Иван Христанов: Ако кабинетът Гюров се яви на избори, ще помете всички

В новата рубрика на OFFNews "След властта" Искра Ангелова кани министри от служебното правителство на Андрей Гюров. В този епизод гост е министърът на земеделието и храните Иван Христанов - в един разговор за земята, храната, фантомните животни, Капитан Андреево, нелегалния внос, инсинераторите и опита държавата да се появи там, където хората са свикнали да не я виждат.

Иван Христанов е бивш заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков и "Продължаваме промяната", познат публично най-вече с действията около граничния пункт Капитан Андреево и темата за контрола върху вноса на плодове и зеленчуци. След напускането си на „Продължаваме промяната“ създава партия „Единение“, а по-късно участва в изграждането на Антикорупционния блок. В разговора той говори за работата си в служебния кабинет на Андрей Гюров, за Министерството на земеделието и храните, за схемите със субсидии, качеството на храната, проверките на животновъдни обекти, незаконното движение на животни, контрабандния внос и системата за изгаряне на умрели животни.

Разговорът започва от темата за земеделието като доверие — доверие в земята, в храната, в институциите и във властта. Иван Христанов описва Министерството на земеделието и храните като институция, която засяга няколко базови връзки: между човека и земята, между човека и храната, между държавата и хората.

„Министерството на земеделието и храните олицетворява доверието в някои много важни конституционни неща. Първо, то е доверието в собствената ни земя. Българската земя има специално място в Конституцията“, казва той.

Според него българската земя, гора и храна са част от една и съща обществена тема. Той припомня, че България има 46 милиона декара гори и поставя храната като един от големите въпроси, които кабинетът е успял да върне в центъра на вниманието.

„Ако има нещо, за което много се радвам, до степен, че чак се гордея с него, е, че сложихме българската храна на масата“, казва Христанов.

По думите му това означава повишено обществено внимание към произхода, качеството и безопасността на храната. В разговора той обяснява, че част от хората, които са го спирали след публичните проверки и разкрития, са го питали какво да ядат и от кого да купуват. Оттам идва и идеята за „бял списък“ на производители и фирми, на които потребителите могат да се доверят.

„Половината хора, които ме спират, казват: добре, ти ни каза какво да не ядем. Показа ни незаконните кланици, показа магазините, показа хората, които злоупотребяват. Какво да ядем? И сега се налага наистина да правя сайт — бял списък на фирмите, след като черния го показахме, за да знаят хората откъде и от кого да си купуват храна“, казва той.

Кабинетът

„Защо аз исках да бъда ‘министър на народа’? Защо постоянно пътувах? Няма събота, няма неделя. Спях по 2–4 часа на денонощие и се разцепвах от работа и от пътуване. За да може хората да видят своя министър, своята власт сред тях. Да се решават техните проблеми“, казва той.

Като примери посочва конкретни случаи: дигата в Пловдив, при която е имало риск да бъдат залети три села; бракониерска сеч в Смолян; казуси с инсинератори; завладени имоти в Крапец; имоти и гори, свързани със спорни планове за застрояване.

„Всъщност буквално ликвидирахме тази пропаст — многогодишна, 600-годишна пропаст между народ и власт. И за първи път българският народ разбра, че властта си е негова“, казва Христанов.

Разговорът преминава към служебния кабинет на Андрей Гюров. Христанов благодари на премиера, на колегите министри, на заместник-министрите, главните секретари и политическите кабинети за работата през краткия мандат.

„Наистина, това беше чудо. Чудо. За два месеца и 18 дни“, казва той.

На въпроса къде го заварва поканата за участие в кабинета, Христанов отговаря: „В политическото строителство.“

След напускането на „Продължаваме промяната“ той създава „Единение“, а след това участва в изграждането на Антикорупционния блок — коалиция от четири партии с антикорупционен профил.

„След 2023 година, след като създадох и станах лидер на партия ‘Единение’, после направихме Антикорупционния блок, коалиция от четири партии, които имат установен профил в това отношение. Готвех се за избори и правих това, което правя най-добре — борех се със завладяната държава и нонстоп изкарвах схемите“, казва той.

Той описва участието си в кабинета като решение, което е изисквало дистанциране от партийния проект, за да може да бъде „еднакво отдалечен министър“.

По думите му това е имало политическа цена за Антикорупционния блок, защото избирателите не са направили връзка между него и формацията.

„Най-висшият признак на родолюбие е да се бориш със завладяната държава“

В разговора Христанов говори за риска от сблъсъка с организирани интереси. Той казва, че антикорупционната работа не е обща декларация, а влизане в конфликт с хора, които печелят от обществени поръчки, контрабандни канали, схеми в земеделието и държавни плащания.

Като пример дава свои твърдения за канал за фентанил, за който казва, че е съобщил публично още през януари.

„Първият човек в България, който каза, че каналът за фентанил минава от Турция, по воден път влиза във Варна и оттам през Монтана на Пуска влиза в Сърбия, бях аз“, казва Христанов.

На въпроса дали го е било страх, той отговаря:

„Да, страх ме е, но от друга страна една дума, която постоянно забравяме и която също може да характеризира кабинета Гюров — родолюбие. Когато пренебрегваш личните си интереси, това е най-висшата форма на родолюбие. Да зарежеш всичко свое, за да направиш нещо за народа си.“

Разговорът за родолюбието преминава и през кампанията за 150 години от Априлското въстание, която кабинетът е почел. Христанов казва, че в Априлското въстание има и повод за празнуване — заявяването на българското присъствие на европейския континент — и повод за памет, защото то е свързано с насилие и жертви.

Дара, телевизиите и отказът от нихилизъм

В тази част от разговора се появява и темата за Дара и победата на „Евровизия“. Христанов казва, че е чул песента случайно, тъй като от години няма телевизор и не гледа телевизия.

Той свързва това не толкова с отказ от телевизионна култура, колкото с недоверие към част от публичната среда и към „вечните коментатори“.

„Ако искам да гледам нещо, ще си пусна OFFNews, ще си пусна хора и медии, които имат някаква селекция на гости. Защо да гледам вечните коментатори по телевизията?“, казва той.

Разговорът стига до въпроса за личната отговорност и участието на гражданите. Искра Ангелова поставя темата за индивидуалната вина на всеки от нас, когато оставяме отговорността само у политически фигури. Христанов се връща към слогана на кампанията за Априлското въстание:

„Свободата сам да вземеш съдбата си в ръце.“

Той свързва участието с доверие в държавата:

„За да участваш, трябва да имаш доверие на държавата си.“

Трите фронта в земеделието по време на кабинета

В основната част на разговора Христанов подрежда големите теми, с които казва, че се е сблъскал в земеделието.

„Най-големите са три. Първият са самите субсидии, от които се краде изверски. Вторият е храната на българина. И третият е мафията, която паразитира върху тялото на българската държава и българското земеделие“, казва той.

Той започва с темата за субсидиите и т.нар. фантомни животни.

„Фантомни животни“ според описанието му означава ферма, в която по документи има стотици или хиляди животни, а на място се установява значително по-малък брой.

„Сега имам ферма, кажем, че имам 1000 крави, всъщност имам една“, казва той.

Според Христанов оттам започва заявяването на пасища и получаването на средства за тях.

„Ние показахме, че 30% от дребните преживни животни и 36% от крави, говеда и т.н. не съществуват. Няма ги“, казва той.

Той припомня, че през 2022 г. при подобни проверки по време на правителството на ПП са били отстранени от регистъра над 16 хиляди животни. При новите проверки, казва той, част от проверяваните са били подготвени, а на места е имало възпрепятстване на инспекторите.

„Отиват нашите инспектори заедно с полицията. Влизат във фермата и собственикът е скъсал менискус, болен, нелегален. Другият скача на бой. Буквално. Налага се полицията да се намесва“, разказва Христанов.

Алгоритъмът при възпрепятстване на проверки

След като част от проверките са били възпрепятствани, Христанов казва, че заедно с Държавен фонд „Земеделие“ са въвели успешен алгоритъм за реакция.

„Ако възпрепятстваш проверка и не можем да ти видим животните, ушните марки, породите, бройките и т.н., тогава ти отписваме животновъдния обект и ти повече не можеш да заявяваш към Държавен фонд ‘Земеделие’ помощи, субсидии. А от областните дирекции по земеделие не можеш да заявяваш пасища. И ги отрязахме“, казва той.

Той описва реакцията на част от браншовите лидери като шумна и публична, включително с видеа срещу него в социалните мрежи. В същото време казва, че други хора, които преди са имали постоянен достъп до министерството, са изчезнали оттам по време на неговия мандат.

„Половината от тях се изпокриха като зайци. Не можеш да ги намериш в министерството. Това са хора, които имаха пропуски и собствени кабинети. Браншови лидер да се разхожда в министерството все едно му е бащиния, това не е редно — но аз не им видях очите“, казва Христанов.

Храната: незаконен внос, болни животни и контрол по границата

След темата за субсидиите разговорът преминава към храната. Христанов казва, че при влизането си в министерството е заварил „ужас“ в сектора — като изрично свързва темата с покупателната цена, контрола и качеството.

„Тук вече не става въпрос за парите. Ние не случайно сме на първо място по всякакви заболявания — инфаркт, инсулт, ракови заболявания, диабет“, казва той.

Като конкретен пример посочва контрабанден внос на болни животни от Румъния.

„Започнахме да разплитаме нещата с един контрабанден внос на болни животни от Румъния — овце. Контрабанда означава, че това незабавно отива на черния пазар да бъде заклано и транжирано. Но няма значение дали пазарът, който го коли и транжира, е черен. Нашите деца най-накрая трябва да го изядат“, казва той.

След това, по думите му, министерството е работило с МВР и на следващия ден са започнали съвместни контроли.

„Заедно с МВР разположихме контролни пунктове. Българска агенция по безопасност на храните, Министерство на земеделието и храните, граничен контрол — всички граници. Затворихме буквално. Пиле не може да прехвръкне“, казва Христанов.

Той обяснява, че освен граничния контрол е бил спрян и незаконният вътрешен превоз на животни, за да се намали рискът от разпространение на болести.

„Една овца, която се мести от обект А в обект Б незаконно, тя не е минала ветеринарен контрол. Ако е болна от шарка, тя удря обект Б и тези хора остават без препитание“, казва той.

Като контекст посочва избиването на 20 хиляди овце от шарка през предходната година.

Замразено месо, представяно като свежо българско

Друг пример в разговора е вносът на замразено месо:

„Влизаме от Свищов и заварваме 30 тона румънско замразено дърто овче, което трябваше да бъде продадено като българско охладено свежо агнешко“, казва той.

По думите му хладилниците са били запечатани, но на следващия ден инспекторите са установили свалени пломби и липса на месото. След това то е било проследено до една от големите търговски вериги и изтеглено.

„Знаем в коя верига магазини беше влязло. Хванахме го във веригите и го изтеглихме“, казва Христанов.

Той прави разлика между вериги, които според проверките акцентират върху качеството, и други, при които са с установени проблеми.

„Веригите, които акцентират на качеството, наистина се борят за качеството. Проверявахме ги. Но това е много голям проблем, защото действително ние ядем отровна храна и децата ни също. В една от другите вериги хванахме пилешко със салмонелоза от витрина“, казва той.

Дъмпингът, българските производители и Капитан Андреево

Христанов свързва качеството на храната с икономиката на българските производители. Според него голяма част от проблемите идват от нелегален или нередовен внос на храни, които влизат на дъмпингови цени и притискат местното производство.

„Нашата собствена продукция е толкова свита като производство от този дъмпинг. Когато влезе контрабанда през Капитан Андреево на плодове и зеленчуци, които са с дъмпингови цени и със завишено съдържание на пестициди, и не са спрени, защото държавната лаборатория е под мафиотски контрол, това унищожава нашето производство“, казва той.

Той припомня случая с Капитан Андреево от предишния си мандат в кабинета на Кирил Петков:

„Една от основните ни задачи беше да спрем трафика на дрога през Капитан Андреево, изсветлявайки вноса на плодове и зеленчуци. Успяхме и така беше доста дълго време, почти две години, докато ги върнаха“, казва Христанов.

Той обяснява икономическия ефект от спирането на силно занижени и нередовни доставки: в кратък план това може да вдигне цените, но според него дава възможност на българските оранжерийни производители да увеличат обема си и да постигнат икономии от мащаба.

„Когато спреш този високо пестициден дъмпинг, който е на наистина едва ниски цени, възможно е нашите оранжеристи да станат по-големи и като станат по-големи, да могат да реализират икономиите от мащаба“, казва той.

Внос, продаван като българска храна

„В България се продава огромен внос, който се предлага на българите като български. А българинът иска да яде българска храна“, казва той.

По думите му каналите за такъв внос са били частично затворени по време на мандата на служебния кабинет, а ефектът е бил усетен от почтени производители и преработватели.

„Почтените производители, почтените преработватели най-накрая видяха светлина в тунела“, казва Христанов.

Инсинераторите: държавна помощ за изгаряне на умрели животни

Третата голяма тема в разговора са инсинераторите — системата за изгаряне на умрели животни, финансирана с държавна помощ.

Христанов обяснява механизма така:

„България има нотифицирана схема за държавна помощ. Европейският съюз позволява ние да харчим, но парите са наши, от нашите данъци. Тези пари се харчат за изгаряне на умрели животни“, казва той.

Той дава пример с фермер, който има млечни крави и при смърт на животни би понесъл сериозен финансов удар, ако трябва сам да плати за унищожаването им. Затова системата покрива разхода през публични средства.

Христанов казва, че още през 2022 г., в деня на падането на кабинета „Петков“, е подал сигнал в ГДБОП за злоупотреби в тази система. Според него следващи министри са подновили схемата и са дали на една фирма пълен териториален и функционален монопол.

„Разбира се, те казват: не сме го получили, просто си спечелихме обществената поръчка. Но ние подадохме три сигнала в прокуратурата“, казва Христанов.

Той твърди, че фирмата не е отговаряла на изискванията на обществената поръчка, включително защото не е имала оценка за въздействие върху околната среда.

„Те трябва да имат ОВОС, оценка за въздействие върху околната среда, а те нямат. И това автоматично ги дисквалифицира“, казва той.

При проверка на маршрутите на превозните средства чрез данни от АПИ са установени случаи, в които декларирани дейности не съвпадат с реалното движение.

„Те декларират, че са минали в област Ямбол и са събрали еди-колко си тона трупове и са ги изгорили еди-къде си. Когато правим проверка в АПИ, за този ден това превозно средство не е приближавало даже Ямбол“, казва той.

Той твърди, че това е част от по-голям проблем с неизпълнение на договори и ускорено усвояване на средства.

„Те са за 45 милиона лева. Те са похарчили 48 милиона за 20 месеца. Тоест там има едно много ускорено усвояване на ресурс“, казва Христанов.

Политическото обединение и разпиляването на енергия

В края става дума за политическата среда след протестите и към въпроса за обединението в демократичната общност.

Христанов казва, че е говорил за „ОДС 2“ отдавна и че според него протестите през декември са разпилели енергията си, защото са имали прекалено много субекти.

„Прекалено много разпръскване“, казва той.

Като пример дава излизането на Асен Василев сам на сцената по време на протестите и заявката за 121 депутати.

„Ако наистина тези протести имаха амбицията да произведат подобен род резултат, отпред на трибуната трябваше да бъдат и ПП, и ДБ, и Единение, и Зелено движение, и "Ние идваме", и Бачийски, и Глишев, и хора от БОЕЦ, и Методи Лалов“, казва Христанов.

Той свързва напускането си на „Продължаваме промяната“ именно с убеждението, че трябва да се търси по-голямо обединение.

„Аз се оттеглих от ПП, защото видях, че това не е в дневният ред на ‘Продължаваме промяната’ и че не мога да накарам Кирил и Асен да го направят. И си казах: ако вие не искате да го направите, аз ще намеря друг начин“, казва той.

В края Христанов поставя и въпроса за вътрешнопартийното отношение към кадрите — включително към хора като Божанков и други разпознаваеми фигури.

„Там има нещо, което те трябва да обяснят. Защо систематично от 2022 г. насам е тази политика на раздробяване, на унищожаване на собствените кадри“, казва той.

Следете новините ни в GoogleNews