Между традицията и модерността – 56 години Софийски музикални седмици

От 1970 година насам „Софийски музикални седмици“ не само чертаят културния ритъм на столицата, но и изграждат мостове – между поколения, между Изтока и Запада, между жанрове, естетики и епохи. Международният музикален фестивал, основан по идея на проф. Богомил Стършенов, се утвърждава през десетилетията като водеща платформа за среща на върхови постижения в изпълнителското и композиторско изкуство. Преживял златни години и бурни преходи, днес фестивалът, под ръководството на проф. д-р Момчил Георгиев, продължава да изненадва с размах, устойчивост и креативна визия.

Тази година фестивалът отново събира знакови имена и млади дарования, премиери и тематични акценти, образователни събития и хибридни проекти. Искра Ангелова разговаря с проф. Георгиев за новите посоки, за тежестта на традицията, за визионерските жестове и конкретните акценти в програмата след 4 юни.

Г-н Георгиев, фестивалът тази година вече предложи изключителни срещи – Александрина Пендачанска, Шломо Минц, Веско Ешкенази… Какво ви остана като емоция от първите седмици?

- Радост и празничност в новите срещи на публиката с прекрасните музиканти и стилните програми, както и предусещане за нови музикални лакомства.

След 4 юни какви акценти бихте очертали като особено значими в програмата? Има ли "перли", които непременно препоръчвате на публиката?

- Продължаваме във всички програмни насоки на фестивала – отбелязваме значими годишнини, концерти в цикъла „Преглед на оркестрите“, Студио на младия музикант със силни бъдещи звезди и др. Под слогана „Произведено в България“ ще чуем множество български музиканти с огромна задгранична кариера, а за първи път на софийска сцена събират творческите си енергии Албена Данаилова и Веско Стамболов, Людмил Ангелов и Симеон Гошев, Фан Тао и Георги Арнаудов, Ксения Сидорова и Найден Тодоров, Борислава Танева и Урош Лайовиц, Дора Бръчкова и Борис Недялков, Анна Бинета Диуф и Алваро Коллао Леон, Кремена Оксенкруг и Виктория Василенко, Даниела Минева и Мирослав Димов, Владимир Атанасов и Александър Лиалиос, Матиас Гредлер и Вилиана Вълчева, Мария Радоева, Олег Чухлиб и Виржиния Атанасова, Лаура Монтеро и Румен Трайков, Красимира Султанова и Анжела Тошева, Антония Раднева и Алек Аведисян, и т.н.

Цикълът "По Владигеровски" – каква е идеята зад този формат и защо е важно да се поддържа?

- Всъщност още в честването на 125-годишнината на класика, започнало миналата година, се появи и получи реализация тази великолепна идея на Къщата музей „Панчо Владигеров“ - да се възстановят програми, които са изпълнявани навремето от активно концертиращите тогава братя Владигерови, и да се изпълняват днес предимно от млади даровити музиканти. Сега цикълът е съществено обогатен – с концерт на внуците на Владигеров, с участието на прекрасни артисти от Румъния, Сърбия, с произведения на приятеля на Владигеров Джордже Енеску, клавирен рецитал на Иво Върбанов и др.

Корейско-българската вечер на 18 юни изглежда като културен диалог с дълбок замисъл. Как се създаде тази програма и какво е значението ѝ в контекста на мисията "Изтокът среща Запада"?

- „Софийски музикални седмици“ за пета поредна година дава сцена на сътрудничеството между български и корейски музиканти именно в изпълението си на мост между културите. Концертът е под надслов „Корейски музикален калейдоскоп“ и съчетава традиционната корейска музика с иновативни съвременни композиции. Тази година публиката ще чуе 9 произведения, всички за първи път изпълнени в България. В програмата са включени 6 нови композиции от корейски композитори с много успешни кариери, както и 3 традиционни корейски произведения. Концертът съчетава уникални корейски инструменти – гаягъм, хегъм, пири, таекум, джанггу, с класически западни инструменти като пиано, виола, виолончело и перкусии. Особено внимание привлича пхансори – традиционен вокален жанр, отличаващ се с характерен стил на пеене.

Фестивалният оркестър ще представи премиери на Джон Тавенър и Христо Йоцов на 17 юни. Разкажете повече за тази вечер – как се изгражда подобен репертоар?

- За произведението на наскоро напусналия ни Тавенър великолепната челистка Калина Кръстева идва чак от Австралия (над 15 години не е била на софийска сцена) – това е нейно предложение, което веднага бе прието от мен и диригента Христо Павлов. Софийска премиера ще има и Концертът за пиано и оркестър на Христо Йоцов (отбелязваме 65-годишнината му и с друг концерт на 13 юни в Градската галерия) в изпълнение на дъщеря му Надежда Йоцова.

Събития като „Алма“ в Сфумато и „Жените на Йохан Щраус“ в Музикалния театър показват, че границите между театър, опера и концерт са все по-пропускливи. Това съзнателна програмна линия ли е?

- Тази година във фокус са камерни сценични произведения и преди всичко монодрамите/монооперите. Някъде е преоткриване на традиционния формат на „зингшпила“ в съвременни одежди, другаде в естетическото наследствона Шонберг. Във великолепния постановъчен екип на „Алма“ по музика на Любомир Денев и либрето на Герган Ценов са режисьорът Вера Немирова, сценографът Юлиан Табаков, диригент е Велислава Скрильова, солисти са Мария Хелгат и Ася Радославова (продукция е на Русенската опера). Световна премиера на 2 юли ще има и монодрамата на Георги Арнаудов „Записки на жената призрак“ по либрето на Яна Букова с изключтелен международен изпълнителски екип. Друга моноопера ще чуем на 9 юни - ERMESINDE’S LONG WALK – монодрама от Албена Врачанска в изпълнение на ансамбъл „Арс Нова Люкс“ – Люксембург с гост-солист сопраното Сара Карнейро.

Какво е мястото на младите музиканти в тазгодишното издание? Цикълът „Сцена на младия музикант“ се разгръща в множество зали. Какви са вашите наблюдения за новото поколение?

- Никола Богомилов, Борис Узунов, Марина Мравова, Лаура Монтеро, Александрина Боянова, Варта Естер-Каспарян и други, са имена от бъдещето. Това са музиканти с безупречно техническо майсторство и до голяма степен вече зряло сценично и интерпретационно присъствие. Затова са част от традиционната ни подкрепа на млади таланти, търсещи голямата фестивална сцена.

Съпътстващата програма – книги, дискове, конференции – звучи като паралелен фестивал. Кое бихте откроили като най-важно в тази зона на "критическо мислене" за музиката?

- Дисковете на Васил Казанджиев, Ромен Гариу и Даниела Дикова и особено трите диска-интеграл на клавирното творчество на Любомир Пипков, записано от Веско Стамболов за швейцарска компания. Книгите на проф. Симо Лазаров, тритомника-летопис за Софийската филхармония на Андрей Андреев, на Полина Антонова за Панка Пелишек, на Деворина Гамалова на 11 юни от 17.30 ч., на Миглена Ценова за перцепцията на китайската музика у нас, на Ивайло Василев за флейтовата школа в България и др. Майсторските класове на Сузана Клинчарова, Борислава Танева, Людмил Ангелов, Десислава Петева, конференцията, посветена на изкуствения интелект, мултимедийната изложба за 100-годишнината на Старозагорската опера и др.

Много се говори за българските музиканти по света – дори правихте неформално преброяване на концертмайстори. Как фестивалът привлича "разпиляната" българска музикална диаспора?

- Мотото на тазгодишния фестивал „Произведено в България“ не е самоцел или прецедент. Всяка година фестивалът привлича българските музиканти с кариера зад граница - изцяло със своя престиж и стремеж към качество и богато репертоарно съдържание, а не с големи хонорари. Затова сме изключително благодарни за музиката и майсторството, които те даряват на софийската публика.

Какви са механизмите днес за осигуряване на устойчивост на фестивала? Подкрепа от институции, спонсори, доброволци?

- Основни финансови донори са Министерството на културата и Столичната община, основен домакин и съорганизатор е Софийската филхармония. Винаги привлечените от партньорите средства надхвърлят в пъти предоставеното – реалният разход на партньорите на фестивала всяка година надхвърля 500 000 лева. В този смисъл фестивалът няма аналог сред другите прояви в Столичния културен календар като съотношение между отпуснатите и привлечени средства. Тук ролята на съорганизатора Софийска филхармония, на НБУ и НМА «Панчо Владигеров“, на чуждестранните културни институти и посолства у нас и на задграничните ни партньори, е незаменима. Административните ни разходи са минимални, а имаме и доброволци, включително и аз самият работя безвъзмездно за фестивала.

Публиката също се променя. Забелязвате ли нови публики, нови интереси? Привличате ли и млади хора, извън академичната публика?

- Застаряването на публиката е световен проблем и пред всеки организатор на събития с класическа музика е изправен пред това предизвикателство. И ние търсим различни канали за достигане на по-широка аудитория – социалните мрежи, стрийминги, класически рекламни материали като флаери, афиши, брошури, клипове, интервюта и т.н.

Мултимедийни и интердисциплинарни формати – като концерта „Вторите части в музиката“ или филма за Ваня Монева "Крилете на песента" за нейния хор с режисьор Милена Гетова, оператор Николай Илиев, сценарист Олга Бузина и продуцент Анелия Дошева (Едита) – какво търсят и какво дават те?

- Тук донякъде е и втората част от отговора и на предишния въпрос: по-лесен достъп на публиката до музикално съдържание, търсене на нова публика, популяризиране на творби и творци и др.

В каква посока бихте искали да развиете фестивала в следващите години? Има ли мечта или визия, която все още чака да се реализира?

- Мечтите са много – свързани и с нов репертоар, и с привличане на нови артисти, с възможност да предоставим на публиката достъп до големи световни музиканти и оркестри и др.

Как се усеща фестивалът в международен план днес – продължавате ли да получавате заявки, покани, сътрудничества от чужбина?

- От програмата е видно, че географията на фестивала е обширна – от Бразилия до Южна Корея с участници от 17 страни. Сътрудничим си фестивали в Белград, Ротердам, Мехелен, с големи международни конкурси, кандидатстваме сега и с проект в „Творческа Европа“ съвместно с фестивали от Армения, Португалия и Сърбия. Особено е радващо, когато продуцирани от фестивала концерти се поемат от организатори в чужбина – такъв ще бъде тази година например случаят с монодрамата на Георги Арнаудов, която ще бъде представена още във Виена, Рим, Люксембург и Ванкувър.

И накрая – ако трябва да опишете „Софийски музикални седмици“ с три думи, какви биха били те?

- Традиция, качество, осмисленост.

Повече за фестивала и неговата програма можете да научите ТУК. 

А тук поместваме програмата на международната конференция "Изкуственият интелект в изпълнителските изкуства", която се организира от Софийски музикални седмици и Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, съорганизатор е Хана Арт Нетуърк. Конференцията ще се проведе в Националната музикална академия, в Зала 48, на 17 юни 2025 г.

Откриване и представяне на участниците
13.45 – 14.00 Регистрация
14:00 – 14:10 Откриване и представяне на участниците

ЛЕКЦИОННА ЧАСТ

14:10 – 14:40

AI unplugged: the perspective of the live performance sector/ Изключен изкуствен интелект: перспективата на сектора на живите изпълнения Agnie1szka Paczyńska /Агниешка Пачинска – изследовател по европейски проект на FIM и PEARLE

14:40 – 15:00 AI и дигитални стратегии за успешен маркетинг на фестивали Д-р Боян Желязков
15.00 – 15.20 Суми Ким
15:20 – 15:40 Корейски доклад

15:40 – 16:00 КАФЕ ПАУЗА

16:00 – 16:20 Демонстрация на музикалния софтуер DJazz Marc Chemillier/Марк Шемилие
16:20 – 17:00 Кръгла маса Модератор проф. д-р Момчил Георгиев
17.00 Представяне на книгите на проф. Симо Лазаров

Следете новините ни в GoogleNews