Предстоят ни пет седмици на активна предизборна кампания, в които изглежда, че по-голямата част от кандидатите ще се опитат да замъглят конституционните правомощия на президента. Вялата и дезорганизирана предкампания на тези избори, показва че преобладаващата част от кандидатите разчитат на това, че мнозинството не познава реалните възможности и отговорности на държавния глава. Политтехнолозите в България отново разчитат на това, че ще успеят да подменят правната и политическа реалност с профила на собствения си кандидат.
Конституцията и законите предоставят различни възможности за развитие на един президентски мандат. Президентът е самостоятелна институция в системата от институционални взаимодействия, която изгради основния закон през изминалите двадесет и пет години. Политическата конюнктура при приемането на Конституцията, определи разнородни ангажименти на президента, като акцентът бе поставен върху това той/тя да не може да въздейства пряко върху изпълнителната, законодателна или съдебна власт. В същото време, именно в тази институция е съсредоточен потенциал за управление на кризи и мандатът на президента Плевнелиев показа колко ефективно тези възможности могат да бъдат използвани.
Президентът се избира пряко от гражданите и това винаги е било основание за претенции по отношение на обхвата на президентските правомощия. През втората половина на мандатите си, президентите Желев, Стоянов и Първанов настояваха на тезата за необходимостта от увеличаване на правомощията на президента. Плевнелиев не постави нито веднъж този въпрос. Но по-съществената част на тази дискусия е как се използват съществуващите правни възможности за реализиране на успешен президентски мандат.
Президентският мандат не се изчерпва с представата за петте години, в които той/тя управляват администрацията на президента. Мандатът е онзи набор от обещания, приоритети и поети ангажименти, които новоизбраният президент трябва да реализира в рамките на тези пет години. В този смисъл преди да изберем следващия президент, трябва да му възложим определен обем от изисквания и задачи. А за да направим това, трябва да познаваме рамката на възложените му от Конституцията и законите правомощия.
Много се спекулира с представата за „олицетворяването на единството на нацията”, но всъщност това е качество, което президентът притежава в международните отношения, където неговото присъствие и изразявани позиции олицетворяват авторитета на българската държава. Президентът не е психотерапевт на българската национална общност. Той/тя не трябва да се занимава с „лечението” на накърнената ни национална идентичност. И в същото време, през авторитета и влиянието, което може да реализира в междудържавните отношения, той/тя би могъл/могла да влияе върху националния политически процес.
Първите стъпки на преобладаващата част от кандидатите за президент и вицепрезидент са извън зоната на отговорност на президентската администрация. Дневният ред, в който бива тласкана кампанията, не отговаря на президентските правомощия и по-скоро се опитва да отклони въпроса за същността на мандата, който българските граждани би трябвало да дадат на следващия президент, гласувайки за него.
Досега кампаниите на претендентите търсеха опора в развитието на темите за избора на генерален секретар на ООН, мигрантската криза и терористичните заплахи. Те все повече се изкривяват под натиска на всевъзможни патриотарски призиви и опитите да се ангажира общественото внимание със социални теми и въпроси на икономическото развитие. Почти напълно се елиминира смисленият граждански дебат за това как самостоятелната институция на държавния глава взаимодейства с останалите власти. А именно това е същността на президентската институция.
Президентските правомощия очертават само рамката, в която трябва да бъде реализиран един мандат. Стриктното им следване без посока и цел може да доведе само до обезличаване на ролята на държавния глава. И обратното – прекалената политическа амбиция може да увреди в не по-малка степен авторитета на институцията. Именно затова мандатите на президентите Желев, Стоянов и Първанов завършиха с тежко политическо противопоставяне между тях и политическите партии, чиито кандидати бяха.
По право президентът има определени ангажименти и споделени правомощия както по отношение на всички власти, така и по отношение на съществена част от публичните политики на държавата. Той може да оказва влияние, но по-същественият въпрос е доколко е в състояние да играе ролята на компетентен посредник в диалога и взаимодействието между властите. Конституционните правомощия по отношение на управлението на кризи не биха могли да бъдат реализирани ефективно, ако президентът не може да бъде лидер в процеса на постигане на съгласие.
Президентската институция е не само форма на представителна власт. Един от източниците на влияние, достъпни за президента е неговата кадрова политика. Чрез лансирането на определени кандидатури в представителните, регулаторни и контролни институции на държавата президентът може не само да генерира огромен обем от информация, но и пряко да оказва влияние върху тяхната дейност. В този смисъл един от важните въпроси, на които би трябвало да отговорят кандидатите на тези избори, е свързан с критериите за подбор и гаранциите за прозрачност и отчетност на техните кадрови назначения.
Правомощията на президента в междудържавните отношения и външната политика, макар и споделени, предоставят изключителни възможности за изпълнението на президентския мандат. В съвременната международна политика, процесът на постигане на съгласие и способността за лансиране на идеи имат определящо значение. Президентският мандат включва поемането на конкретни ангажименти във връзка с формулирането и развитието на стратегическите приоритети на страната в международен план. Съществена част от позиционирането на България зависи от активността и компетентността на президента и неговата администрация.
Успехът на един президентски мандат зависи от това до каква степен президентът и неговата администрация успяват да превърнат институцията в пространство за формиране на стратегическа перспектива за развитието на България. Президентът трябва не само да е в състояние да структурира дебат между институциите и центровете на политическо влияние, но и да постига съгласие около приоритети на националното развитие. Това е специфичен тип лидерство, което не се изразява в стремеж към заемане на доминираща позиция, а по-скоро намира своя израз в устойчивостта на постигната подкрепа за определени решения.
Представата за това, че президентът би трябвало да е опозиция или поне контрапункт на всяко управляващо мнозинство, никога не е била вярна докрай. Президентската институция може и трябва да реализира мандата, даден й от гражданите, следвайки поетите ангажименти и обещания. Противопоставянето и конфронтацията не са ефективно средство за управление. Това е вътрешната граница на разграничаването срещу всяко управляващо мнозинство. Рискът от пълно обезличаване на институцията при безусловна подкрепа към мнозинството е еднакво голям, както и опитите за трайна конфронтация срещу него.
Мисията на президента е да работи с останалите институции и да постига съгласие около определена стратегическа перспектива. Предизборните опити за замъгляване на истинската мисия на президентството, имат за цел единствено и само да попречат на гражданите да формират собствената си воля за мандата, който искат за възложат на подкрепените от тях кандидати.
Реалната мощ на президентската институция не е описана в конституционните разпоредби. Правото дава само рамката, в която институцията би трябвало да се развива, но нейната ефективност зависи от мандата, който гражданите дават на избрания от тях кандидат. Успешният кандидат би трябвало да бъде онзи, който е готов да реализира своите правомощия в диалог с другите, следвайки перспективата, заради която е получил общественото доверие. Всичко останало е само опит за злоупотреба с правата или с мощта на президентската институция.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара
Koel
Банан, залепен с тиксо за стена, се продаде за 6,2 млн. долара