Евротерапия за корупционните метастази

Мина вече близо месец от експресно прекратените обществени поръчки за над милиард и половин лева, а ехото не заглъхва. Където видят премиера, репортерите го питат едно и също, а той също им отговаря стереотипно – спрял ги е заради съмнения в обществото около тяхната редовност. В крайна сметка каква е истината?

Дали това е станало под външен натиск, тъй като прекратяването съвпадна с встъпването в длъжност на новия американски посланик? Който между другото знае отлично български, а от историята знаем, че тези американски амбасадори, които владеят добре нашия не съвсем лесен за научаване език, идват не за да изкарат няколко години до пенсия, а пристигат с важни и отговорни задачи, от гледна точка на американските национални интереси. Тази хипотеза, лансирана от някои наблюдатели, е интересна, но за нея няма доказателства. А и няма как да има.

Дали прекратяването е станало под вътрешен натиск, доколкото то съвпадна с ожесточени сблъсъци на основите икономически лобита в държавата? И за тази любопитна хипотеза, лансирана от други наблюдатели, също няма доказателства.

Трети твърдят, че това е пиар ход. Ако е така, то е отличен ход от партийно-политическа гледна точка. Но и за това няма достоверни данни. От друга страна, не е за вярване, че една държава може да бъде управлявана само с пиар.

Така или иначе, премиерът спечели адмирации, че хвърли камък в блатото. Но, от друга страна, самото спиране на съмнителните конкурси, въпреки колосалните суми, не решава нищо. Тези са спрени, а другите? Ето, OFFNews информира, че нови 35 млн. лв. потеглят към приятелски фирми за строеж на оградата по южната ни граница. Генералният проблем е, че по правило през прехода публичните пари у нас се разпределят чрез порочно организирани и направо нагласени обществени поръчки. Това е известно и у нас, и в Европа. Не случайно трайно държим първото място по корупционни практики в ЕС. Всеизвестно е, че както бюджетни, така и европари текат в джобовете на предварително подбрани фирми. Свързани известно с кой и кои. Не случайно толкова пъти ни спираха еврофондовете като наказателна мярка. Не е тайна, че нашите привилегировани играчи или печелят с необичайно ниски цени и после дават некачествен продукт, или пък предварително, особено в инфраструктурните проекти, се договарят да държат висока цена и който и да спечели, след това дели парите с другите. А когато се скарат при подялба на плячката, държавата почва да се тресе.

Затова трябва радикално да се променят както хората, така и правилата за провеждане на обществените поръчки. Не законът, който е променян вероятно стотици пъти! А подходът – честни хора и честни правила. Това би бил следващият печеливш ход на премиера. Не е толкова сложно. Просто трябва воля. Защо не бъдат поканени големи, доказали се европейски компании? Засега те бягат като дявол от тамян от нашите нагласени конкурси. Какво пречи например в търговете за строителство на магистрали да бъде включено условието да могат да участват само компании или консорциуми, които имат построени да кажем минимум 500 км. магистрали в последните 5 години? И нещата заспиват.

Какво ще спечели и какво ще загуби България, ако такива големи и доказали се фирми спечелят конкурсите? Ще загуби единствено печалбата, която ще отиде в Европа. Но тя и сега практически я губи, тъй като печалбата от нагласените търгове не отива в държавния бюджет, а основно в ненаситните частни джобове на привилегированите фирми на ясно кой и кои.

А какво ще спечели? Ще спечели отлично изградени пътища и магистрали, които няма да пропаднат два месеца след официалното им откриване. Ще спечели данъците, които еврофирмите ще плащат у нас. Ще спечелят и нашите строители, които ще бъдат наети като подизпълнители. Ще спечели борбата с корупцията, тъй като големите еврокомпании не можеш да ги лъжеш с фалшиви цени, материали и пр. Ще спечелим и още европари, тъй като не е трудно да се досетим, че могъща еврокампания може да си осигури допълнително еврофинасиране.

Това са азбучни истини, които не знам защо не се дискутират обилно в общество и медии. Ако това не стане, просто сме обречени. Скоро и последните читави европейски инвеститори ще се изнесат от нашата корумпирана родина. И ще останем сами с хищниците, които ще ни оглозгат до кокал. На този етап не се вижда друго спасение, освен еврохимиотерапия на корупционните метастази. Иначе изходът е летален.

Най-странно обаче е поведението на прокуратурата. Какво чака вече близо месец? След като от най-високото възможно място в прав текст бе казано, че конкурсите са съмнителни, защо прокуратурата не се самосезира и не започна проверки на въпросните поръчки? И след това да излезе със заключение и да каже - да, нагласени са и да почне да привлича обвиняеми, или пък – не, всичко е наред, нека хората да работят спокойно.

Явно и тя чака няКОЙ да й каже.

Следете новините ни в GoogleNews