"Аве, Цезаре!", гурме вечеря, не хот-дог

Калоян Константинов 19 февруари 2016 в 10:00 7203 0

"Аве, Цезаре!", новият филм на братя Коен, излиза по кината у нас днес и трябва да ви предупредя - не е това, което очаквате.

А какво е, ще речете, ами - или е по-добър, или е по-лош, но е малко вероятно да сте очаквали крайния резултат, затова е и много важно с каква настройка ще отидете - за пищна вечеря със салата, предястие, основно и десерт, или за нещо бързо на крак.

Филмът на четирикратните носителите на „Оскар” разказва за киноиндустрията в САЩ през 50-те години на миналия век, златната епоха на шестото изкуство. И по-точно зад кулисите на най-големите холивудски продукции и звезди. Там се сблъскваме с Еди Маникс (Джош Бролин), реално съществувала личност, останала в историята на киното като един от най-големите "fixer"-и (поправячи, закърпвачи, убийте ме, не мога да намеря адекватен превод). Това ще рече човек, който оправя бакиите на останалите.

А те не са малко. (тук внимавайте, започваме да разкриваме малки късчета от сюжета) Само в рамките на по-малко от 2 дни на Еди му изникват всевъзможно ситуации, всяка от които ако не бъде решена, може да доведе до провал на снимките или огромни скандали, и в крайна сметка пълна катастрофа. Сред тях са: отвличането на най-голямата звезда на Холивуд (в ролята Джордж Клуни) от комунистите, потулването на извънбрачното дете на "чистата като сълза" актриса-икона (Скарлет Йохансон), преквалифицирането на екшън герой в истински актьор (и опитите да го научат да говори), жонглирането с пресата и собствения си живот, и много други перипетии с остатъка от блестящия актьорски състав, включващ Джош Бролин, Чанинг Тейтъм, Тилда Суинтън, Рейф Файнс, Джона Хил и Франсис Макдормънд.

На пръв поглед може и да не звучи вълнуващо, но на втори - все още не е. Защото "Аве, Цезаре!" просто не е от този тип комедии на бързи обороти с непохватни главни герои и мръснишки майтапи. Хот-дог. Вместо това братя Коен ни поднасят пир от цял куп автентични и уникални персонажи, диалог от висша класа, щипка политико-социални коментари и тънки вметки на вътрешноведомствен кино хумор. Резултатът е изпипана до съвършенство и граничеща с документалното кино творба за... киното.

Което може да не се хареса на всеки. Филмът се простира в близо 2 часа време, но имах чувството, че са минали почти 3. Братя Коен са си позволили лукса на множество лениви и спокойни сцени и използването на различни снимачни подходи в стремежа си да представят възможно най-много лица на филмовата индустрия от 50-те. Някои кадри направо изглеждаха отрязани ей така, с ножицата, от класическите холивудски ленти, и залепени в тяхната.

Прецизна работа, казвам ви. Даже на моменти твърде педантична, дотам че само друг режисьор, сценарист или актьор би могъл да оцени на 100% всички майтапи, дилеми, намигвания и заемки. Но същевременно и достатъчно достъпен за непрофесионалисти.

В заключение ще кажа, че "Аве, Цезаре!" е високоинтелигентна комедия, едно от най-добрите произведения на братята, което е много по-различно от повечето филми по кината в последните години. Именно за това и идете да го гледате с нужната нагласа, най-добре привечер и без пуканки. Струва ми се профанно да се хрупат на него, това да не е "Отмъстителите", за Бога!

Пъхнете си малко синьо сирене в джоба и "Шардоне" в якето, служителите в киното нямат право да ви проверяват ;)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови