В рамките на сегашния управленски мандат може да се потърси запазване на премиера и радикална промяна на Министерския състав.

Това коментира политологът Румяна Коларов в интервю за в. "Стандарт".

Коларова допуска заради обществения натиск още преди изборите министър-председателят Пламен Орешарски да предложи нов, втори състав на Министерския съвет.

"През последните 23 години съдбата на подобни проблемни правителства, които се самооценяват като "прагматични", винаги е зависила от ДПС. Така бе и при кабинета "Беров", и при Симеон Сакскобургготски. Имаме вече декларирана позиция на ДПС, че виждат възможност за предсрочни избори през май 2014 г. Но в рамките на този времеви хоризонт има много въпроси. Първо, дали правителството, което ще си подаде оставка преди тези избори, ще бъде това на Пламен Орешарски или друго, формирано в отговор на протестите? Ако направят опит за втори кабинет в рамките на сегашния парламент, дали това ще бъде отново кабинет на БСП и ДПС или ще се потърси друга конфигурация?", казва политологът.

"Друг отворен въпрос е дали БСП и ДПС ще решат да правят промени в избирателния кодекс и да приемат бюджета в сегашния формат или ще потърсят някаква по-широка основа за съгласие. Защото без съмнение, когато се обсъждат промените в кодекса и бюджета, ГЕРБ няма как да останат извън парламента", добавя тя.

Протестите от последния месец Коларова определя като най-активни и най-качествени за изминалите 23 години.

"С наближаването на летния сезон обаче се поставя въпросът за ресурсите на протеста. Има два важни въпроса - първият е времето. Ако през ваканционния период се запази активно едно ядро от демонстранти, ресурсът на протеста няма да намалее. Защото то ще "поддържа огъня" и твърде вероятно през септември протестите не само да възстановят активността си от миналата неделя, но и да ескалират. И дори да станат още по неудържими", посочва политологът.

Вторият основен въпрос според нея е доколко протестът ще засили натиска си върху правителството. "Когато оценяваме как формите на протест могат да ескалират, е много важно да разграничаваме гражданското неподчинение от инциденти на насилие. През последните 23 години насилието винаги е слагало край на протестите в България, и то невинаги в полза на протестиращите. Пожарът в Партийния дом през 1990 г. сложи край на Града на истината, през зимата на 1997 г. демонстрантите край парламента бяха брутално разгонени от полицията. Въпросът е дали правителството и по-специално вътрешният министър ще позволят гражданско неподчинение, без да се стигне до насилие. Искам да подчертая, че ако протестиращите напълно се съобразяват със сценария на полицейската охрана на парламента правителство ще е вечно. Хората може да си протестират, Волен Сидеров да продължава с публичните си изстъпления, а депутатите на БСП и ДПС, използвайки генерирания от Волен скандал като параван, да решават, каквото си искат. Както е видно от четвъртък и петък, хората търсят някакви нови форми на гражданско неподчинение, за да нарушат загражденията на парламента. При това нарастващо напрежение е много важно по какъв сценарий действа полицията", коментира Коларова.