Как ще се чувствате, ако премиер ви стане Делян Пеевски?

По света се правят все повече сериозни изследвания на "инфантилизацията на нравите". Сериозни автори и цели екипи се занимават с въпроса: Защо в последните десетина (май повече) години хората стават все по-инфантилни? Защо, вместо да имат очакваното в една цивилизована среда инструментално поведение, т.е. да работят за някаква цел и по пътя към нея да упражняват самоконтрол и самодисциплина, се занимават с експресивно поведение: изразяват своите чувства, страсти, емоции, омрази и гняв?

Тук не става дума за емоции, а за разум

Инструментално е например онова поведение, при което човек си казва: "Отивам да гласувам, защото искам бъдещето на страната (Европа) да изглежда еди-как. А колко съм гневен или обиден - това ще го изразявам по други поводи". Експресивно поведение има човекът, който казва: "Няма да им гласувам, защото съм им обиден и нека сега ги накажа".

Наказанието, разбира се, като правило се стоварва върху обидените негласуващи. Как например ще се чувствате, когато след месец се окаже, че министър-председател ви е Делян Пеевски? Това добър вариант за бъдещето на България ли е или не?

Въпросът обаче е доста по-дълбок. Гневно-негласуващите не се вписват в (не са крепители на) модерната цивилизация. Тя произлиза от Просвещението и е основана върху упражняването на "разум, изстуден откъм страсти", ясно целеполагане, упорит напредък към целта и самоконтрол. Тази именно цивилизация ражда либералната демокрация, правата и свободите на индивида, еднаквия за всички закон, работещите еднакво за всички институции.

Вкарването в нея на гняв, отпъждането на разума в полза на страстите, отслабването на самоконтрола в полза на емоции, изразявани по яростно-детински начин - всичко това сочи към съвсем различна реалност. В нея емоциите са над разума, разгулът надмогва над самоконтрола, законът и институциите се превръщат в бухалки за лична употреба на шепа вождове. Гневът, изразен в политиката, не наказва лошите. Напротив, гневът в крайна сметка поражда политици като Тръмп и Путин.

Човешкото същество е, разбира се, едновременно разумно (инструментално) и емоционално (експресивно), страстно и самодисциплиниращо се, целеполагащо и бушуващо. Единият пакет характеристики е породил Просвещението, другият - Романтизма. И двете има своите добри и лоши черти. И нито едно не може да бъде изтрито от човешката душа, защото си е там. Въпросът е човеците да са наясно в кои ситуации да са от Просвещението и в кои - от Романтизма.

Мнозинството от начинаещите ми студенти, сблъсквайки се с първата си писмена задача, изригват върху листа порой от емоции, страсти и предразсъдъци. Обясняват: "Ама аз изразявам себе си".

Аз пък обяснявам, че в аналитичното усилие не се занимаваме с изразяването на себе си, а с подреждането на действителността така, че да я разберем и да можем да ѝ влияем. Това става не с емоции, а с разум. Да, и да изразяваш себе си е важно - но не в анализ за "Политика" на Аристотел. Изразявай себе си, като направиш рок група, започнеш да рисуваш и пр. Така хем просвещенческата, хем романтичната страна на твоята душа ще бъдат удовлетворени.

Почти веднага почти всички студенти разбират какво им казвам. Обаче като гледам и слушам какво се говори тия дни по повод гласуването - като че избирателите не са толкова наясно с този материал. Десетки пъти на ден чувам как някой нямало да гласува, та да изрази своя гняв, разочарование, омраза и пр.

Мислете с главите си. Сърцата ги оставете за малко на мира.

Хора, изразявайте себе си в картини, музика, поезия. Гласуването е част от разумния, инструменталния пакет: този акт има за цел подобряването на общото благо в някакъв негов аспект. Изразяването на себе си чрез отказ от гласуване ще ви даде Делян Пеевски като премиер. Това как подобрява общото благо?

В случая: Мислете с главите си. Сърцата ги оставете за малко на мира.

Евгений Дайнов, DW

Следете новините ни в GoogleNews