Жътвата на ечемик и пшеница е към своя край, а България отчита по-ниски добиви от миналогодишните и от прогнозите на фона на зърнената криза, предизвикана от войната в Украйна.

Добивите от ечемик и пшеница в отделни региони в област Добруджа са по над 600 кг, но на други места са едва около 400 кг, съобщава БНР. Причините са късната сеитба заради студовете, както и продължителното засушаване през пролетта. На места дъжд не падна повече от 50 дни.

Земеделските стопани се тревожат и от безмитния внос на зърно от Украйна, което е много по-евтино от българското. Безпокоят се и заради несигурните пазари в сегашната обстановка и в бранша вещаят фалити.

Количествата от пшеница и ечемик в област Добрич са под тези от 2021 година, но по-големи от критичната 2020-та.

При липсата на търговия складовете на производители и търговци се запълват и реколтата може да се похаби, а тепърва предстои прибирането на слънчогледа и царевицата.

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова коментира пред БНР, че е време България да последва примера на други европейски държави, като Румъния, които позволяват вноса на зърно от Украйна според директивата, но не го задържат в страната. По думите ѝ ако се допусне смесването на българско и украинско зърно в складовете и след това то излезе от страната ни с български етикет, браншът ще бъде компрометиран, тъй като качествата му няма да отговаря на европейските изисквания.

Жътвата в Тракия също е под миналогодишния, каза пред БТА Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите. Добивът от декар пшеница е между 400 и 420 кг. Той също си обяснява спада със сухата пролет.