Политическата 2018 година: Думи на вятъра

Последна промяна на 24 декември 2018 в 16:49 2909 2

Популистката пропаганда обезсмисля връзката между политика и управление. В нейната едноизмерна и скандализирана перспектива българският дневен ред почти напълно изгуби очертанията си през изминаващата година. Политическото противопоставяне подмени усилията за изграждане на свързаност и ефикасност в управлението.

Тази година бе белязана от ново равнище на партийна конфронтация. Тя започна в края на миналата година с усилията да бъде компрометирано българското председателство на Съвета на Европейския съюз и продължи да определя тона на политическия процес. Основният фактор на тази промяна е БСП. Радикализирането на публичното говорене и лансирането на все по-открито популистки тези не постигна нито по-висока подкрепа за опозицията, нито доведе до по-голяма ефективност в нейното парламентарно присъствие. Но допринесе съществено за замъгляването на процеса на вземане на решения и задълбочи общественото недоверие в институциите.

Съществената идеологическа промяна в профила на БСП е по посока на национал-популизма. Партията все по-отчетливо се стреми към подкрепа сред избирателите на националистическите партии, изчерпвайки левите си идеи с реториката на т.нар. „развит социализъм“ и насърчаването на носталгия по тоталитарния режим от съветски тип. Тази промяна определя общото разположение на политическите партии в началото на предизборната кампания за Европейския парламент. „Визия за България“ се превърна в отчетлив маркер за тази трансформация. Претенцията за стратегическа промяна, която се съдържа в този документ, всъщност не представлява алтернатива на управлението.

В освободеното от БСП пространство не желаят да навлязат нито АБВ, нито Движение 21, нито нови политически формации. Изглежда, че както в Европа, така и у нас социалистическите идеи изглеждат толкова дълбоко и трайно компрометирани, че никой не желае пряко да се свързва с тях.

ГЕРБ продължава да се измества по посока на илюзорния политически център, търсейки все по-често постигането на компромис, като в същото време се опитва да поддържа почти напълно изоставеното от десните формации противопоставяне срещу пропагандата на БСП. Липсата на стратегически партньор при условията на тежък коалиционен формат на управление изтощава партията и налага все повече усилия за запазване на ясен политически профил на дясно-центристка народна партия.

Десните формации почти напълно изоставиха противопоставянето си срещу БСП за сметка на критика към управлението. Те се опитват да изградят новия си облик чрез дебат за начина, по който ГЕРБ и ОП управляват, но това не изглежда достатъчно, за да спечелят отново доверието, дори на своите бивши избиратели. Докато те се опитват да се позиционират политически чрез критика на управлението, критично висок остава делът на онези, които дълбоко се съмняват в това, че десните формации в сегашния си вид биха могли да управляват или дори само да бъдат ефективен партньор на ГЕРБ.

ДПС продължава да възстановява позициите си и да повишава влиянието си върху развитието на политическата ситуация. Като неизбежен партньор на БСП, но и като субект, на който ГЕРБ може да разчита, когато става въпрос за българското участие в НАТО или Европейския съюз, Движението успява да капитализира позицията си. През тази година ДПС за кратко радикализира позицията си спрямо управляващото мнозинство, след което отново изглежда готово да смекчи тона. То най-вероятно ще се придържа към тази тактика и през следващите месеци преди европейските избори, разчитайки на сравнително добър резултат.

Една от най-интересните сюжетни линии на тази година е промяната в значението на партията Воля. Въпреки че това не привлече съществено обществено внимание, Воля се оказа първата българска партия, разпозната като партньор на най-големите европейски националистически формации. Това я поставя в ролята на пряк конкурент на НФСБ, ВМРО и Атака, както и на гравитиращата към същото поле БСП. Включването на Воля в битката за доверието на онези общо около 16 % от всички български избиратели, които симпатизират и евентуално биха подкрепили националистически формации, прави това политическо поле остро конкурентно и в същото време – стратегически важно за това как България ще допринесе за баланса на политическите сили в следващия Европейски парламент.

Развитието на политическата ситуация привлича повече обществено внимание, отколкото съществените въпроси, свързани с качеството на управлението. През тази година политическият елит и администрацията показаха, че са в състояние да се мобилизират и да постигат конкретни резултати в режима на председателството на Съвета на Европейския съюз. В същото време правителството не успя да удържи постигнатия ритъм в месеците след края на активната фаза на председателството. Това позволи да бъдат разгърнати серия от протестни сценарии, които почти напълно замъглиха постигнатото в първата половина на годината.

Управленският дневен ред продължава да бъде почти неразличим за мнозинството от българските граждани. През тази година правителството навлезе в съществената фаза на административната реформа. След срива на Търговския регистър, около темата за информационната обвързаност и развитието на електронните услуги бяха предприети много важни действия, включително и по отношение на общото управление на съществуващите и непрекъснато възникващи регистри.

Тази година беше важна с предприетите промени в сферата на образованието, социалната политика и здравеопазването. Подготвените промени в Закона за регионалното развитие по същество ще създадат не само ново деление на районите за планиране, но и нова основа за политиките на регионално развитие. Този управленски дневен ред оказва пряко влияние върху качеството на живота на българските граждани, но той остава встрани от общественото внимание.

Публичното говорене изтощава все по-бързо смисъла на въпросите, свързани с управлението, замествайки ги с политически оценки и партийно противопоставяне. Нито веднъж най-често задаваният през тази година въпрос за евентуални предсрочни избори не беше свързан с качеството на управлението или с решенията, от които реално зависи общественото благосъстояние. Отговорите също нямаха връзка с управлението, а с безкрайните сметки за тенденциите в обществените настроения и интересите на коалиционните партньори.

И през тази година разговорът за управлението не успя да доминира в обществения дебат. Това е проблем, защото от една страна управленските решения не успяват да ангажират гражданското участие, а от друга – мнозинството от хората продължават да формират своята представа за управлението през призмата на политическите си пристрастия.

Нечленоразделното политическо говорене хвърля все повече думи на вятъра, без да произвежда среда за управленски решения. Всяка от водените политики попада за кратко в полезрението на обществото и то само чрез скандал - в случаите, когато някой не е обяснил както трябва нещо или когато нещо не се е случило така, както е било планирано. Всъщност, в общественото мнение не се отразява цялостният процес на управлението, а само отделните негови проблеми.

Политиците не желаят да говорят за управление, а администрацията предпочита да се придържа към строго процедурния си стил. Това не е само проблем на комуникационни умения. Ако дадена поредица от управленски действия не може да бъде обяснена разбираемо, това означава, че тя не е осмислена цялостно, а нейното изпълнение не се възприема като част от последователно прилагана стратегия. Имаме толкова много стратегии, че вече изглежда почти невъзможно проследяването на каквато и да било последователност при тяхното изпълнение.

И през тази година говоренето замъгляваше разбирането за това какво точно се случва. Освен в случаите, когато това бе търсен ефект, публиката продължава да бъде все така зле информирана относно дневния ред на управлението, скептично настроена спрямо перспективите за развитие и податлива на пропагандни внушения, които на свой ред се възпроизвеждат като политически и електорални нагласи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

948

2

Oggie Petkov

26.12 2018 в 09:25

Най-голяма вина за незаинтересоваността на обществото към качеството на управление имат медиите, за които то не е интересно, защото не съдържа сензации, пикантерии и за да се проумее трябва да се активизира сивото вещество, нещо отдавна забравено. Най-заинтересовани от административна реформа са бизнесмените, но те си знаят само една песен за ниската производителност, която не им дава да вдигат заплатите, а само разходите за метресите. Удоволствие е да се четат анализите на най-кадърния наш политически анализатор.

1000

1

чондолов

25.12 2018 в 14:15

Чест и почитания но това трябва събуди интелигенцията,която да поведе битката срещу невежеството,смирението и правосъдието,ако е останало нещо свято в България.