Как Русия дойде да ни освобождава - Харковският дневник на проф. Михаил Станчев (Част 1)

OFFNews започва да публикува "Харковският дневник" на известния историк професор Михаил Станчев, в който той разказва за собствените си преживявания през първите 10 дни на войната в Украйна.

Текстът се публикува за първи път.

24 февруари 2022 г., ден първи

В 5 часа сутринта ме събуди телефонно обаждане от нашата приятелка Олга Саприкина: „Миша, бомбардират град Чугуев. Те удариха военното летище“. Не разбрах точно – кой бомбардира, защо бомбардира и защо Чугуев? Ами да, вероятно някакви учения, защото Чугуев е град на военни пилоти. Вслушах се внимателно. Чуваше се непрекъсната канонада – кой стреляше, с какво стреляше и защо? По-късно започнах да различавам звука на ракетите, изстреляни от системата „Град“, звука на тежката артилерия и ракетите или бомбите, изстреляни от бомбардировачи и изтребители.

Русия е нападнала Украйна. Нищо не разбирах. Снощи руски телевизионен канал показа тържествен концерт в Кремълския дворец по случай Деня на защитниците на отечеството. В края на краищата 23 февруари традиционно се чества като Ден на съветската армия и флот. Как може да се започне война след концерт? Оказва се, че това е възможно*. В 6,30 ч. се обажда българска телевизия с молба да съобщи за нападението над града. По-късно и други български телевизии и радиостанции ми се обаждаха със същата молба през целия ден, тъй като говорех свободно български. Така волю-неволю се превърнах във военен кореспондент на българските медии в онези трудни дни.

Отидох да събудя жена си. Тя се възмути, че съм я събудил толкова рано (тя си ляга късно и става късно, а аз, напротив, заспивам рано вечер и се събуждам в 4-5 часа сутринта). Но в тази тревожна сутрин заспах. Събуди ме обаждане от Олга. Съпругата ми се събуди и аз казах, че трябва бързо да се съберем и да избягаме. Къде и защо не знаехме и не разбирахме. След като се поуспокоих малко, все пак започнах да събирам документите, необходимите на пръв поглед неща. Бомбардировката спря за известно време и ние някак си се успокоихме.

Дори пихме чай, но чувството на тревога не изчезна. Бях изненадан от спокойствието на жена ми. Очевидно все още не бяхме наясно със случилото се. Отново си легнахме, но някак си не заспахме. Оказа се, че Русия е въвела свои войски както от руската, така и от кримската страна, а също и от Беларус.

Започнаха да идват обаждания от познати и приятели. Попитаха ме какво се е случило и какво да правят. Не можах да обясня нищо ясно. Погледнах през прозореца – един камион за боклук спокойно преобръщаше контейнерите вътре. Е, помислих си аз, комуналните работници работят, значи всичко е наред. Включих телевизора. Путин обясни, че е взел решение за специална военна операция в Украйна, за да „денацифицира и демилитаризира“ страната ни. Като историк, тази формулировка ми се асоциациира с обръщението на Адолф Хитлер към германския народ на 1 септември 1939 г., преди да нападне Полша, за „специална полицейска операция“. Путин даде ясно да се разбере на руския народ (очевидно и на украинския), че "Русия няма намерение да воюва срещу Украйна". Целта на „операцията“ е да се „освободи украинският народ от нацистите“ и да се демилитаризира украинската армия, която тормози цивилното население на Донбас. Отново си спомних за Хитлер, който нападна СССР с цел да освободи съветския народ от болшевизма и сталинизма. Оставам с впечатлението, че Путин сигурно е обичал да чете „Майн кампф“ и може би е овладял това "велико произведение" в дълбочина.

Но по това време нямах време да разсъждавам по този въпрос. Мислех трескаво какво да правя по-нататък? Спомних си, че днес имам семинар за студенти по дипломатически протокол. Какъв, по дяволите протокол, когато над главите ви летят ракети? По-късно бе съобщено, че занятията в университета са отменени. Не казаха колко дълго, а и не можеха да кажат, защото никой не знаеше колко дълго ще продължи тази лудост. По-късно научихме, че Русия е предприела масирана атака срещу множество военни обекти в различни украински градове – Киев, Харков, Ивано-Франковск, Виница и Одеса. "Украинският комплекс" на Путин явно му подсказва, че целия украински народ са "бандеровци" (по неграмотност, мнозина руснаци ги наричат "бендеровци").

Братовчедката на съпругата ми се обади и поиска да се присъедини към нас с дъщеря си, сина си и внука си, както и с приятелката на сина си, тъй като живееха във висока сграда на 13-ия етаж и се страхуваха, че блокът им може да бъде идеална цел за вражеската артилерия. Скоро те дойдоха и аз им дадох ключовете от апартамента на сина ми, който беше близо до нас и на първия етаж. Но след ден-два те се преместиха при нас, в нашия апартамент. Беше по-спокойно да сме заедно. Започнахме да умуваме къде можем да отидем на по-безопасно място. Мислехме да отидем в моята къщичка в провинцията. В крайна сметка къща с две стаи и печка, кладенец. Имахме вода и дърва за огрев. Ние ще оцелеем! Не знаехме дали Харков ще бъде бомбардиран, или не. Путин увери световната общественост, че Русия няма да бомбардира градове. Ще бъдат поразени само военни цели. През първия ден беше така.

Беше просветнало. Излязох на улицата. Огромни опашки за вода, също в аптеките и магазините. Хората събираха всичко – вода, хляб, консерви, зърнени храни, пушено месо. Наредих се на опашката в най-близкия супермаркет, която все още не беше много дълга. Когато влязох в магазина, се оказа, че вече няма какво да се купи – всичко беше изчезнало за няколко часа. Успях да си купя няколко рибни консерви. Вече нямаше месни консерви. С носталгия си спомних за консервираната каша с говеждо или свинско месо, която взимахме по време на къмпингите, когато бяхме ученици. Не знам защо, но точно тогава ми дойде на ум, че не е лошо да го има в магазина и да си купим "Русенско варено"!

За да се избегне паниката, градските власти призоваха жителите на Харков да запазят спокойствие, да си останат по домовете, а в случай на нови бомбардировки да се скрият в бомбоубежища. Обадих се на началника на отдела за поддръжка на жилищата ни и я попитах къде мога да се скрия в случай на нови въздушни нападения и обстрел. Тя каза, че всички мазета на жилищни сгради са отворени и че там може да се изчака временно (за около два часа). На уебсайтовете на градската и областната администрация бяха публикувани списъци на бомбоубежища по районите и призиви на кмета на града и на областния управител към населението да се успокои. Беше обявено, че транспортът в града ще бъде безплатен. Имаше някаква утеха. През деня нямаше бомбардировки. Смятахме, че ще мине.

В следобедните часове на същия ден кметството спря движението на метрото и го превърна в едно от най-мощните убежища в Харков. Под дебелите си сводове то може да приюти около 150 хил. харковчани.

Някой хвърли в социалните мрежи информацията, че ако се съберат цифрите за първия ден на войната: 24 + 2 + 20 + 22, се получава 68. Ако съберете датите на Втората световна война: 1+9+19+39, отново ще получите 68. Ако съберете датите на Първата световна война: 28+7+19+14, отново ще получите 68. Това е мистерия. 24.02.2022 г. ли бе началото на Третата световна война?

25 февруари, ден втори

След като прекарахме нощта в нашия жилищен блок, цялото голямо семейство реши, че трябва да се снабдим с храна. Не бяхме в село, където можеш да държиш запаси в мазето. Имахме малко храна и роднините ни не дойдоха с празни ръце. През нощта отново бомбардираха някъде. Когато бомбардировките започнаха, си спомнихме как в часовете по гражданска защита ни учеха да се крием между две носещи стени в апартаментите си, за да не ни наранят счупените стъкла и осколките от снарядите. Няколко пъти през нощта се налагаше да седим и да лежим на пода в коридора, който служеше като бомбоубежище. Тоалетната и банята също попадат в тази категория. Децата на сестра ми избраха преддверието. Също така е възможно.

На сутринта Олга, която живееше в покрайнините на града, в най-големия жилищен квартал в Харков "Северна Салтовка" (около 400 хиляди жители), се обади отново и каза, че на околовръстното шосе се водят някакви сражения, виждат се танкове и БМП-та, но не може да каже дали са руски, или украински. Стреляли по къщата, прозорците се изпочупили, но апартаментът оцелял, въпреки че един снаряд улучил част от жилищния блок. Посъветвахме я да дойде при нас незабавно. Оказва се, че руските войски, идващи от руската граница (Харков е на 40-50 км от границата с Русия), са превзели украинското гранично село Липци и са се придвижили през руските и черкаските Тишки, Циркуни до покрайнините на Харков. Всички те се оказват окупирани от руски войски. През нощта в града започнаха да навлизат руски диверсионни групи. Една или две от тях дори нахлуха в центъра на града и обстрелваха търговския център „Николски“. Те бяха ликвидирани от нашите сили.

В покрайнините на града се водеха активни бойни действия. Опитите за пробив в града бяха неуспешни, затова руските сили съсредоточиха усилията си върху превземането на областните центрове в региона, особено тези, които са най-близо до руската граница.

Излязох отново на улицата. Навсякъде имаше опашки – в магазините, в аптеките. На павилионите, където предишния ден продаваха вода, нямаше опашки. Водата свърши, а нова не докарваха заради бомбардировките. Зеленчуковите сергии работеха, а на някои от тях се продаваше и хляб. Купих четири хляба. Макар че ми дадоха толкова, колкото можех да си купя, по-късно получих само по два хляба на човек. Месо и консерви не се намираха никъде. Местният пазар беше празен. Там седяха само млекари и продавачи на зеленчуци.

Отидох да потърся вода в автоматите за вода, но и там нямаше вода. Добре, че на 23 февруари купих пет седем- и петлитрови бутилки вода. Първоначално вкъщи имаше вода. Но ние бяхме седем човека и разбрахме, че това няма да продължи дълго. Решихме, че ще пием чай от чешмата, след като го преварим два пъти.

Като човек, роден и израснал в провинцията, разбирах, че трябва да купуваме стоки от първа необходимост. Баща ми ми казваше, че в къщата винаги трябва да има чувал със захар, чувал с брашно, сол и зърнени храни, макарони и бекон, но това не изглеждаше подходящо в градска среда. И още повече в мирно време. Кой мисли за война? Тръгнах към големите супермаркети „Рост“ и „Клас“ в нашия квартал. Отидох до супермаркета „Клас“. Опашките бяха дълги километри. Реших, че не мога да издържа дълго на опашката. Вече не съм млад!

Изведнъж някой ме спря. Оказа се, че е възпитаник на нашия факултет, доцент в един от харковските университети. Той ми предложи място до него в опашката и аз останах. След като стояхме на опашка няколко часа с него и баща му, влязохме в супермаркета. Имаше много хора. Започнахме да грабваме всичко, което можехме да вземем, а след като се успокоихме, започнахме да купуваме това, което все още ни оставаше. Нямаше нито хляб, нито месо, риба, консерви, зърнени храни и млечни продукти. Започнах да купувам замразени пелмени и вареники (кнедли), слънчогледово олио и разтворими фидета „Мивина“, произвеждани от виетнамците в нашия град. Имаше също пастет и шпроти.

Успяхме да си купим дълбоко замразено месо, явно бяха започнали да изтеглят запасите от държавния резерв. Когато със съпругата ми го опитахме, се оказа, че можем да го ядем. На втория ден вече беше опасно да се яде това месо и го изхвърлихме. Освен това нямаше ток, хладилникът беше изключен и се оказахме в много трудна ситуация: всичко, което бяхме купили и сложили във фризера с очакването, че ще имаме достатъчно храна за една седмица, трябваше да спасим по някакъв начин. Започнахме да сушим хляба и да правим галета. Беше по-лесно да го запазя по този начин. Замразената храна се размрази и жена ми започна да я вари и пържи, за да я запази по-дълго. Трябваше да ядем всичко спешно, за да не го изхвърлим. Дори го давахме на съседите. Мислех да отида отново в този супермаркет. Добре, че не го направих, Бог ме спаси! Тази сутрин кварталът бе бомбардиран, а ракета удари съседната къща и част от нея се срути. Супермаркетът също е бил поразен, но е оцелял, въпреки че е бил силно повреден – нямал е прозорци, витрини и врати. Няколко души са били сериозно ранени от взривната вълна. За щастие нямаше жертви. Супермаркетът беше затворен и ние вече нямаше как да си купим хранителни продукти.

Същия ден врагът се опита да проникне в града с танкове, но бе отблъснат от украинските въоръжени сили, които бяха въоръжени с преносими зенитни ракетни системи Javelin. В началото на войната те бяха много малко, но след това британците и американците започнаха да ги доставят в по-голям обем. Бойците от териториалната отбрана провеждаха операции по прибиране на разпръснатия противник в различни квартали на града. Сградите на бившия Селскостопански университет, сега Биотехнологичен университет, който в резултат на сливането включва Селскостопанския институт, Института по механизация на селското стопанство, Зооветеринарния институт и Института по храните и търговията, бяха обстрелвани. За щастие учителите и учениците са били защитени и никой не е пострадал.

Факултетът по физика и технологии на нашия университет също беше засегнат и подложен на съкрушителен огън. Един снаряд падна близо до университета и навсякъде се чуваше обстрел. По улиците се движеха линейки. През първите няколко дни много частни автомобили се изнасяха от града. Навсякъде имаше задръствания. Разстоянието, което може да се измине за два или три часа, хората го изминаваха за 7-8 часа. Мои познати пътуваха цял ден до Полтава, макар че в мирно време това разстояние се преодоляваше за два часа. Колоните от автомобили в няколко реда бяха очевидни цели за вражеските самолети. Добре, че все още не бяха стреляли по хората по пътищата, но нямаше гаранция, че няма да го направят.

Очаквайте продължение!

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews