През 2018-та Русия ще привлече голямо внимание. Предстоят президентски избори и страната е домакин на Световното първенство по футбол. Кое от двете събития обещава повече емоции, е ясно отсега, коментира Миодраг Сорич.

Изборите могат да бъдат интересни. Особено когато победителят не е предварително известен. В този смисъл президентските избори в Русия могат да бъдат толкова забавни, колкото е четенето на телефонния указател на град Челябинск. Всички, дори и допуснатите кандидати за президентския пост са наясно, че победителят ще бъде Владимир Путин. Та нали Кремъл контролира телевизиите, има повече пари и може винаги да се опре на правителствения апарат и на силите за сигурност. Ако има някой кандидат, който да е опасен за Путин, той няма да бъде допуснат до изборите. В този смисъл Кремъл може да е доволен от това, което ще последва през идните седмици и месеци: изборна борба, която не е никаква изборна борба. Една надпревара, в която президентът отново ще стане държавен глава, без да се страхува от конкуренция.

Висока избирателна активност като критерий за успех

Правителството обаче иска нещо повече от една победа. То иска подавляваща победа с висока избирателна активност. Някъде около 70 процента, а най-добре и още повече. Трудно е обаче тази цел да бъде постигната. Защото Иван Иванич с право се пита: защо да се мъкна през преспите до урната, след като Владимир Путин и без друго ще си остане президент? И когато де факто изборите не са никакви избори, нормалният руски гражданин си остава вкъщи под мотото: "Нека си преброяват с техните беларуски наблюдатели гласовете както си искат!" Всъщност на Владимир Путин не му и трябва това шоу. Защото дори и независимите анкети показват, че той е безспорният фаворит. Дори и при истински и честни избори, 65-годишният

Путин ще победи. Негова тайна си остава защо се бои от риска. Вероятно се опасява от демонстрации? Или пък вярва, че много от неговите сънародници са забравили така популярната анексия на Крим и искат да му припишат отговорността за спадащия жизнен стандарт? Във властовите отношения в Русия едва ли нещо ще се промени и през 2018 година. Интересно може да стане след изборите на 18 март. Любопитно ще бъде дали с целенасочени кадрови промени Путин ще подготви страната за времето след него. Кремълските астролози вече гадаят кой би могъл да стане премиер. Сегашният министър-председател Медведев изглежда с отслабени позиции. Все още не са отшумели обвиненията, че той е присвоил милиони. Дали Путин ще назначи за свой заместник някой либерален икономист или пък човек от апарата за сигурност? Така или иначе, това може да бъде сигнал за бъдещия политически курс на Русия.

Нов властови фактор в Близкия изток

Това може да бъде сигнал и за външната политика, и за политиката за сигурност. След като американците се изтеглиха от много региони, Русия и Китай се опитват да запълнят този властови вакуум. Президентът Путин междувременно се намесва активно в Близкия изток, където допреди няколко години Русия не играеше почти никаква роля. Неговото протеже Асад остава на власт в Сирия. Поне в това отношение Русия успя да се наложи. Едва ли ще настъпи някакво раздвижване и в украинската криза през 2018 година. И през новата година Москва няма да се откаже от Крим и няма да спре военните помощи за рускоговорящото население в източната част на страната. Съответно и западните санкции ще останат в сила. И двете страни изчакват. Процесът от Минск буксува. Дори и масивните американски оръжейни доставки едва ли ще променят статуквото в Украйна. Русия изчаква и се надява интересът на Брюксел и Вашингтон към този регион да намалее.

Добър домакин. И сигурен?

През лятото Путин ще се наслаждава на внимание по цял свят. Дори и руските футболисти да не се представят добре. Москва иска да стори всичко, за да се покаже като добър домакин. Разбира се, че съществува опасност от терористични нападения на ислямисти, например от завърнали се от Сирия или Ирак рускоговорящи екстремисти от ИД. Много трудно биха могли да бъдат предотвратени и самоубийствени атентати на обществени места. Голямо предимство би било, ако американските и руските служби си сътрудничат поне в борбата срещу тероризма. Само че Вашингтон не е съгласен. И "студеният мир" няма да свърши.

Миодраг Сорич, Дойче Веле