Първата стъпка е направена - парламентът одобри на първо четене да бъдат опростени дълговете на мюсюлманското вероизповедание към бюджета.

Защо на мюсюлманското? Защото от близо 8,45 милиона лева задължения на шест регистрирани вероизповедания към края на 2018 г. около 8 милиона лева (почти 95%) са публични вземания на мюсюлманското вероизповедание - за осигуровки, данъци, лихви и т.н. Вносителите на законопроекта за данъчната амнистия от ГЕРБ и ДПС премълчаха този факт, а беше редно това да фигурира в мотивите.

Парламентът разписва празен чек

Пропуснали сме да проверим - така депутати отговарят на въпроса защо в законопроекта липсват и сумите, и длъжниците. А всъщност би трябвало да се почне именно оттук, защото иначе парламентът на практика подписва празен чек. Този отговор се дължи публично на данъкоплатците, за чиято сметка се отписват тези задължения. Да не говорим за това, че те не са питани дали са съгласни духовниците да бъдат закачени на държавна издръжка, въпреки че вероизповеданията притежават имоти, получават външно финансиране и развиват стопанска дейност. Горе долу по същия начин преди двайсетина години публично бяха отписани над 172 милиона долара дългове на “Нефтохим”, над половин милиард лева на “Кремиковци” - или общо за всички предприятия 1,12 трилиона стари лева и 328 милиона долара, изпарили се по силата на Закона за необслужваните лоши кредити (ЗУНК).

Формално обсъждането на данъчната амнистия се случва в отсъствието на народните представители от „БСП за България“, бойкотиращи парламента заради промените в Изборния кодекс. След като преди ден обаче останалите парламентарно представени партии, в т.ч. и ДПС, отхвърлиха ветото на президента върху тези промени, лидерът на социалистите Корнелия Нинова обвини ДПС и ГЕРБ в сговор заради данъчната амнистия. От ДПС отвърнаха на удара - огласиха как депутатите от БСП се редели всяка седмица за командировъчни в парламента, за да компенсират изтънелите - поради отсъствията - техни възнаграждения.

Заради едни имоти

Защо е необходима амнистията - това обясни по Националното радио депутатът от ДПС и заместник-председател на правната комисия в парламента Хамид Хамид: заради неплатени задължения към хазната, частни съдебни изпълнители (ЧСИ) предявявали претенции към имоти на мюфтийството. Така преводи от бюджета за заплати отивали за покриване на задълженията, т.е. по сметки на ЧСИ - на практика пак в хазната. Което налагало те да бъдат опростени.

Още един аргумент чухме по темата: говорителят на Главно мюфтийство Джелал Фаик мотивира данъчната амнистия с националната сигурност - като един вид превенция пред радикализацията на българските мюсюлмани. Този аргумент беше изтъкнат и през 2018 г., когато Консултативният съвет по национална сигурност реши държавата да поеме издръжката на вероизповеданията. Говорителят припомни и това, че 600 имами не получавали заплати.

Именно заради неплатени дългове имаше опасност мюсюлманското вероизповедание да се прости с особено ценен за него имот - 27 декара в софийския квартал "Малинова долина", които през 2017 (по време на служебното правителство) НАП обяви за публична продан заради задължения на Главно мюфтийство. Теренът е придобит още в началото на този век (по време на кабинета на НДСВ-ДПС) за изграждането върху него на Ислямски център с университет, общежития и административна сграда, библиотека и конферентни зали. Новата сграда е необходима на съществуващия сега Висш ислямски институт да получи необходимата акредитация и де юре да стане висше учебно заведение. Първият опит за започване на строителство беше спрян през 2009 година (при Тройната коалиция). Тогава - след протести на хора от квартала - ДАНС реши да проверява произхода на парите. Също така беше намесено и името на Оманския фонд, акционер в КТБ. Столична община така и не издаде строителна виза, защото не разрешава втора джамия в София, а такава е необходима за нуждите на университета. Още един аспект по темата: “Атака” събра 19 000 подписа под призива: “Да спрем ислямизацията на България!”

Не намесвайте националната сигурност!

Действително НАП е продавала и продава имоти на Главно мюфтийство, заяви говорителят на Националната агенция по приходите (НАП) Росен Бъчваров за Дойче веле. Той обаче се позова на закона, който забранява конкретизиране на извършените продажби. Според осведомени източници, теренът в "Малинова долина" все така принадлежи на Главно мюфтийство и продължава да си стои незастроен.

Ръководството на мюсюлманското вероизповедание от години поставя въпроса за висше учебно заведение за ислямски духовници в България. Изтъква се, че сега тези кадри се обучават в чужди държави, откъдето те се връщат радикализирани. През 2014 г. тогавашният шеф на ДАНС Владимир Писанчев също настоя за такъв висш институт, за “да поддържаме нормалния ислям и да подкрепяме нормалната вяра на хората”.

Създаването на Ислямски център, нереализиран от 17 години, изглежда още по-голяма химера във времената на “нелибералната християндемокрация” на Орбан, към която немалко български политици хранят топли чувства, и на фона на сегашния възход на национализма и патриотизма. Прави впечатление също и липсата на активност от страна на ДПС по темата. Не обаче и когато трябва да се опазват ценни терени. Само че това вече няма нищо общо с националната сигурност. Затова нека не я използват нито за коз, нито като алиби.

Б. ред. - Статията е от Дойче веле.