Изборният кодекс залага капани, гласуването в чужбина е под въпрос

Провеждането на изборите в чужбина е под въпрос, защото новите правила ограничават силно възможността за гласуване. Това предупредиха българи, които живеят зад граница, обединени в гражданската инициатива "Искам да гласувам". Те изпратиха писмо до председателя на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов, вносителите на измененията в Изборния кодекс от юли 2016 г., лидера на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, съпредседателите на ПГ на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, съпредседателя и депутата от Реформаторския блок Найден Зеленогорски и Димитър Делчев, до ЦИК и до Министерството на външните работи.

Правилата в новия Изборен кодекс не работят, а произволното ограничение в държава да има до 35 секции поставя пред сериозен риск организирането на изборите в чужбина, предупреждават те. Във Великобритания например дори при събрани над 60 заявления няма яснота кои секции ще се открият. Вчера, ден преди крайния срок за подаване на заявления, на Острова е имало подадени заявления за разкриване на 43 секции. Ако се приложат новите правила, 8 от тях няма да бъдат открити.

Тези правила на практика залагат капан пред мотивацията сред най-активните и ангажирани общности зад граница, пишат авторите на писмото, изпратено и до OFFNews.

Ето и пълния му текст:

Дами и господа народни представители,

членове на Централната избирателна комисия,

представители на Министерство на външните работи,

С приетия ЗИД на Изборния кодекс на 13.07.2016 се гласуваха законодателни текстове в Изборния кодекс, които промениха режима за организиране на секции. Настоящият режим премахна автоматичните секции, които отразяваха преференциите на общностите и улесниха режима за откриване на секции в дипломатическите и консулските представителства (ДКП), без оглед на ефективност и необходимост от такива; увеличиха броя на изискваните заявления за откриване на секции от 40 на 60; определиха праг от 35 секции на държава.

С настоящото писмо бихме искали да Ви уведомим за развитието на настоящата кампания и заложените капани пред възможностите за гласуване извън страната. Решенията за законодателни промени, взети без задълбочен анализ на историята на гласуване в най-многобройните и активни общности извън страната и без спазване на принципни позиции и текстове от Конституцията (чл. 10 и чл. 26, ал. 1) поставят сериозни предизвикателства пред правото на български граждани да упражнят своя глас.

Липсата на становище от страна на ЦИК и МВнР по тази тема при обсъждането на промените показва недалновидна политика от тяхна страна по отношение на справедливото и ефективно организиране на изборите в чужбина.

1. Развитие на текущата кампания

Към днешна дата българските граждани извън страната са подали над 27 800 заявления, като над 5 800 са само във Великобритания. Освен автоматично откритите в ДКП 101 секции, вече са събрани заявления за откриването на 194 секции. Може да проследите тук обобщената информация по държави. Данните показват, че във Великобритания, Германия, Испания, САЩ и Турция има подадени заявления за над 35 места, като във Великобритания вече за 43 места са подадени повече от 60 заявления.

2. Ограничение на местата за секции до 35 на държава

В случая с Великобритания е наличен казус, при който дори при изпълнено условие за събрани над 60 заявления, няма яснота къде и по какви критерии ще се определят действащи секции за предстоящите президентски избори и референдум.

В становище към Правната комисия посочихме, че ограничаването на избирателни секции в държава извън страната до 35 залага сериозни рискове от неравен достъп и ограничаване на възможността за гласоподаване в държавите с най-многобройни и активни български общности. Този лимит вече е надхвърлен поради числеността и спецификата на географското разпределение на съответната общност.

В допълнение, липсват ясни критерии за определяне на необходимостта от налагане на таван от точно 35 секции, както и такива, по които ще бъдат взети евентуалните крайни решения на кои места в съответната държава ще се организират секции при повече подадени заявления и как ще се приоритизират съответните локации. Подобно решение, без ясно разписани правила и принципи, ще доведе до сериозни спънки пред изпълняващите разписанията на новия Изборен кодекс. До очевидна неравнопоставеност и сериозна дискриминация спрямо някои български общности в чужбина и ще демотивира българските граждани зад граница да гласуват. Логистичният хаос ще доведе до спънки пред желаещите да гласуват, понижена ефективност на изборния процес заради свръхнатовареност на ключови секции и по този начин ще допринесе чувствително за намаляване на избирателната активност.

Предвид реалния казус във Великобритания, се обръщаме към Вас, за да вземете отношение към прилагането на Изборния кодекс по справедлив начин като предвидите:

1. Ясни, логични и основани на данни критерии за избор на местата, където изборни секции биха отпаднали.

2. Възможност за организиране на повече от една секция на местата, събрали над 60 заявления и където обичайно се очаква изключителна натовареност (например посолството в Лондон) и готовност за прилагане на този подход и в други държави.

3. Сериозно обсъждане на варианти за функционални изключения от ограничителното правило за 35 секции в държава, в съответствие с наличните по настоящем факти, като например броят заявления, подадени във Великобритания.

4. Отделните територии, които съставляват Обединеното кралство - Англия, Шотландия и Северна Ирландия се ползват със специален автономен статут с национални парламенти в Шотландия и Северна Ирландия. Това специално държавно устройство може да се приложи при разпределението на секциите като те се броят отделно за всяка една от териториите в кралството.

5. В случай на взето решение за неразкриване на някои от секциите с 60 или повече заявления, надхвърлящи ограничението от 35 секции за държава, гражданите, подали заявления в отпадащите секции да бъдат уведомени на имейла, посочен в заявленията, относно взетото решение и използваните критерии. 

Писмото са подписали:

Мария Спирова, Великобритания
Десислава Христова, Великобритания
Бела Димова, Великобритания
Вяра Томова, Великобритания
Елена Божинова-Хан, Великобритания
Елена Хамбарджиева, САЩ
Нели Олова, Великобритания
Бернард Конфортов, Великобритания
Жени Щерева, Великобритания
Лора Петкова, Великобритания
Ивайло Яйджиев, Великобритания
Димитър Иванов, Швейцария
Антоанета Тончева, Германия
Никола Пенев, Великобритания
Силвия Атипова, Белгия
Мария Карвър, Великобритания
Алина Добрева, Белгия
Надежда Наумова, САЩ
Зорка Михайлова, Гърция
Зорита Бишов, Швейцария
Екатерина Василева, Великобритания
Валентина Иванова Стефанова, Северна Ирландия
Павлина Боралиева, Великобритания
Десислава Тодорова, Великобритания
Искрен Митев, Великобритания
Светломира Костова, Испания
Йордан Костов, Норвегия
Стефан Кончев, Малта
Светлана Бучкова, Швейцария
Диди Михова, Малта
Симеон Иванов, Великобритания
Бернард Конфортов, Великобритания
Татяна Мирчева, Швеция

Следете новините ни в GoogleNews