Като сън (2024 г. през погледа на Иво Иванов)

Годините имат определени навици: движат се линейно, хранят се с около 365 последователни денонощия, умират безвъзвратно и отказват да се връщат обратно, независимо от тенорните машинации на Панайот Панайотов. Малко изненадващо, но същите тези закостенели поданици на нашата орбита около слънцето често проявяват озадачаващо непостоянство. Понякога се точат, понякога прелитат, понякога ни обогатяват, а друг път ни ограбват. Годините могат да бъдат незабравими или незабележими, леки или тежки, превратни или спокойни. Напоследък забелязах, че са си създали лошият навик да се търкалят, трупат и натежават. Днес 2024-та прави своите последни дихания, което е повод да се запитаме какво оставя след себе си. Каква година беше тази отиваща си скитница?

Нямаше пандемии, разминахме се и с трета световна война (засега), но в никакъв случай не липсваше сюрреалистичен абсурдизъм. Лично аз имам чувството, че човечеството премина през последните дванайсет месеца като през шеметен, див сън. И лош, и хубав.

Още в началото си годината ни отне незабравимия Иван Иванов - лицето на нашата кинематография, в когото бяха влюбени всичките ми съученички с изключение на една (тя беше влюбена в Янина Кашева). Своеволният кошмар нa 2024-тa, от който всички искахме да се събудим продължи отнасяйки в небитието обичани от всички ни човешки същества: властелинът на сцената Светльо Пеев, властелинът на думите Алек Попов, властелинът на нотите Кирил Маричков и властелините на журналистиката Иван Гарелов и Марги Михнева.

Лошият сън не се поколеба да се стовари и върху останалия свят. Напусна ни легендарният Ален Делон, в когото бяха влюбени всичките ми съученички с изключение на една (тя, както споменах, беше влюбена в Янина Кашева). Към небесния стадион отпътуваха Франц Бекенбауер “Кайзера”, Свен Горан Ериксън, Сезар Луис Меноти и Йохан Неескенс. Отидоха си Куинси Джоунс, Крис Кристоферсън, Доналд Съдърланд, Лиъм Пейн и Джеймс Ърл Джоунс.

2024-та година не ни наказа с нови войни, но затова пък старите продължиха като повтарящ се кошмар и абсурдни кръвопролития заляха Европа, Близкия Изток и Судан.

Човечеството бе подложено и на катастрофални катаклизми като неистови урагани в Северна Америка, наводнения в Испания, земетресения в Азия и Евровизия в Швеция.

Но не всичко беше кошмар. За щастие, най-надежният спасител - спорта се притече на помощ за да внесе светлина в една мрачна година и поне за известно време да ни потопи в уютен сън. Първо, за изненада на всички Европейското първенство по футбол се проведе не в Саудитска Арабия, а в Европа. Изравнените сили и ожесточена конкуренция превърнаха двубоите по немските терени в незабравим спектакъл, а най-впечатляващият гол бе великолепното попадение на германеца Рудигер в собствената му врата. Това не бе изключение. Турнирът със сигурност бе сън, а не действителност тъй като в даден момент имаше повече отбелязани автоголове отколкото голове. В крайна сметка титлата бе спечелена от Испания, а за англичаните остана утехата, че приятният сън се превърна в добре познатият им кошмар чак в последния мач.

Олимпийските игри в Париж събраха бляскаво съзвездие от изумителни атлети на най-голямата спортна сцена. Единствената косатка в природата с плочки на корема, Леон Маршан, изплиска и водата и съперниците си от басейна, прибирайки четири златни медала.

Кейти Ледецки продължи да печели, увенчавайки се с още две титли и ставайки най-успешната амриканска олимпийка за всички времена. Кейти заяви, че ще участва на 31-годишна възраст и на игрите в Лос Анджелис, така че се очаква Ледецки гордо да плува по златни вълни и на следващата Олимпиада.

Триатлонистите доказаха, че са най-издръжливите и безрасъдно смели хора на планетата, влизайки без скафандри във фекалният бульон на реката Сена.

Новак Джокович циментира позицията си на най-великият тенисист в историята, спечелвайки мечтаното злато след четири неуспешни опита. Епичният му финал срещу Алкараз на Ролан Гарос бе една вълшебна тенис импресия, която ще остане незабравима. На 37 години, Новак стана най-възрастният индивидуален олимпийски шампион по тенис.

Симон Байлс се завърна на игрите след катастрофалната криза, която преживя в Токио. Въпреки пенсионната си за гимнастичка 27-годишна възраст, легендата плени олимпийската публика, спечелвайки три златни медала.

Арман Дюплантис спечели овчарския скок с такава височина, че за малко да си удари главата в международната космическа станция. Безумният му световен рекорд бе с 30 сантиметра над постижението на сребърния медалист. И въпреки това... дори той бе засенчен за миг от френският скачач Антъни Амирати, който загуби, защото се състезаваше с два пръта, единият от които удари летвата.

Много бяха нереалните сънища на Олимпиадата, включително изумителният мъжки финал на 100 метра спринт, подскачащата като скопено кенгуру австралийска брейкденсърка Рейчъл Гън, чаровният официален представител на откровения мързел Снуп Дог, и разбира се турският стрелец Юсуф Дикеч, който с видимо отегчение и лява ръка в джоба спечели сребърен медал.

На 6 август станахме свидетели на най-великият ден в историята на международния баскетбол. В зашеметяващи последователни двубои четвъртфиналите в Париж предложиха безпрецедентнa десетчасовa баскетболнa симфония в изпълнение на осем феноменални отбора, събрани в една-единствена зала. Това сякаш не беше достатъчно и два дни по-късно станахме свидетели на най-атрактивния мач в историята на ФИБА. Епичният сблъсък между Сърбия и САЩ е труден за описание. Западната ни съседка игра с невероятно майсторство, самообладание, колективизъм и сръбско самочувствие срещу най-големите американски звезди и само окултните магьосничества на Стеф Къри успяха да изпратят Щатите на финал.

Да, Олимпиадата бе неправдоподобен сън и едно от доказателствата е следното: Индия разполага с един милиард четиристотин и двайсет и три милиона човека в повече от България, но се оказа с четиресет и пет места зад нас в класирането по медали! Нашите спортисти се представиха великолепно в Париж, с три златни, сребърен и три бронзови медала. Това класира малка България пред държави с далеч по-големи ресурси като Турция, Аржентина, Швейцария, Алжир, Гърция и мн.др.

Тук е момента да споменем, че 2024-та премина като сън и за Карлос Насар. Изумителен, зашеметяващ, труден за проумяване сън! Едва двайсетгодишен, Карлос вече е един от най-доминиращите спортисти в света. Той е Арман Дюплантис на щангите; Леон Маршан на тежката атлетика. Или може би те са Карлос Насар в своите спортове. В рамките на една календарна година този изумителен младеж се възстанови от скъсан ахилес, спечели европейски, световни и олимпиийски титли, потроши всички възможни рекорди, а в Париж вдигна такива тежести, че Франция започна да скърца под краката му.

Между другото, поне за мен, 2024-та бе годината на баскетбола не само заради шедьоврите създадени на Олимпиадата. Любимата ми игра бе съществена част от големия, неправдоподобен сън.

Първо: след много десетилетия ми се отдаде възможността да напиша следващото изречение. Цяла година обикалях хиляди километри из цяла Америка, за да гледам на живо български баскетболист в НБА! Толкова дълго мечтаех за този момент! Винаги ще бъда благодарен на Александър Везенков. Той бе поставен в невъзможна ситуация и въпреки че вбесяващата миопия на треньора му не му позволи да покаже на какво е способен, той отвори една отдавна затворена врата и вдъхна вяра на идващото поколение български баскетболисти.

В края на февруари сънят продължи, тъй като се случи нещо невероятно и България победи световния шампион по баскетбол Германия! Да, световният шампион! Омаловажена ли е тази победа поради това, че в отбора на Германия отсъстваха играчи от НБА като Денис Шрьодер, Макси Клебер и най-вече мега-звездата Франц Вагнер?

Вижте, някои циници сигурно биха казали, че немският баскетбол без Вагнер е като немската опера без Вагнер. Аз не съм съгласен. В нашия отбор също отсъстваха ключови играчи, включително Везенков. Германия е най-населената страна в Европа със страхотни бази, зали, ресурси, армия от треньори, традиции и двеста хиляди регистрирани играчи по баскетбол. Тази победа в европейска квалификация срещу европейски гигант и настоящ световен шампион е изключително постижение, което не е случайно. Подходът към този мач, дефанзивната стратегия на треньора, хитрият неравноделен ритъм на игра, професионализмът на момчетата на Барчовски, фамозната публика в Ботевград - всичко това допринесе за един от най-незабравимите моменти на 2024 година.

Великолепните момичета от женския отбор също шокираха Европа, налагайки се категорично над един от най-силните отбори на континента Унгария, при това на техен терен.

Xубавите и лоши сънища продължиха във всички гънки и кътчета на развилнялата се 2024 година:

“Спейс Екс” успя да хване като с огромни ракови щипки завърналата се на земята ракета-носител “Супер Xеви”.

Изкуственият интелект не можа да постигне зловещата сингуларност и да сложи човечеството на колене, след като се оказа, че не е в състояние да изчисли точния брой на българските парламентарни избори.

Шокиращо, индийският тийнейджър Гукеш Домараджу стана най-младият световен шамион по шахмат в историята.

Още по-шокиращо, тази година наградата Оскар бе спечелена от филм, който я заслужава. Това не се бе случвало отдавна, дори и на сън.

В Индонезия бе открита най-старата пещерна рисунка в историята на човечеството. Създадена с червен пигмент преди 51 хиляди години, рисунката изобразява праисторически лов на диво животно и първия концерт на Ролинг Стоунс.

В Париж великия Ружди Ружди грабна своя втори златен медал от Параолимпийски игри.

На 33-годишна възраст Григор Димитров направи един от най-силните сезони в кариерата си.

На 20 август един от най-симпатичните и скромни хора, които познавам се качи заедно със сина си Максим в малка черупка и с помощта на две дълги сламки двамата прекосиха Северния ледовит океан, преодолявайки вълни с размера на Националния дворец на културата. Когато го попитах как са издържали Стефан Иванов ми отговори, че авантюрата не била чак толкова опасна.

На 12 декември след дългогодишни увещания най-после се смилихме над Европа, премахнахме нелепите ограничения и позволихме на Шенген да влезне в Българската зона.

В САЩ станах свидетел на нещо изумително: сън-в съня-в съня, който отгоре на всичко бе излъчен по телевизията! Това се случи след като за пръв път гледах президентски дебат, в който явно сънувах, че единият от претендентите спи и сънува, че ние всички сънуваме, че той учавства в дебат. Забелязах, че в този гериатричен двубой по ораторско безсилие бяха отбелязани повече автоголове отколкото на Европейското първенство по футбол.

По-късно другият претендент се размина на косъм със смъртта и за малко да стане нидерландски импресионист, след като куршум на малоумен снайперист раздра епидермиса на ухото му по време на политически митинг в щата Пенсилвания.

Всъщност, целият предизборен сезон мина като нереален сън, включващ още покушения, неочаквани персонажи, неправдоподобни сценарии и абсурдно количество политически реклами.

През 2024-та в повече от 80 държави се състояха избори и отново като в сън те бяха изгубени от почти всички управляващи партии по целия свят.

B Сирия, Башар Ал Асад най-после бе свален и в момента не е съвсем ясно каква ще бъде следващата система на управление.

Сигурно и вие като мен се питате до какво ли ще доведе всичко това? Какво ли ни чака през 2025-та? Какви ли катаклизми ще се стоварят върху човечеството? Няма да има Олимпиади и Мундиали, но сигурно изгаряте от любопитство за това кой ли ще спечели президентските избори в Беларус. Аз лично очаквам с нарастваща апатия Евровизията в Швейцария. Нямам търпение да не я гледам.

Няколко хубави лично за мен сънища:

Две десетилетия след като едва дванайсетгодишна Джесика Лонг спечели своята първа титла на параолимпийските игри в Атина, плувкинята без подбедрици прибави в актива си още два златни медала в Париж. Легендата вече има невероятните 30 параолимпийски медала от шест игри (17 от тях златни).

Пак в Париж параолимпийката и великолепна писателка Оксана Мастърс грабна два златни медала. Интересното е че колекцията и от 17 медала (девет златни) е събрана и от зимни и от летни параолимпиади.

През юни успях отново да прегърна Ники Божиков - един от най-силните и сърцати хора на планетата. Въпреки че не може да се движи и да диша без респиратор, тoй продължава да се усмихва, живее и мечтае в красивия Калофер, a дългогодишните усилия на мускулната дистрофия да го отчае са обречени на неуспех.

Между другото тази пролет се натъкнах на едно от най-хубавите сънища на 2024 година. Става дума за мъж на име Бърни Литман и жена на име Марджъри Фитерман. Двамата са се влюбили преди десетина месеца и минаха под венчилото на 19 май тази година. Общата им възраст е 202 години. Булката е на 102, а младоженецът е само на 100. Книгата на рекордите Гинес ги вписа в регистъра си като най-възрастната сватбена двойка на света. Когато ги питат защо са се оженили те отговарят, че просто се обичат и не искат да живеят един без друг. Така че колкото и още да продължат дните им, те ще ги изживеят щастливи... като в сън.

Та, такава беше 2024 - човечеството се разтвори в нея като в трескав дванадесетмесечен сън. И хубав, и лош. Сякаш затворихме очи на първи януари и ще ги отворим чак след няколко часа с чаша шампанско в ръка, за да изпратим годината на сънищата в небитието на историята.

2024 си отива, но миг преди да издъхне тя си позволи още едно своеволие и реши да стане последната година в забележителния, стогодишен живот на Джими Картър. Колко са хората, чиято смърт ни кара да спрем и да се замислим за собствения си живот? За смисъла на нашето съществуване. За годините които сме оставили зад себе си и за тези, които ни остават? Той бе преминал през великата депресия; през световни, студени и горещи войни. Бе живял във фермерска колиба, в малък апартамент, в Белия дом и в скромна едноетажна къща в далечно селце. Бе я построил с двете си ръце преди повече от 60 години. Бе се научил да обича дори тези, които го мразеха. Стана емисар на мира, добрината и разбирателството. Обикаляше света за да помага на бедстващите, да освобождава пленници, да елиминира болести.

Когато напусна Белия дом му предложили за прощален подарък чисто нов джип. Той го отказал и вместо него поискал комплект дърводелски инструменти. Използвал ги за да оборудва работилничка в гаража си и по-късно построил всички мебели в дома си. Всяко лято обикаляше бедните квартали с чук, длето и трион в ръка и строеше къщи за тези, които никога не са имали собствен дом. Джими Картър бе взел решение да посвети живота си на нещо повече от себе си... на другите. И понеже животът му изтече заедно с изтичането на 2024 година ми се наложи да се замисля за някои неща.

Ние нямаме контрол върху сънищата си - те са пъстрият гоблен на подсъзнанието - образи, светове, сценарии и емоции, в които изчезва нашето АЗ, без напълно да разбира защо.

Но те не идват от нищото. Бродерията на сънищата използва преждата на нашите преживявания, мисли и впечатления и въпреки че не можем да ги управляваме докато спим, ние имаме изключителната способност да ги интерпретираме и осмисляме докато сме будни. Помните ли Нео, който бе застанал на кръстопътя на времето и трябваше да осмисли екзистенциалното предложение на Матрицата? Заслужава ли си човек да живее удобно в сънищата си и да спи през останалото време? Има ли логика в превратностите на саможертвата? Отговорът не винаги е лесен и в един черно-бял свят разликата между червеното и синьото хапче е недоловима. Затова са ни нужни повече цветни хора. Безкористни xора като Джими Картър, чийто живот сам по себе си е послание и наследство. Сто години красота.

Затова, ако мога да извлека една-единствена поука от 2024 година, то тя е, че ми се иска повече от всичко човечеството да не забравя наследството, което ни остави Джеймс Ърл Картър и да го превърне завинаги в част от своя манталитет. Само тогава всяка следваща година ще бъде по-хубава от предишната и малко-по-малко войните, страданията, бедността и болестите на нашето време ще останат в далечното минало и ще ни се струват нереални …като сън.

За много години!

-------------------

Разказа на Иво Иванов за Джими Картър можете да прочетете тук: Безкраен мандат

Разговора ни с Иво Иванов в студиото на OFFNews можете да видите тук:

Следете новините ни в GoogleNews