Има риск България да влезе в процедура по свръхдефицит.

Това стана ясно от изявление на финансовия министър Петър Чобанов по време на заседанието на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, посветена на резултатите от проверките на одиторите и квесторите в затворената КТБ и придобитата наскоро от нея банка "Креди Агрикол България".

Според днешното изявление на УС на БНБ за резултатите "липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев". В резултат на това БНБ реши да отнеме лиценза на КТБ, да одържави "Креди Агрикол" и да прехвърли всички "добри" активи и пасивите на КТБ в "Креди Агригол".

В същото време УС на БНБ заявява, че ще се осигури "абсолютна ликвидна подкрепа на държавната "Креди Агрикол" /която ще бъде преименувана/ от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка.

Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите".

Осигуряването на тази ликвидна подкрепа ще се отрази на дълга, ще бъде завишен таванът му. Необходимата сума ще е 1.5-2 милиарда лева. По всяка вероятност дългът ще надхвърли 3% - праг над който има риск от процедура по свръхдефицит.

"Разбрахме, че ще трябват около 2 милиарда лева - сериозна сума, особено на фона на това, което гледаме - лекари се борят за 300 милиона лева, а министър-председателят отказва да ги даде. 2 милиарда означават, че дефицитът на европейска база ще бъде над 4%. Няма лошо - ще ни наблюдават по-строго от Европа, явно имаме такава нужда да ни наблюдава някой. Може би е по-добре че ще влезем в свърдефицит", коментира бившият председател на бюджетната комисия Менда Стоянова.

"Да дадем на Европа и нашия банков надзор, би било по-добре", предложи тя.

На въпросите как се е стигнало до изтеглянето на огромни суми от КТБ и изнаснето им, как БНБ е осъществявала надзор над КТБ и едновременно с това е позволила вземането на милиарди кредити от свързани фирми, как се е стигнало до липсата на ликвидност в КТБ нямаше ясен и аргументиран отговор.

"Ключовата дума е доверие. Не стига че имаше към политиците и правоохранителните органи недоверие, а сега и към БНБ има такова. Имаме ли правила за финансово разузнаване? Как може за 1 ден да се изнесат 250 млн. в чували? Къде са тези органи? За какво имаме закони, вътрешни правила? За какво е това - огромна административна машина, която е в тежест на данъкоплатеца, която е довела до този резултат? Тази банка фалира, друга беше на ръба заради недоверие. Нямаше ли начин овреме да се осигури достатъчна ликвидност на тази банка", попита Стоянова, но отново не получи смислени отговори.

Искров заяви само, че въпросите касаели не него и БНБ, а "политическата ситуация" и затова той предложи "да не ми задавате тези въпроси". Кризата касаела "известни хора, към които нямаме отношение".