"Новият човек" е поредното документално предложение в рамките на СФФ, прожектирано във Френския институт. Продукцията е мултикултурна и е снимана в Уругвай, Чили и Никарагуа. Тя ни представя живота на Стефания - травестит, родом от Никарагуа, избягал с двойка леви активисти от Уругвай още като дете. Филмът разказва за нейното завръщане обратно в родината, в дома, при семейството.
В първата част акцентът пада върху вътрешния свят на Стефания, по-конкретно самосъзнанието ѝ като транссексуална жена и борбата ѝ за легитимиране в свят, в който тази тема тепърва излиза от табу зоната. Запознаваме се с нея, когато вече е в зряла възраст, сякаш свикнала с маргинализирането ѝ от обществото и лицемерието, с което то я "търпи" и отглежда.
Символични са първите кадри, в които виждаме как Стефания се лута из познати места, търсейки място за спане, но вратите една по една се затварят с половинчати оправдания. "Don't ask, don't tell" състоянието на обществото - не те одобрявам, но няма да те убия с камъни, защото - цивилизация. Това некатегорично отношение към субекта го тласка още повече към това да желае да се определи, да му бъде даден шанса да е наречен с името, което му принадлежи.
Смяната на пола при Стефания не е представена драматично, цялото явление при нея е толкова естествено, че сякаш дори е излишно да се коментира - никой не може да си я представи като нещо друго освен като истинска жена - суетна, сантиментална, нежна, дори в мизерните условия на живот. Затова и когато комисията, която отговаря за официалната смяна на пола пред държавата, ѝ задава въпроса: "Защо това е нещо важно за теб?" тя отговаря просто: "Иска ми се да ме наричат с моето име."
Но новият човек не е просто с различна сексуалност. Този нов човек живее на улицата, охранява паркинг на токчета, занимавал се е с проституция, наркотици, избягал е от дома си, участвал е в революция.
Този нов човек предприема пътуване назад - към корените и дома си в Никарагуа, без да знае как ще е приет, дали ще го познаят. Изключително емоционални сцени ни показват вълненията ѝ, когато намира брат си в социалните мрежи. Въпреки страховете за отхвърляне от категорично традиционното ѝ семейство, Стефания се среща с всичките си роднини, познатите ѝ традиции, навици, където някога е била син, брат, млад учител и радетел на новото.
Филмът е политическо и социално изследване чрез историята за "новия човек". Засегнати са теми за културните традиции в Никарагуа, проблемното образование, невежеството на хората, бедността и манипулацията от страна на политиците към наивната тълпа.
Филмът е заснет много откровено, с многобройни битови ситуации, част от които са символи, други илюстрират локалната обстановка. Препоръчва се за всички, които се интересуват от актуалните социални проблеми, културни революции на глобално ниво. Или ако просто ви се гледа една необичайна история, разказана с най-интимни подробности от провокативна дама, родена в чуждо тяло, с което се бори цял живот, една от много ѝ лични борби. Всичко това, представено на фона на кадри от екзотична Никарагуа.
Можете да видите филма отново на 23 март в Дома на киното от 16:00 часа.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата