Крайнодесните в Европа и САЩ се обявяват за защитници на християнството, но религията е второстепенна

Крайнодесните в Германия, Европа и САЩ се обявяват за защитници на християнството - в тяхната битка срещу исляма. В случая обаче религията играе второстепенна роля.

Председателката на „Алтернатива за Германия" Алис Вайдел охотно дава интервюта, особено на медии от десния спектър. В едно от тях в продължение на осем минути тя отговаря на въпроси по една основна тема - Господ.

„Вярвате ли в Бога?", е първият въпрос. Вайдел не отговаря директно - разказва за водата, минералите и металите, от които се състои човекът. Отбелязва, че въпросът за Господ много я вълнува. „Бих искала да вярвам, но мисля, че имам нужда от още време."

Макар Алис Вайдел да не изглежда особено вярваща, християнските представи за културата и традициите „работят" в полза на нейната „Алтернатива за Германия" (АзГ). Партията насажда страхове от исляма, както и обществена несигурност от всяка форма на промяна. Картината на идеалния свят с неговите весели, снежни коледни празници, с мирните църковни служби и с ясните прости правила изглежда като рецепта срещу комплексността на модерния свят. Затова АзГ поддържа близост с християнските традиции.

„Партньорката ми е християнка и е дълбоко вярваща. Нашите деца също ще бъдат възпитани като християни. Мисля, че това е много важно за фундамента", казва Алис Вайдел.

АзГ използва християнските традиции

Каква е причината за флирта с християнската религия при положение, че вярата играе все по-малка роля както в Германия, така и в Европа като цяло? Професор Матиас Кортман от Дортмундския технически университет, който изследва отношенията между религията и крайнодесните, казва пред ДВ, че това е възможност за връзка с политическия център. „Много хора, включително такива, които не клонят към АзГ, биха се съгласили, че християнството играе особена роля в историята и културата на Германия. И АзГ използва това."

Партията го използва най-вече тогава, когато става дума за противопоставянето на исляма - АзГ поставя между него и миграцията знак за равенство. Откакто от 2015 година насам стотици хиляди бежанци от Близкия изток пристигнаха в Германия, АзГ предупреждава за залез на Европа и за възможна „подмяна на населението". Другите партии умишлено наводняват Германия с мюсюлмани, за да разрушат нейната култура, гласи упрекът на крайнодесните. А всяка ужасна ислямистка атака и всяко нападение с нож, извършено от някой бежанец, носи потвърждение на тезата. Това е изкривена представа.

Германия се "дехристиянизира"?

В Германия живеят около 83 милиона души, мигрантите са около 25 процента. Но делът на мюсюлманите е обозрим - по официални данни от 2020 година те са 5,5 милиона или 6,6 процента от населението.

Въпреки това представители на АзГ като Беатрикс фон Щорх говорят за „дехристиянизация" на Германия. Депутатката, която е вярваща католичка, предупреждава в свое интервю пред ДВ за „нарастващото влияние на ислямските течения върху културата, обществото и политиката и спадащата роля на християнските ценности в обществения дискурс". В тази връзка тя казва още: „Виждам като своя задача това да служа на Бог и на хората, с отговорността че насърчавам доброто и върша правилното".

Когато "правилна" е враждебността към транссексуалните

За Беатрис фон Щорх в този контекст се вписват борбата срещу абортите, срещу хората от ЛГБТИ общността и особено срещу транссексуалните.

Матиас Кортман от Дортмундския технически университет вижда в обществените дискусии за половата идентичност типично доказателство за това, че популистите искат да печелят от обществената несигурност. „Това може отлично да се инструментализира: ние и така изпитваме несигурност, а сега ни отнемат и разделението на мъже и жени, т.е. един стълб, но който винаги сме могли да се опираме."

АзГ има инструментално отношение към християнството: при възможност се възползва от християнските традиции, но не поддържа твърде тесни контакти. „АзГ трябва винаги да внимава да не се свързва прекомерно с определени групи, които при по-внимателно вглеждане могат да предизвикат голям скептицизъм у населението", обяснява Кортман.

Той е на мнението, че християнските фундаменталисти са по-скоро изключение в АзГ. „Тъй като тези групи са не само срещу транссексуалните, а вероятно имат и остарели представи за жените или са против еднополовите бракове. А всичко това е напълно приемливо в обществото."

Вярата като политическа сила: Европа и САЩ

Това е една от големите разлики между Европа и САЩ. Там набожността има друга обществена ценност. И милиардерите евангелисти се опитват в името на Бог с огромни суми да насочат политиката в свой интерес. Те поддържат радикалните десни като Доналд Тръмп.

Феноменът вeчe се разпространява и в Европа, казва пред ДВ публицистът Филип Грайфенщайн. „Десните или крайнодесните инфлуенсъри използват религията като възможност за приобщаване към евангелисткото движение в САЩ. В случая и финансовите причини играят роля, тъй като това американско движение разполага с големи финансови средства."

Според Грайфенщайн немалко от християнските инфлуенсъри са впечатлени не толкова от евангелистките послания, колкото от американските долари.

Дойче веле

Следете новините ни в GoogleNews