Татковци, възпрепятствани да виждат децата си след разводи, се събраха днес на символичен протест пред столичната Съдебна палата, за да насочат вниманието към силно дискриминиращото семейно законодателство у нас.

Проблемът е на хиляди мъже в България, но и в целия свят, не е само наш. Всички сме тук заради сходни лични истории - след развода детето става оръжие срещу бившия съпруг. Бащите в тази ситуация страдат много, но още по-наказано е детето, обобщава Георги Костов - един от активистите на сдружение "Детство и с тати".

Георги и двайсетината мъже на демонстрацията с болка, но и готовност разказват на журналистите личните си истории, защото се надяват скоро законодателството да се отърси от презумпцията "родителските права са винаги за майката" и да отреди равно отглеждане на детето от двамата разделени родители.

"В много страни е така, в Калифорния равнопоставеността е въведена още през 70-те години, после и в други щати. Въвеждат я и Скандинавските държави, 2002 г. - Франция, 2006-а - Белгия, после Румъния", изброява Пламен Борисов, който по неволя вече е спец по семейно законодателство у нас и в чужбина. 

Пламен има две деца - на 6 и 8 г., които живеят с майка си, българка, в Люксембург. Съдът там му отрежда децата да прекарват половината уикенди и половината ваканции в таткото, но по финансови причини мъжът ги вижда само през ваканциите. "Едно пътуване излиза поне 1000 евро. Трябва да ги взема със самолет, а после да ги върна. Случвало се е да стоя по една седмица в Люксембург и майка им да казва, че сега не е удобно да ги взема. И се връщам без тях", разказва Борисов. 

Посланието му звучи просто, но хора в неговото положение знаят колко трудно постижимо е: "Трябва да се отдели конфликтът между родителите от правата върху децата". 

Бащите като Пламен и Георги посочват и друг дълбок проблем - след тежък развод, дори когато съдът посочи кога бащата да вижда детето (обикновено всеки втори уикенд), майката често възпрепятства и тези срещи. Тогава се стига до тежки преговори със социалните, до прокурорски  заповеди. "Но не е нормално по два пъти месечно да се ходи с прокурор, нали", риторично питат татковците. 

В България, ако бащата закъснее дори с няколко часа да върне детето в посочения ден, да не говорим ако закъснее с издръжката, бива третиран като престъпник. А когато майката допълнително ограничава редките ни срещи с децата, това в 99% от случаите е ненаказуемо, казва Георги Костов.

Днес татковците от сдружението са се събрали да подкрепят в труден момент "колегата" си Севделин Чандаров от Неделино. До един са съпричастни с мъжа, който от 4 години отглежда дъщеричката си, сега 6-годишна първокласничка, и губи дело след дело в българския съд. Темида отсъжда "по инерция", по думите на адвоката на Севделин, момиченцето на майката румънка. Майката води делото в България, защото по ирония на съдбата законодателството в родината й би било по-благосклонно към българския татко и би отсъдило детето да прекарва времето си по равно с двамата родители.

Севделин губи делото на три инстанции, макар че според защитничката му адв. Иванова детето е гледано прекрасно и това установяват и социалните работници. В същото време никой не знае в какви условия ще попадне детето при майката, която е на гурбет в Испания. "Жената не е потърсила детето дори по време на делата, когато е била в България. Оставя го тук и тръгва за Испания не поради финансови затруднения. Детето не знае румънски, а вече ходи и на училище, има своя социална среда. Съдът не взема това предвид, нито какъв ще бъде социалният статус на детето в Румъния, а как живее майката в Испания изобщо не знае. Но отсъжда детето да замине в чужбина. Това драстично нарушава интереса му", казва адв. Иванова.

Бащите от сдружение "Детство и с тати" са в диалог с Министерството на правосъдието и се надяват оттам да им помогнат да внесат в парламента законодателни промени. С надежда чакат да проведат и конференция, на която са поканили български съдии от европейските съдилища в Люксембург и Страсбург, за да ги консултират какво могат да предприемат.

А дотогава се обръщат към българските съдии чрез лозунгите си: "Събудете се! Това утре може да се случи и на Вашето дете", "Осъдихте детето ми да порасне без баща. Защо?", "Майка не е равно на семейство."