Агресорът от берлинското метро се издържал с германските детски надбавки

Мизерията го отвежда в Германия. Брутална постъпка слага край на мечтата му за по-добър живот. Историята на Светослав С. е типична за много мигранти от Балканите, пише „Ди Велт” под заглавие "Последна спирка Берлин".

Днес в Берлин продължава съдебният процес срещу българския гражданин Светослав Стойков, който през октомври 2016 г. блъсна една жена по стълбите на Берлинското метро.

Светослав Стойков и жена му Цветанка, които нямат официално сключен граждански брак, пристигат в Германия, за да си търсят работа. Но мечтата им за по-добър живот приключва твърде бързо след бруталната постъпка на Светослав, предизвикала шок в цяла Германия. От една година семейството живее в Берлин. И двамата са от турскоезичното малцинство на ромите от бедняшкия варненски квартал Максуда, където много от хората живеят в дървени бараки без вода и електричество. Мизерните условия на живот предизвикват израз на недоумение по лицата на присъстващите в съдебната зала, при това съдбата на двамата е сходна с тази на много други пришълци от Югоизточна Европа, които се опитват да си изградят ново бъдеще в Германия, заключава вестник „Ди Велт”.

Изданието предлага статистически данни, според които броят на българите в Германия се е увеличил пет пъти за последните седем години. Тенденцията пролича особено ясно най-вече след 2014-та, когато българите получиха правото на свободен достъп и до трудовия пазар на ЕС. Известно е, че голям брой от пристигналите мигранти притежават добра квалификация, повече от половината от тях имат работа и плащат социални осигуровки. Има обаче и други 35%, които живеят от социални помощи.

Да преживяваш от детските надбавки

Освен това има и много хора от Югоизточна Европа, които живеят в Германия, без да са легално регистрирани. Те и не са длъжни да го правят, тъй като са граждани на ЕС, пояснява изданието и отбелязва, че някои българи отиват в подслони за безпризорни, други живеят на палатки, а не са малко и онези, които нощуват в строителни фургони.

Колко точно е броят на ромите измежду тях, е трудно да се прецени. Ясно е само, че е висок, констатира „Ди Велт”, защото да си безработен в Германия е хиляда пъти по-добре, отколкото да си без работа в България и това се знае из бедняшките квартали, от които идват тези българи, пише вестникът.

В съдебната зала Цветанка разказва, че не може да чете и пише, и че е търсила работа като чистачка. Семейството преживява от германските детски надбавки. Трите деца са на възраст 7, 10 и 11 години, но не ходят на училище, тъй като през миналата година нямало свободни места за тях. Светослав С. и жена му Цветанка получават за тези деца общо 582 евро, макар и трите деца междувременно да живеят при баба им и дядо им в България.

Именно детските надбавки осигуряват живота на много семейства от Югоизточна Европа в Германия, пише „Ди Велт” и пояснява защо това е привлекателно за тях: „Един учител в България получава около 300 евро месечно, а детските надбавки са в размер на 17,50 евро. Българите са на осмо място в класацията на чуждите граждани в Германия, които получават детски надбавки”.

Колкото и да е невероятно, парите им се изплащат, независимо, че голяма част от децата дори не се намират в Германия. Като граждани на ЕС, българите имат право да получават социални облаги в онази страна, в която имат адресна регистрация. По-нататък вестникът информира за опита на министерството по проблемите на семейството и децата да ограничи плащанията на детските надбавки на принципа: който не ходи на училище в Германия, не може да получава детски.

Защо не пращат децата си на училище

В правно отношение обаче подобен регламент противоречи на конституцията на Германия, в която е записано, че всяко дете трябва да има гарантиран екзистенц-минимум. Все пак някои германски власти, като тези в етнически смесения квартал Ной-Кьолн, оказват финансов натиск на родителите да пращат децата на училище. За пет неизвинени отсъствия се плаща глоба между 70 и 600 евро, а който не може да я плати, го чака арест.

Причината за това да не изпращат децата си на училище се корени в житейския опит на ромите – повечето от тях също не са ходили на училище и са се убедили, че е безсмислено да се инвестира прекалено много в образованието на децата. „Това е модел, който е утвърден сред ромите”, казва Корина Цанг от училищните власти в Берлин-Нойкьолн, където отговаря за паралелките с мигранти, изучаващи в продължение на една година немски език.

Мизерни битови условия

В края на статията на „Ди Велт” се споменава и за мизерните битови условия, в които много от мигрантите живеят полулегално. Собственици на порутени имоти ги отдават под наем на пришълците, които живеят в тях в невъобразими условия. Светослав С. и жена му също живеели в подобна среда. Сега обаче Цветанка е намерила нова квартира, в която смята да се нанесе след като бъде ремонтирана и да извика и децата от България. На въпрос на съдийката дали би приела отново мъжа си Светослав, Цветанка отговаря само с една дума: „Естествено”.

Дойче веле

Още по темата

26/06/2017 Свят

Агресорът от берлинското метро: Бях дрогиран и не помня

Следете новините ни в GoogleNews