Седем руснаци се предадоха на един украински войник - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 2)

Проф. Михаил Станчев 14 юни 2024 в 14:01 7655 0

Професор Михаил Станчев

Снимка Ласко Георгиев

Професор Михаил Станчев.

OFFNews започна да публикува "Харковският дневник" на известния историк професор Михаил Станчев, в който той разказва за собствените си преживявания през първите 10 дни на войната в Украйна.

Текстът се публикува за първи път.

Първата част на текста можете да видите ТУК - Как Русия дойде да ни освобождава - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 1)

26 февруари, ден трети.

През нощта съпругата ми и аз се събуждахме от ужасния звук на самолетите, които бомбардираха района ни. Страшно е, когато чуеш, че към теб се приближава бомбардировач, чийто звук заглушава всичко и притиска ушите ти, сякаш бомбите ще паднат върху главата ти. Опитах се да погледна към самолетите през прозореца, но не можех да видя нищо през нощта, въпреки че те летяха на малка височина, за да не бъдат прихванати от нашата противовъздушна отбрана. Някъде наблизо избухват бомбите, хвърлени от самолетите.

Те отлетяха, но силният, оглушителен звук в ушите ни остана. Излязохме на балкона и видяхме, че нощното небе край къщата ни е цялото в червено. За първи път виждах червено небе с експлодиращи снаряди. Оказа се, че са бомбардирали бившето танково училище, сега военен факултет на Харковския политехнически университет, и са попаднали (или може би нарочно са бомбардирали) в склад за снаряди, който се взриви пред очите ни. Не бих пожелал на никого да види такова нещо.

На сутринта разбрахме, че в резултат на бомбардировката на танковото училище отсрешната сграда на кадетското училище също е значително разрушена. Добре е, че децата са били евакуирани предварително. Жилищната сграда в близост до училището бе напълно разрушена, много жители умряха в собствените си апартаменти или са погребани живи в мазето на собствената си къща. Някои бяха спасени. На следващия ден бе бомбардиран и танковият полигон на училището. Не съобщиха нищо за конкретни загуби, но оборудването бе повредено.

Екопаркът „Фелдман“, известен в цяла Украйна и разположен сред дивата природа, едно от любимите места за отдих на гражданите на Харков, също бе бомбардиран. Ходех там с внука си. Това е красиво място с много различни животни. Докато градската зоологическа градина се възстановява, екопаркът „Фелдман“ компенсираше липсата на възможност децата да видят животни. Много от тях обаче бяха убити при бомбардировките. Убити са маймуни и шимпанзета, няколко благородни елена, други се разпръснаха в гората. Двама служители на зоопарка загинаха в резултат на обстрела, когато отидоха да хранят животните. Ловното сдружение веднага призова ловците да не стрелят по благородните елени, които са почти питомни. Приближат се до хората, не се страхуват от тях и са свикнали да вземат храна от човешка ръка.

Същия ден отново излязох на улицата, за да потърся място, откъдето да си купя вода, но без успех. Успях да си купя лимонада. На някои места доброволци донесоха и раздадоха безплатен хляб на жителите. Изненадващо, всяка сутрин общинските служители събираха боклука от двора, а един чистач почистваше двора и разчистваше снега, който беше паднал през нощта в града. Сякаш зимата отново беше дошла.

27 февруари, ден четвърти

Събудихме се през нощта, както обикновено – първо в 3 ч., после в 5 ч. сутринта, както обикновено, от 6 ч. сутринта се включих в различни български телевизионни канали и национално радио, които отразяваха ситуацията в града. Руските войски удариха Харков с ракетни системи „Град“ и тежка артилерия. Най-лошото беше, когато чуваш все по-силния звук на самолетите, а после и оглушителните експлозии. Не беше ясно какво се бомбардира, но на сутринта разбрахме, че са започнали да бомбардират гражданска инфраструктура и жилищни сгради.

Хората умираха в домовете си под развалините. Някои от тях успяха да се спасят, а други бяха откарани в препълнените вече морги. Появиха се „леви“ погребални фирми, които предлагаха да погребат близките на завишени цени. Хората се съгласяваха, тъй като не знаеха какво да правят с мъртвите, а те трябваше да бъдат погребани. Кметството предупреди за строги наказания за незаконните погребални екипи и помоли хората да съобщават за тях.

Много търговци също бяха предупредени да не повишават цените на храните. В началото, когато купувах храна от супермаркета, цената беше толкова висока, че нямах достатъчно пари и трябваше да върна част от храната обратно.

В следобедните часове част от руските военни сили навлязоха в града. ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) и силите на териториалната отбрана успяха да ги спрат и елиминират.

Една от руските групи се криеше в специализирано училище № 134 с разширено изучаване на немски език. Боят продължи няколко часа и в резултат на пряк огън диверсантите бяха победени от силите на ВСУ. Училището обаче бе разрушено и опожарено. Друга диверсионна група от чеченци, действаща в нашия район, също беше ликвидирана. Разбрах за това, когато излязох да търся вода и малко храна и срещнах група украински войници, които прочистваха района от руски диверсанти. Казаха ми, че чеченци се опитват да проникнат в града, и като контролен момент ме помолиха да кажа украинската дума „паляница“. Преминах успешно "проверката".

Момчетата седнаха на една пейка в двора на нашия жилищен блок, за да си починат, тъй като изглеждаха много уморени. Попитах ги за това и те ми казаха, че не са спали от три дни. Нямах какво да дам на момчетата, които пазеха реда в квартала ни, затова помолих собственичката на близкия павилион до къщата ни да даде на войниците малко чай или кафе, като обещах, че ще платя по-късно. Тя отказа парите и даде на момчетата безплатно кафе.

Порази ме огромният брой доброволци, които помагаха на обикновените граждани да стигнат до необходимите им места, тъй като транспортът не работеше. На практика нямаше откъде да се купи храна. Всички малки магазинчета и павилиони бяха затворени, един от супермаркетите работеше, друг беше бомбардиран и затворен, след това отново отвори няколко дни по-късно. Базарите бяха затворени, частните търговци се страхуваха да търгуват под бомбардировките.

На отсрещната страна, на пазара "Приказка", работеше само една пекарна и хората се редяха на огромни опашки, за да си купят топъл хляб, кифлички и хлебчета. Наредих се на опашката с надеждата да си купя нещо, но скоро се отказах. Реших, че засега можем да минем и без кифлички, макар че много ми се искаше да ги купя. Не, не бяхме гладни, имахме някаква храна вкъщи, дори ядохме кнедли и пелмени, които се бяха размразили заради системното изключване на светлината и размразяването на хладилника. Не бяхме гладни, но по някаква причина много искахме пирожки. Може би защото бяха горещи и миришеха вкусно. Спомням си детството си, когато в селото ми училищната готвачка леля Аурика пържеше невероятно вкусни пирожки със сладко за 5 стотинки.

През целия ден и нощ украинските военни спираха руското настъпление, унищожавайки военната техника и живата сила на противника. Голям брой диверсионни групи, облечени в униформи на доброволчески отряди или на украинските въоръжени сили, или дори просто в цивилни дрехи, нахлуваха в града, за да всяват паника сред населението и да коригират руския огън.

Следобед, когато излязох от апартамента си, на стълбищната площадка имаше двама младежи със спортни екипи и мобилни телефони в ръце. Когато ги попитах кои са и откъде са, те казаха, че чакат приятел от съседния апартамент. Когато казах, че там няма никой, те бързо си тръгнаха. Както по-късно ми казаха бойците от териториалната отбрана, изглежда са били наблюдатели. По-късно видях един от тях, който се приближаваше към военно поделение срещу къщата ни (сега там има тренировъчен лагер), и веднага се обадихме на военните. Мъжът обаче бързо се обърна и си тръгна. Не видяхме повече подозрителни лица.

Както вече писах, много руски войници, особено млади кадети, се предадоха, обяснявайки, че не искат да се бият срещу украинците. Имаше случай, в който седем руски войници доброволно се предадоха на един украински боец, а малко по-късно се предаде и цяла рота кадети от втори курс на Серпуховското военно училище. През тези дни във въоръжените сили бяха мобилизирани над 100 000 украинци с военен опит в Донбас, Чечня, Ирак, Грузия и дори Афганистан. Общо над 450 хил. души в Украйна са преминали през горнилото на войната в горепосочените региони и не се страхуваха да отидат на фронтовата линия - да пазят своите градове, територията на цялата си страна. Затова в първите дни на войната руските войски „затънаха“ в сухопътни операции, без да навлязат в нито един от големите украински градове.

Въпреки масираните въздушни и наземни атаки врагът така и не успя да превземе град Харков, спирайки се в покрайнините му (след околовръстния път). Затова генералният щаб на руската армия бе принуден да се върне към тактиката на въздушни удари и обстрел с ракети „Град“, тежка артилерия и авиация. Но градът все още бе под контрола на украинската армия. И въпреки фалшификациите, че над областната държавна администрация се вее руско знаме, над града се вееше украинското знаме.

28 февруари, ден пети.

Цялата нощ премина под периодичен обстрел от артилерия и авиация. От време на време бягахме да се скрием в домашното ни „бомбоубежище“ – в коридора (или преддверието) на апартамента ни. След това всичко това ни омръзна и с жена ми спряхме да реагираме на въздушните нападения, оставахме си в леглото и само придърпахме одеялото презглава, за да не чуваме воя на сирените, рева на самолетите и „бумтенето“ на тежките артилерийски снаряди. По-късно дори децата обясняваха, че знаят какво е да си някъде, където „бумти“.

Сутринта Харков бе подложен на масиран обстрел от реактивни системи "Град". Десетки бяха убити, а стотици – ранени. Селищата в близост до града бяха обстрелвани от стратегически ракетен бомбардировач Ту-22М3 с високоточни оръжия – ракети „въздух-земя“. Бомбардировачът изстреля 16 ракети по града. Разрушени бяха високи сгради, училища, детски градини и друга инфраструктура на града. Точният брой на загиналите все още не бе известен, информацията се променяше с всеки изминал час.

По данни на полицията обстрелът е бил извършен в района на булевардите "Гвардейци-Широнинци", "Дружба на народите" и "Тракторостроители". Това е така наречената Северна Салтовка, която е най-гъсто населеният жилищен район. В резултат на обстрела на града имаше хора, затрупани под развалините на сградите, течаха спасителни акции. По данни на градските власти 87 жилищни сгради в Харков са били повредени в резултат на обстрела на 28 февруари. В един от районите бе убита една жена, бяха ранени 15 войници и 16 цивилни. В друг квартал жертвите бяха 9, а ранените - повече от 40, включително шест деца.

Четирима души излязоха от бомбоубежище, за да търсят вода и бяха убити. Семейство – двама възрастни с три деца – бе изгорено живо в колата им. Беше казано обаче, че властите все още не са успели да определят точния брой на загиналите.

Силно се надявахме, че Украйна и Русия ще започнат преговори за прекратяване на огъня. Такива преговори започнаха на 28 февруари на границата между Беларус и Украйна. Украинската страна беше водена от министъра на отбраната Олексий Резников, заместник-министъра на външните работи Николай Точицкий, съветника на президента Михайло Подоляк, лидера на фракцията „Слуги на народа“ Давид Арахамия, народния представител Рустем Умеров и първия заместник-ръководител на украинската делегация в Тристранната контактна група Андрей Костин.

Руската делегация беше водена от Владимир Медински, съветник на руския президент и бивш министър на културата на Русия. Делегацията включваше още заместник-министър на отбраната (без фамилия по някаква причина?), заместник-министъра на външните работи Андрей Руденко, председателя на комисията по международни въпроси в Държавната дума Леонид Слуцки и руския посланик в Беларус Борис Гризлов.

На този етап от преговорите украинската страна постави едно принципно условие – прекратяване на огъня и изтегляне на всички руски войски от територията на Украйна. Руснаците настояваха за юридическо признаване на Крим за руски; автономия за Донбас, неутралитет на Украйна и демилитаризация на Украйна. На първия етап страните не се споразумяха за нищо, а само изслушаха позициите си. Всеки от тях настояваше на собствената си позиция. И така, те се разделиха.

Бомбардировките не спряха, а продължиха с още по-голяма сила. Обикновено говорят, че когато дипломатите говорят, оръдията мълчат, но в този случай – дипломатите говорят, а оръдията продължаваха да стрелят!

1 март, ден шести

Този ден се оказа особено труден за града. В 5.00 ч. сутринта руските войски подновиха бомбардировките на Харков. Те започнаха да взривяват подстанции. Част от кварталите останаха без електричество, съответно имаше проблеми с водоснабдяването и топлоподаването. От 16.00 до 6.00 ч. бе въведен полицейски час. Движението на всички видове обществен транспорт в град Харков е спряно заради боевете.

По време на обстрела в Харков бе убита жена. Снарядът попаднал право в прозореца на апартамента ѝ. Кракът на жената е бил откъснат и тя умира в болницата. Партньори, включително чуждестранни, започнаха да предоставят хуманитарна помощ на града, включително храни, хигиенни продукти, перилни препарати и бебешки храни. Днес кметството започна да организира големи логистични складове, в които да складира храна и да я раздава на хората.

Русия искаше да включи в бойните действия най-добре обучените военни части на Република Беларус, които завършват своето съсредоточаване на държавната граница на Украйна. Президентът Зеленски предупреди президента Лукашенко да не включва Беларус във войната срещу Украйна, особено след като дни по-рано беларуският министър на отбраната в телефонен разговор с украинския министър на отбраната увери украинския си колега, че нито един беларуски войник няма да пресече беларуско-украинската граница.

С изненада научих, че учениците в украинските училища водят мощна кибервойна срещу Русия – участват в кибератаки срещу руски държавни уебсайтове, инфраструктура и пропагандни медии, съобщават руските медии: "Думата", "Първи канал", "Роскосмос" и руските железници. Повече от 50 DDoS атаки с обем над 1TB. Създадени са групи в социалните медии, които инструктират и координират кибератаките. Само в една от тези групи – Kotiki DDoS – взаимодействат около 800 участници.

Най-лошото започна по обяд. Центърът на града бе смазан от ракети „Калибър“, изстреляни от Белгород, които удрят сградата на Харковската областна държавна администрация. Покривът на областната администрация бе напълно разрушен. В близост до сградата, точно на кръстовище, избухна друга ракета, която нанесе значителни щети на близките сгради. Най-малко седем души са загинали на място. След това се оказва, че 126 души са затрупани под развалините.

Централната и северната сграда на родния ми Харковски национален университет, носещ името на В.Н. Каразин, бяха частично разрушени. Прозорците и вратите на двете сгради паднаха, а централната научна библиотека на университет бе повредена. Добре е, че в сградата не е имало ученици или учители и никой не е пострадал.

В следобедните часове в 13:20 ч. бе нанесен въздушен удар близо до Бавария, в резултат на който поне седем души загинаха под развалините на къща. Вечерта, около 19:00 ч., Харков и районът отново са бомбардирани. Много военни съоръжения бяха поразени от въздушни удари. Жилищата и инфраструктурата са повредени. Самолети нанасят удари по Харков и съоръженията в района от север, вероятно от Белгород. Бомбардировките засягат Чугуев, селището Солоницевка край Харков, жилищния комплекс „Хоризонт“ и военния лагер „Роган-1“ край Харковския тракторен завод.

Самолетът хвърли бомба върху завода за подемно-транспортно оборудване, до който има пететажна сграда. При експлозията загинаха най-малко осем души, обитатели на сградата на булевард „Новобаварски“ 95-97. Спасители разчистват отломките: „Спасени са 38 души, пожарът е потушен“, съобщиха от Харковската регионална държавна противопожарна служба. Руският самолет е свален от противовъздушната отбрана. Според прокуратурата от самолета са били хвърлени три бомби, две от които са попаднали в жилищна сграда, а една – в сграда на фабриката. В резултат на удара в къщата се образува кратер с диаметър 3-4 метра.

До 1 март в Харковска област бяха напълно окупирани градовете Волчанск и Купянск, както и градовете Двуречная, Циркуни и Липци.

Руснаците създаваха „зелен коридор“, през който жителите на тези села могат да се върнат по домовете си. На най-масиран обстрел бяха подложени жителите на Пятихатки, Роган, Хоризонт и Северна Салтовка. По данни на украинското министерство на отбраната от началото на бомбардировките руските войски бяха извършили 56 ракетни атаки и са изстреляли 113 ракети по града.

В едно от интервютата си за украински телевизионен маратон бившият световен шампион по шахмат и един от лидерите на руската опозиция Гари Каспаров заяви: „Не вярвам, че Западът ще се консолидира за Украйна срещу Русия, не вярвам, че и САЩ са способни да поведат свободния свят срещу диктатора Путин. Новата вълна на руска агресия срещу Украйна е план за подчиняване на цяла Украйна, която Путин никога не е смятал за държава. Следователно това е територия, която трябва да премине под контрола на Русия, но не по силата на международното право, а със сила. Само властта и парите, с които разполага, позволяват на Путин да прави каквото си поиска, за да постигне целите си за възстановяване на руската империя.“

Министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников предложи създаването на международен трибунал в Харков. Той ще преследва руските военнопрестъпници за обстрела на жилищни райони. Според министъра това е военно престъпление.

„Ще бъде справедливо, ако в Харков бъде създаден специален международен трибунал. Между другото, именно в Харков през 1943 г. се провежда първият съдебен процес, в резултат на който нацистите са осъдени за военни престъпления. Сега Харковският трибунал трябва да осъди последователите на Хитлер в Кремъл, които вече са „надминали“ своя идол“ – предлага Резников.

В този контекст бе изненадваща позицията на международния Червен кръст, чиито представители се опитваха да получат достъп до така наречените руски „военнопленници“. Руският президент Владимир Путин обяви „специална военна операция“ на страната ни, насочена към „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна. Забележете – не война, а военна специална операция. Така, както правилно отбелязва военният експерт и журналист Юрий Бутусов: „задържаните руски военнослужещи в Украйна не попадат в обхвата на Женевската конвенция, Украйна не е длъжна да се грижи за тях и да им осигурява достъп до Червения кръст, защото Путин не е обявил война на Украйна и руснаците не са военнопленници по закон, а терористи на престъпната организация на руското министерство на отбраната. Всичко, което Украйна прави, за да задържи терористите, се прави добросъвестно.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Очаквайте продължение!

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Ивелин Михайлов: Запознах се с Николай Марков 3 месеца преди изборите