линия на морето Калин Вельов отговори, че е напълно съгласен, че тя трябва да остане незастроена, и иска да работи в тази посока.

Васил Гюров: „Мисля, че няма човек тук, нито политическа сила – говоря за обикновените хора, симпатизанти на една или друга политическа сила, който да не вижда какво се случва в България – Витоша, Рила, Родопите, Стара Планина, Странджа – навсякъде тече поголовна сеч. И това е пак следствие на факта, че се изградиха едни здрави мафиотски структури, които са зависими от политически сили. На много места – и имам записи, и видео-материали – просто се казва: „Това са колите на Партията!“ и те се пропускат. Да не казвам коя партия, по места са различни, но те обикновено са две, тези партии. Това трябва да се пресече, но поради големия интерес на други отгоре това не се случва. Затова първото нещо, което бих инициирал е мораториум върху изсичането на българските гори и мораториум върху строежите в зона А на крайбрежието. Защото няма накъде и ножът е опрял до кокала.

Иван Гранитски: „Освен злодейското изсичане, нека припомним Родопите, Велинград, Ракитово – настъпиха наводнения именно заради обезлесяване, ще добавя и огромното насищане с боклуци. Ние от една чиста страна се превръщаме в държава на боклука. Не само покрай магистралите, минете из България и ще видите – чудовищни количества нерегламентиран боклук и разбира се, държавата нехае. Преди месец се показаха умопомрачителни кадри за замърсяването на Искър и други реки, умрели тонове риби – тук трябва да има драконовски мерки и крумови закони! Вървим към пълно опростачване и отравяне на природата!

По въпроса за класическата и съвременната българска симфонична музика, зададен от Асен Аврамов и Любомир Денев, Иван Гранитски отговори, че не сме съвсем справедливи, защото Пламен Карталов, Пламен Джуров, Ценко Минкин много работят в посока популяризирането и представянето на български опери и съвременна българска музика.

Любомир Денев зададе и още един въпрос – за експорта на българско изкуство по света и ниските бюджети за българските културни центрове. Отново всички се съгласиха, че в тази посока има още много работа. Виктор Лилов предложи подкрепа на държавата за участие на български музиканти и писатели на големи международни музикални и книжни пазари, като и за пътуването им по турнета по света. „Ние в момента преживяваме една трансформация, в която пазарът се измества в дигитална среда и особено по отношение на развлекателната индустрия – тя се превръща в услуга. България е един много малък пазар, който не може да реализира възвръщаемост от присъствие на българска музика на този голям дигитален световен пазар. Т.е. ние отново трябва да създадем и да финансираме дигитални платформи, които създават съдържание и това съдържание се продава навън.“

Частните продуценти Димитър Бакалов и Наско Янкулов зададоха въпроси за частното предприемачество и ролята на държавата в тяхна подкрепа.

Васил Гюров призова освен за увеличаване на бюджетите, да се следи за честното им и правилно разходване, защото с много малко пари могат да се случат големи подобрения, ако парите не изчезват някъде по пътя. „За мен е много тъжно, че по всички тези теми се говори само пожелателно. Обединението по тези теми е едно, но след това вземането на решението е съвсем друго. Много се надявам когато се стигне до гласуване в Парламента, поне тукашните събеседници няма да гласуват както им повелява групата, а ще гласуват както им повелява собствената им съвест. Съвестта на един народен представител, който представлява най-напред народа си и чак след това политическата си сила.“

Калин Вельов завърши: „Бих искал по всеки въпрос в бъдещия парламент да има широко обсъждане, да има работни групи, да се чува мнението на всички, които ще бъдат засегнати от една или друга промяна. Защото понякога най-кресливите и най-шумните са малцинство. Апелирам всички да са активни с мнения, позиции и действия. И когато нещо е подкрепено от повече хора – то има шанс да се случи.“

Иван Гранитски приключи участието си в дебата така:

„Над всичко трябва да бъдат националните интереси, образованието, науката, културата. Те могат да обединят и различно мислещите хора, щом става въпрос за националния интерес. Възможно е и в ЕС да защитаваме националния си интерес.
Виктор Лилов призова българите в чужбина също да гласуват, защото България може да присъства глобално. „Но това изисква коренна промяна на философията ни – кои сме ние като общество и какви са нашите ценности, къде искаме да стигнем, до кого искаме да стигнем, каква култура искаме да развиваме. Дали не сме част от глобалната култура и дали не сме един кръстопът, където се срещат хора с различни ценности, които в крайна сметка искат да живеят по-добре и да бъдат щастливи. И българите в чужбина, и българите тук искат това. Защото България отдавна не се намира в своите национални граници и нека не се заблуждаваме – нито едно общество вече не може да бъде самодостатъчно. Ние сме вече едно голямо цяло, един глобален свят, в който всички сме свързани. И ако един живее зле някъде и ние няма да бъдем добре. И също така ние не можем да бъдем добре, ако вредим на други хора. И тук силно ще се присъединя към ценностите на Васил Гюров и на Зелените, ние трябва да поемем отговорността за бъдещето на целия свят, а не само за личното си и обградено с национални граници удобство.

Всеки един честен човек трябва да направи усилие да се ангажира политически! И това усилие трябва да продължава дотогава, докато стигнем един критичен брой от хора, които са честни и които имат този вътрешен интегритет в отстояването на принципи, свързани с демокрацията у нас. И само тогава ще сме в състояние да изчистим политиката включително и от мутри,“ завърши Виктор Лилов.

Васил Гюров е оптимист, че България може много повече, каквото е и мотото на Демократична България, но за целта ние трябва всички да участваме активно в промените. „Българското възраждане е възможно – не само на българската култура, но и на българската духовност.“ Калин Вельов също призова всички ни да гласуваме.

За финал – ще простите това лирическо отклонение – аз лично смятам, че човек, който се занимава с изкуство не може всъщност да бъде истински неморален, нито много меркантилен. Има много и жалки примери, които оборват това мое схващане. И все пак – уважаеми зрители, нали именно изкуството кара човекът да се повдига на пръсти, да надскача ежедневните си проблеми, тъга, безпокойства, кара го да се чувства поне за малко по-възвисен, по-светъл, по-обнадежден!?
Бъдете здрави, пазете се, пазете и другите и… когато ви стане много тъжно или безнадеждно – пуснете си малко хубава музика, прочетете някоя книга, гледайте някой филм. А ние ще продължим борбата. За смисъл. Така че днес си взимам личната карта и отивам. Защото всичко хубаво трябва да предстои.

Можете да гледате целия дебат в Youtube:
https://www.youtube.com/watch?v=4wfVmfXy5e0

Или фейсбук:
https://www.facebook.com/events/451625959442647

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови